Най-накрая се изпразни. В устата й плисна обилна струя гъста солена течност.
Помисли, че ще припадне. Някак си успя да преглътне. Той го извади и всичко свърши.
Беше отвратително, но поне не му даде възможност да я разцепи. А това все пак беше нещо, нали? Трябваше да празнува. Днес имаше още един повод — беше четиринайсетият й рожден ден.
Баба Елла умря осем месеца по-късно. Само че Лерой съобщи на Кери за смъртта чак след три дни. Когато влезе в стаята при нея, тя вече умираше от глад.
— Облечи се — каза той и хвърли към нея една стара мръсна рокля.
— Трябва да хапна нещо — помоли се тя. — Как можа да ме зарежеш тук заключена, без храна и вода? Можех да умра и…
— Я млъквай! — сряза я грубо Лерой. — Майка ми се възнесе към рая, а ти мислиш единствено за себе си.
Очите й широко се отвориха.
— Баба Елла е умряла?
— Баба Елла е умряла? — Лерой подигравателно я изимитира. — Без никакво съмнение хвърли топа… И аз няма да се мотая повече тук. Ще си спретна едно пътешествие до Калифорния — възторжено избели очи. — Слънчева светлина и простор… Ехей, Ле-е-рой пристига!
Тя внимателно го изгледа.
— Искаш да кажеш, че съм свободна?
Лерой й се присмя:
— Ти, момиче, си моят билет за Калифорния. Продавам те.
Кери се сви в единия край на леглото.
— Не можеш да ме продадеш!
— Не мога ли? Само гледай. И по-добре ще е за теб да се държиш както трябва, защото мога и да ти резна хубавото вратленце, преди да си тръгна.
Лерой наистина имаше намерение да я продаде. Облече я, нахрани я, хвана я здраво за ръката и я заведе в близка до тяхната къща. Там една едра и дебела жена започна да я опипва, да я върти и натиска с пръст, като че ли беше парче месо, чието качество проверяваше.
— Лизи, ама хич няма да съжаляваш, ако купиш стоката — гордо заяви Лерой. Стисна в юмрук роклята на Кери, дръпна силно и я разкъса, като разголи тялото й. — Виж тия цици, тия бедра и тази сочна малка шундичка.
Кери се сви погнусена от допира с него.
— А ще бъде ли послушна? Знае ли човек какви номера може да му извърти? — попита подозрително Лизи.
— Охо, ще слуша, къде ще ходи — успокои я Лерой набързо. — Само тази професия познава. Дори й харесва да го прави. Само й давай редовно ядене и я дръж заключена. Няма да имаш никакви проблеми.
— Не знам… — колебаеше се Лизи.
— Слушай к’во ти казвам и няма да сбъркаш. Млада е. Ще извадиш късмет с нея.
— Колко искаш?
— Ама нали се разбрахме за сто долара. Само за няколко седмици ще си ги върнеш… а после всичко ще е чиста печалба.
Лизи пресметливо присви очи.
— Петдесет, Лерой… ако искаш, повече не давам.
— По дяволите! Ти подиграваш ли се с мене? — ядоса се той.
— Толкова! Или нищо.
— Нека бъдат седемдесет и пет.
— Казах, петдесет!
— Шейсет — започна да се предава той.
Лизи поомекна.
— Петдесет и пет, но последно!
Стиснаха си ръцете и тя му даде парите. Лерой си тръгна, дори без да се сбогува.
Лизи погледна Кери. Очите й се забиха като свредели в нея.
— Много си кльощава — обяви преценката си тя. — Трябва да понапълнееш. Елла с мен. Ще ти покажа твоята стая… И май че една баня няма да ти е излишна.
Животът в заведението на Лизи се оказа по-добър. Хранеше се редовно, клиентите бяха по-свестни, а стаята, макар че и тук я заключваха, беше лукс в сравнение с обстановката, в която бе живяла досега.
Имаше и други момичета. Първите няколко месеца дори не й позволяваха да ги види, но след това Лизи стана по-отстъпчива и Кери вкуси малко от свободата. Беше припечелила продажната си цена.
Искаше й се да избяга. Но Лерой беше прав. Тя нямаше къде да отиде. И нищо не можеше да промени тъжния факт, че е проститутка. Дори не мечтаеше вече да се завърне във Филаделфия или да работи в къщата на господин Даймс. Да продава тялото си беше нейният живот, а както я посъветва едно от момичетата, щом това е животът й, защо пък и тя да не припечелва по нещо от него.
Не след дълго тя застана пред Лизи и заяви:
— Искам дял от спечеленото от мен.
Лизи се засмя.
— Вече се чудех защо се бавиш да си поискаш дела.
Когато стана петнайсетгодишна, Кери вече имаше отделени пари, за които дори можеше да се каже, че са малък капитал. С големите си гърди, дългата черна коса и ориенталски очи тя привличаше погледите като магнит.
Лизи не изпадна в истерия, когато Кери й каза, че се маха оттук. Не беше никак доволна, разбира се, но не можеше нищо да направи.
Кери отиде да се срещне с Флорънс Уилямс, една от класните мадам на Харлем. Тя живееше в луксозно обзаведен апартамент на Сто четирийсет и първа улица. Работеше с три специални момичета. На мадам й беше достатъчен само един поглед върху Кери, за да й предложи стая при себе си. Споразумяха се таксата на Кери да е двайсет долара, от които да плаща пет на Флорънс за наем.
Сега Кери имаше стая, за която можеше само да мечтае. Разкошно легло с бяла покривка и бял телефон. В единия ъгъл имаше фаянсова мивка, а до нея — подредени чисти кърпи… И прислужница, която разтребваше и почистваше стаята след всеки клиент.
Прислужница! Кери не харесваше работата си, но поне сега животът й стана по-приемлив.
Останалите момичета на Флорънс се държаха приятелски с нея. По-важното обаче беше, че две от тях бяха бели. Кери беше изненадана, когато откри, че и половината от клиентите бяха бели! Никога не си беше и помисляла, че е възможно да приема бели мъже, толкова респектиращи с външния си вид, сигурно с добри професии и съпруги… и с привилегии в живота. Те й плащаха!
Когато тя сподели изумлението си с другите момичета, те се засмяха.
— Миличка, белите мъже са по-големи мръсници от всеки дългокур негър — каза й Чечилия, високо и на вид надменно момиче. — Негрите имат желание да ти бъде гот и на теб, да се изфукат какви изключителни ебачи са. Белите момчета са… е, падат си по изчанчените неща. Искат да ги връзваш, да ги биеш… както и те да ти правят истински гадости. Да имам всеки ден по една здрава пръчка, и ела да видиш.
Чечилия имаше млечнобяла кожа, червена коса и много дълги крака. Говореше провлачено, лениво — по южняшки. Второто бяло момиче беше само огромни очи и големи вирнати гърди.
Третата беше Били, чернокожо момиче, което също като Кери претендираше, че е на осемнайсет, но тя беше сигурна, че е на нейната възраст.
Кери считаше, че Били е истинска красавица, освен това тя й допадаше. Беше от Балтимор, но един ден дошли на гости тук с майка й, предложили й работа като прислужничка и тя останала. Били беше намразила тази работа, открила Флорънс Уилямс и беше започнала да се продава.
— До гуша ми беше дошла тая шибана работа — да чистиш след някоя дебела и мързелива бяла
