Само докато свършим бизнеса си.
— Нямам — съгласи се Олимпия.
Сега, на следващата сутрин Лъки стоеше в кухнята срещу приятелката си и й говореше с блеснали очи.
— Давай да се махаме оттук! — настоя тя. — Целият този цирк ми дойде до гуша. Мислех, че сме тръгнали да се веселим.
— На мен ми е весело — опроверга я Олимпия. — Уорис е страхотен.
— Да бе, как не! А какво ще кажеш за тая мексиканска гъска? Та тя направо се настани тук!
— Е, само за две нощи. Имат някакъв бизнес заедно.
— Добре, но на мен не ми харесва. Непрекъснато ми хвърля едни такива… гадни погледи.
— Може пък да те харесва! — изкикоти се Олимпия.
— Можеш да си завреш в задника цялата тая компания! — избухна Лъки. — Аз се махам!
— Къде ще отидеш? Нямаш кола, нямаш пари дори за кифла… нищо!
— Нямам, така е, добре че ми го каза.
— Стига, Лъки. Просто ти трябва някое момче. Довечера все ще ти намерим някой.
— Аз си намерих снощи един. И какво стана? Нямало място в колата за него, според милия Уорис.
— Това няма да се повтори — увери я Олимпия. — Само си харесай някой и аз ти обещавам, че ще го доведем тук.
Лъки се съгласи.
Двете момичета излязоха на двора. Слънцето вече щедро изливаше лъчите си. Уорис се беше излегнал до басейна. До него, опъната върху дървената скара, Пипа излагаше на показ красивото си тяло, лъщящо от плажно масло.
— Много хубава къща — измърка тя, когато момичетата се присъединиха към тях. — Откога живеете тук?
— Отскоро — сухо отговори Лъки.
— Не ходите ли на училище? — продължи да разпитва Пипа.
— Приключихме с училището — небрежно отсече Олимпия и се просна върху корема на Уорис.
— Ей, тежка си! — възрази той.
— Снощи изобщо не ти тежах — изкикоти се тя.
— Тогава аз бях по-твърд — влезе в тона й Уорис.
Лъки се хвърли във водата — с енергично, рязко оттласкване тя скочи в басейна и преплува под вода три четвърти от дължината.
Върху бордюра изпълзя пъргаво малко зелено гущерче. Люспестото му тяло заблестя на яркото слънце.
— Олеле! — изпищя Олимпия. — Мразя тия пълзящи гадини!
— Няма да те изяде — успокои я Пипа.
— Разбира се, че няма, но ще ти изкара ангелите — засмя се Уорис.
— Знам — сряза го Пипа и побърза да предложи: — Какво ще кажете да си спретнем тук едно парти довечера?
— Парти ли? — изуми се Олимпия. — Но ние не познаваме никого.
— Затова пък аз познавам — успокои я Пипа. — Аз познавам всички. Всички забавни хора.
Очите на Олимпия заблестяха от възторг.
— Наистина ли?
— Разбира се. Дори познавам една група… момчетата ще се съгласят да свирят без пари, само срещу храна, пиене и приятно прекарване.
— Страхотно! Откъде обаче ще вземем пиене и ядене? Малко съм притеснена с парите… — призна тя, — очаквам да ми преведат…
Пипа скочи на крака.
— Ти не се безпокой за нищо. Остави всичко на мен. Мога ли само да ползвам колата?
— Естествено, но…
Пипа се усмихна.
— Аз ще уредя всичко — успокои я тя. — Ти си лежи тук и спокойно се печи на слънце — през това време облече една свободна оранжева плажна рокля. — Тръгвам!
— Брей! — възхити се Олимпия. — Тая лейди е наистина върха.
Уорис побърза да смъкне горнището на банския й костюм. Очите му се впиха в голите й гърди.
— Също като теб, мила моя, също като теб.
Очите на Олимпия пък се плъзнаха одобрително по изрязаните му бели бански гащета.
— Я ми покажи какво си приготвил за едно малко момиченце.
Той се изправи и я хвана за ръката.
— Ще направя нещо по-добро от това — искам да ти покажа какво съм приготвил за едно голямо момиче. Само ела вътре с мен.
Лъки изобщо не обръщаше внимание на това, което ставаше около нея. Преплува басейна няколко пъти — просто се движеше като автомат.
Пипа караше бързо мерцедеса по тесния, виещ се път. Дори не усещаше, че си тананика. Съдбата отново й се усмихваше. Само един поглед й беше достатъчен да разбере как стоят нещата. Момичетата бяха избягали. Дори и малоумен можеше да го разбере. Нямаха пари. Нямаха планове. Обитаваха къща, която очевидно не беше тяхна — навсякъде беше прашно, повечето от мебелите бяха покрити с калъфи. Да, бяха избягали. Нямаше никакво съмнение. От къщи… от училище… Сигурно ги търсеха вече… Някой съвсем сигурно…
Джино Сантейнджело. Дори само като си помисли за него и я побиха тръпки. Дали търсеше дъщеря си? Беше твърде вероятно. А ако беше така, кой по-добре от Пипа Санчес можеше да му каже къде да я намери?
Щеше да й бъде благодарен. Може би толкова благодарен, че да финансира нейния филм…
Усмихна се, изпитала за миг съжаление към Уорис. После реши, че е най-добре, ако въобще не му казва нищо. В края на краищата той се оказа по-заинтересован да чука момичето на Станислопулос… Но кой можеше да го обвини за това?
Усмивката на Пипа стана по-широка. Всичко стана толкова лесно. Остави всичко на мен. Мога ли да взема колата? Сега те бяха във вилата. Сигурни като в капан. Без никакви средства. Вместо да урежда парти, тя отиваше да предупреди Джино Сантейнджело. А той щеше да долети тук, където и да се намираше. Тогава тя щеше лично да го отведе при Лъки.
Такъв съвършен план!
Усили звука на радиото и натисна докрай педала на газта.
Беше време да помисли за предстоящите важни неща.
Кой актьор да изберат за ролята на Джино Сантейнджело. Най-подходящият! Марлон Брандо? Тони Къртис? Пол Нюман? Какво върховно удоволствие е да имаш властта да определяш състава. Да. Марлон ще пасне съвършено — най-доброто съчетание на сексапил и твърдост. Най-добрият…
Пътят пред колата възви в остър завой. Рязък и остър като ръб на длето. Завари я неподготвена. Караше с бясна скорост. А английските туристи срещу нея караха в средата на платното.
Мерцедесът и ситроенът се удариха челно. Трясъкът от връхлетелите една срещу друга коли се разнесе на мили разстояние.
Пипа Санчес почина на място. Мечтите й останаха несбъднати.
Джино, 1966
Джино отлетя за Париж сам. От Лас Вегас пристигаха съобщения, че госпожа Питър Ричмънд прави главозамайващи заявки. Беше заминала един ден след Джино, оставила Крейвън сам да следи за изпълнението на инструкциите във връзка с предстоящата гала вечер. Но звънеше от Вашингтон през един час.
— Тая жена е полудяла — каза му Марко по телефона. — Иска официално вечерно облекло за
