половината от гостите. Иска специални храни и цветя за украса, каквито не можеш да си представиш! Тая вечер ще ни струва цяло състояние!
Джино беше с вързани ръце. Беше се съгласил да й преотстъпи „Мираж“ за тази нейна гала вечер и не можеше да пристъпи думата си. Въпреки това тя го правеше на глупак. Дали не бе замислила чукането на кокалестото й тяло да послужи за изплащане. Едно шибано чукане! На каква цена!
— Прави всичко, което иска тя — каза той на Марко. — Ще се върна веднага, щом мога.
Но госпожа Ричмънд ще бъде научена, че нещата не са толкова прости. Джино Сантейнджело не е бунак. Щеше да има своята гала вечер — точно каквато я искаше. Но един ден щеше да си плати. Когато и както той поискаше да стане разплащането.
— Някакви новини за Лъки? — попита Марко.
— Ако има, ще съобщя — лаконично обеща Джино.
— Цигара, Дарио? — предложи Ерик.
— Благодаря — момчето взе цигарата, запали я и легна на дървената скара за слънчеви бани, която заемаше голяма част от тясната тераса на Ерик.
Малкият апартамент беше на няколко мили от училището, в Сан Диего. Дарио пристигна в събота сутринта с автобус. Ерик го посрещна на автогарата. Прекараха чудесно. Поразходиха се с кола из града, обикаляха магазините и правеха дребни покупки, разглеждаха книги и списания в книжарниците. Разгледаха няколко художествени галерии.
Сега, в апартамента, Ерик се суетеше около него като грижовна майка.
Дарио трябваше да признае, че всичко му е много приятно. В училището се сблъскваше само с враждебно отношение. У дома, когато Лъки си беше вкъщи, тя беше в центъра на вниманието на всички.
— В училище се говори, че баща ти е Джино Сантейнджело — нервно каза Ерик и се покашля, за да прочисти гърлото си. — Вярно ли е?
Дарио кимна утвърдително. Ерик продължи:
— Не мисля… е, искам да кажа, че не бих си помислил, че ти ще… но… ъ-ъ…
Дарио се ухили. Внезапно се почувства по-зрял, разбиращ. Почувства се много образован, светски мъдър.
— Не се безпокой, Ерик. Няма да му кажа, че съм ти гостувал.
Ерик дълбоко пое дъх и въздъхна шумно, с облекчение.
— Просто…
— Няма нужда да ми обясняваш.
Ерик стисна ръката му — първият им физически контакт. Дарио не издърпа ръката си, когато Ерик я задържа в дланта си. Сърцето му започна лудо да бие. Знаеше какво иска Ерик. Не беше наивник. Но дали щеше да му позволи да направи нещо, беше друг въпрос.
— Ти си толкова красиво момче — сподавено, с тръпнещ от вълнение глас произнесе Ерик. — Забелязах те още в първия ден, когато дойде в моя клас. Щом те зърнах и си помислих: „Това момче е различно. Това момче е преживяло много болка и много тъга.“ Прав съм бил, нали?
Ръцете им бяха топли, леко овлажнели, със сплетени пръсти. Дарио не изпита желание да отдръпне своята. Усещаше силна възбуда — същото тръпнещо вълнение, което се бе надигнало в душата му, когато бе видял Мирабел Блу в леглото със своя баща. Когато крадешком беше наблюдавал как Лъки се съблича. Когато беше оглеждал другите момчета в банята.
— Да — потвърди той, а пред очите му изплува романтично видение — той самият, изпитал голяма болка и тъга. Е, не беше далеч от истината, нали? Животът му беше самотен… и тъжен.
Устата на Ерик се озова върху неговата. Дарио не почувства никаква погнуса. Само странно, неясно любопитство.
— Мисля, че мога да обичам момче като теб — каза Ерик, последните му думи прозвучаха глухо и неясно.
Дарио прие доброволно целувката. Прие доброволно и това, което последва.
За първи път в живота си почувства, че е обичан, желан и защитен.
Димитри Станислопулос имаше голям нос — като човка на граблива птица, гъста бяла коса и някак диви, неспокойни очи. Освен това имаше дразнещия навик да започва всяко изречение с „Аз мисля…“
Петнайсет минути след срещата им Джино вече беше отегчен до смърт от мислите му.
Заедно отидоха в къщата на Димитри в Париж и разпитаха икономката. Беше възрастна, мрачна и дръпната жена, едва-едва разбираше английски, а когато Джино и Станислопулос започнаха да я разпитват, загуби ума и дума.
Тогава Димитри заговори бързо на френски, жестикулираше и размахваше ръце като перки на вятърна мелница.
Тя отговори. Някакво троснато, дрезгаво и сърдито мърморене.
— Гъска! — оплака се Димитри. — За нищо не става. Иде ми да я изритам оттук.
— Какво каза? — нетърпеливо попита Джино.
— Че не знае нищо. Олимпия взела колата в понеделник. Казала й, че отива на гости при майка си.
— Това е станало преди пет дни, за Бога! Досега все са пристигнали някъде.
— Аз мисля, че детективската фирма, която наех, днес най-късно ще издири колата. По-добри от тях няма. Две хубави млади момичета в скъпа кола — няма да е трудно да ги проследят.
В три часа следобед детективската фирма на Димитри наистина получи сведения за колата.
Белият „Мерцедес“ беше катастрофирал. Колата беше потрошена. На тесен път над Кан. С труп на неидентифицирана жена.
След час Джино и Димитри летяха за Южна Франция.
Лъки, 1966
Небето бързо се покри с облаци. В причудливи, бързо менящи се форми те затъмниха слънцето. Започна да духа пронизващ вятър.
— Мистрал — каза нервно Уорис. — По дяволите! Ще ни съсипе партито.
— Защо? — нацупи устни в капризна гримаса Олимпия.
— Защото, мила моя, ще ни връхлети силна буря. Мислиш ли, че някой ще пожелае да се качи тук, сред хълмовете?
— Как не ги е срам! Така се надявах да стане фантастично парти. Ти също, нали, Лъки? Лъки!
— Какво? — подскочи Лъки. Беше се замислила за Бел Еър. Огромната прохладна къща с разкошни градини. Нейната стая — голяма, светла, с телевизор. Колекцията й от грамофонни плочи и книги… и нейните играчки от детството. — Май ще е по-добре да се прибера вкъщи — безгрижно каза тя.
— Каквооо? — очите на Олимпия щяха да изскочат.
— Ъхъ, така ми се струва.
— Я стига! Защо?
Лъки сви рамене.
— Не знам… Изведнъж ми се прииска.
Сега Олимпия присви очи.
— Няма да го направиш!
— Защо?
— Защото няма, затова! Започнахме това приключение заедно, нали? Предполага се, че трябва и да го завършим заедно, нали?
Лъки се намръщи.
— Не е задължително.
— Но тази сутрин ти ми обеща, че ще останеш.
— Не съм обещавала. Искам да си отида.
— Ти си егоистка! — заключи нацупена Олимпия.
Да бе, как не! Тя била егоистка. Ха! Цяла сутрин Олимпия и Уорис бяха прекарали заключени в
