Прическа на млада госпожица. Ужас! Джино каза, че изглежда прекрасно.
Лично беше избрал рокля за нея. Розова. С набор около врата и талията. Пълна отврат! Джино отново каза, че е прекрасна.
Сега тя трескаво разкъса опаковката и зяпна от удивление, когато отвори малката кутийка, подплатена с кадифе. Диамантени обици! Хвърли се на врата на баща си, прегърна го силно, с цялото си сърце.
Той внимателно свали ръцете й от врата си, засмян до уши.
Сякаш с магическа пръчка мечтите й се сбъдваха. Щеше да се пръсне от щастие.
Марко каза:
— Страхотни обици.
Лъки взе по една във всяка ръка и ги вдигна до ушите си.
— Хайде, отиди в дамската тоалетна, сложи ги и се огледай. Тя е там, отзад — предложи й все така широко усмихнат Джино.
Тя издимя от масата.
— Каза ли й вече? — попита Марко, който проследи с поглед отдалечаващата се Лъки.
— Още не. Ще стигнем и до това.
— Как мислиш, че ще го приеме?
Джино се облегна на стола, черните му очи внезапно сурово заблестяха.
— Всъщност това не ме интересува. За нейно добро е. Един ден ще ми бъде благодарна.
Марко кимна, не беше убеден.
— Надявам се — каза той.
— Сигурен съм — заяви категорично Джино.
Бети Ричмънд беше облечена и готова. Съпругът й Питър все още се суетеше пред огледалото.
— Хайде, побързай — недоволно го подкани тя. — Знаеш, че мразя да закъснявам. Особено за моята вечер.
— Вечерта на Джино Сантейнджело искаш да кажеш.
— Казах моята вечер!
Питър нагласи вратовръзката си и сви устни.
— Нали знаеш старата поговорка — „Стъпиш ли в лайно, няма начин да не се омажеш.“ Както е тръгнало, мила моя, и двамата сме в лайната.
— Ако трябва да бъдем точни, Питър, ти цял живот тънеш в лайна — отговори язвително Бети. Ако не беше така, сега нямаше да изпаднем в тази патова ситуация.
— Защо не млъкнеш, за Бога!
— Хайде. Не искам да закъсняваме.
В тоалетната Лъки разгледа внимателно подаръка на Джино. Диамантените обици бяха зашеметяващи. Тя енергично разреса косата си — от подредената й прическа не остана и спомен. Не можеше да направи нищо с роклята. Е, майната й. Извъртя очи срещу отражението си в огледалото, после се нахили и изплези език. Много важно! Марко сигурно можеше да види каквото трябва въпреки тая гадна рокля.
Бързо се върна на масата. Всички столове бяха заети. Марко го нямаше. Там, където седеше той, вдясно от Джино, видя няколко познати лица. Имаше няколко семейни двойки, по-възрастни и явно много богати — жените бяха накичени с бижута с блестящи скъпоценни камъни, а от устата на мъжете димяха скъпи пури. Погледът й обхвана залата. Стори й се, че в другия край вижда Елвис Пресли и Том Джонс, Тина Търнър и Ракел Уелч. Ега ти, беше пълно със знаменитости!
— Страхотно е! — прошепна тя на Джино.
— Е, не е лошо — нехайно каза той. — Доволен съм, че ти харесва.
Сенатор Ричмънд и съпругата му тържествено влизаха в залата. Лъки беше виждала техни снимки в списанията по различни поводи. Сенаторът винаги отдаден на някакъв спорт — или играеше поло, или караше кану, или се състезаваше с моторни лодки. С бронзов тен, в отлично здраве. Съпругата му също.
Когато приближиха, Джино стана и представи Лъки.
— Това е моята дъщеря. Лъки — гордо каза той.
Сенаторът я удостои с енергично ръкостискане, докато госпожа Ричмънд я огледа от главата до петите. После някакъв висок мухльо изникна зад гърбовете им.
— А това е Крейвън Ричмънд — добави Джино. — Той ще се грижи за теб тази вечер.
Преди Лъки да успее да разбере какво става, Джино отстъпи и Крейвън Ричмънд се разположи на неговото място на масата.
— Няма ли да седиш тук, татко? — някак глупаво произнесе тя.
— По-късно ще дойда, хлапето ми. Забавлявай се.
Е, тя си знаеше, че всичко е твърде хубаво, за да бъде истина.
Прекрасно започналата вечер се обърна в пълна досада. Ега ти шибаната веселба! Да седи с часове сред тия дъртаци и с едно око постоянно да поглежда към Джино, който седеше на централната маса с най- важните гости, а с другото да претърсва навалицата за Марко, който въобще не се появи. Можеше ли обаче да му държи сметка? Шоуто беше адски тъпо. Никакви рокзвезди, никаква хубава музика. Само тъпите величия от времето на баба ми, на които Лъки въобще не искаше да обърне внимание, но пък публиката припадаше от възбуда и ги засипваше с аплодисменти.
И Крейвън Ричмънд до нея. Внимателен. Вежлив. Д-о-с-а-д-е-н! Беше от типа момчета, за които тя и Олимпия имаха пълна торба с определения — смотан, загубен, тъпак… нищожество.
След шоуто вечерта продължи с парти в тесен кръг, на което домакин беше Джино. Крейвън се беше лепнал за нея и тя не можа да приближи до Джино. А когато видя Марко да разговаря с някакво момиче, беше готова да убива. Повече не издържаше. Трябваше да се махне оттук.
— Чувствам се уморена — каза тя на Крейвън.
— И аз.
— Мисля да отида да си легна.
— Позволи ми да те изпратя до асансьора.
Позволи ми да те изпратя до асансьора! Искаше й се да изпищи.
Крейвън я изпрати до асансьора.
— Какво ще кажеш за малко тенис утре сутринта? — попита вежливо той.
— Не знам по кое време ще стана.
— Ами… ще ти се обадя в десет. Тогава ще се уточним.
— Аз… — не можа да измисли никакво извинение.
Той се наведе и целомъдрено я целуна по бузата.
Беше висок. Истински мухльо.
— До утре — каза той. — Не се притеснявай, всичко ще се уреди.
Тя влезе в асансьора и бързо натисна бутона за своя етаж. Ама че мижитурка! Какво си въобразяваше с неговото:
Горе, в своята стая в апартамента на Джино, тя бързо се съблече и захвърли отвратителната розова рокля на пода. После я изрита в един от ъглите и започна нервно да крачи из стаята само по бикини. Никога не носеше сутиен — първо, защото нямаше какво толкова да сложи в него и второ, защото мразеше да я стяга някъде. Застана пред огледалото на тоалетката и се опита да ходи като момичетата от едно шоу, което беше гледала. Това я развесели и тя започна да се кикоти. Представи си как използва прелестите си, за да си изкарва прехраната. А какво става, когато тези прелести остареят и вече не стават за нищо?
Претърси чантата си и откри едни мръснобели дънки и тениска. Бързо се облече. Беше едва дванайсет и половина. Нейната първа нощ в Лас Вегас. И нейният рожден ден. Изобщо нямаше намерение да си ляга.
Взе една банкнота от двайсет долара от нощното шкафче в стаята на Джино, набута няколко
