Застанаха един срещу друг. Баща и дъщеря. Само двамата. Сами.
Очите на Джино внимателно я огледаха. Не пропуснаха нищо — изцапаните дънки с наполовина вдигнат цип, раздърпаната тениска, разрошената коса.
— Къде беше? Някъде навън да се натискаш с някого?
Тя се изчерви.
— Какво?
— Ти за вчерашен ли ме мислиш, хлапачке? Мислиш си, че не разбирам какво става, защото съм стар, така ли?
— Съжалявам… — започна тя.
— Ни ми ги разправяй тия шибани съжаления! — избухна той. — Аз съм този, който трябва да съжалява. Кого си тръгнала да правиш на глупак, а?
Тя остана стъписана и от езика му, и от грубото му отношение към нея.
— Просто излязох да се поразходя — смутено обясни тя.
— Разходка, а? От разхождане ли дрехите са ти такива? На ръце ли си се разхождала, та целите са в синини?
— Един мъж ме нападна — призна тя намусено. — Бях на паркинга и той се нахвърли.
— Така ли? Като момчето в Швейцария, а? Просто се озова в стаята ти, съблече си дрехите, съблече и твоите дрехи и легна в леглото с теб. А на другото легло друго момче правеше същото с приятелката ти, а? Как нито една от двете не извика за помощ, а? Отговори ми, де!
Тя беше забила очи в пода.
— А Франция? — не млъкваше Джино. — В оная вила с твоята шибана приятелка. Колко мъже ви прекараха там, а? Колко, хлапачке? Или двете с твоята приятелка си деляхте оня сводник, който живееше там с вас, а?
— Не! — не се стърпя Лъки. — Не беше така.
— Няма да те слушам да ми дрънкаш врели-некипели, чу ли? — беше ядосан, не, беше извън себе си от ярост. Очите му смъртоносно чернееха, ръцете му трепереха от възмущение. — Дълго време мислих какво да направя с теб и вече реших как да постъпя. Трябва на колене да ми благодариш!
— Какво? — плахо прошепна тя. Каквото и да беше решил, тя щеше да избяга.
— Явно задникът ти е припарил и не можеш да задържиш гащите си върху него… иска ти се да се чукаш наляво и надясно…
Тя уплашено се сви.
— Е, ти си ми дъщеря, дъщерята на Джино Сантейнджело. Няма да допусна повече да си развяваш задника.
— Не се чукам… наляво и надясно — едва произнесе думата тя. — Не го правя. Честно, татко.
Той не й обърна никакво внимание.
— Ще те омъжа, хлапачке. Намерил съм ти съпруг и ще те омъжа. И всяко едно шибано чукане ще бъде в брачното ти легло. Никъде другаде — неочаквано закрещя като обезумял: — Ясно ли ти е? Ясно ли ти е?!
— Не искам да се омъжвам…
Той я удари. За първи и единствен път. През лицето. Много силно.
Шамарът му я завъртя и тя се строполи на пода.
В същия миг той дойде на себе си, спусна се към нея, повдигна я, притисна я към себе си и бързо започна да й говори:
— Извинявай, детко, съжалявам. Повярвай ми. Знам кое е добро за теб. Трябва да направиш това, което ти казвам. Трябва да се научиш да ме слушаш…
Тя се отпусна в топлата му прегръдка и сълзите рукнаха от очите й. Ухаеше приятно, много приятно. Ароматът на тате! Копнееше до болка за него. Беше готова да продаде душата си на дявола за любовта му. Защо не беше на пет годинки? Защо не беше жива нейната мама?
— Добре, татко, добре. Ще те слушам, ще го направя. Обичам те. Толкова много те обичам. Ще направя всичко, само да се разбираме — искаше вечно да остане в топлата му прегръдка и никога да не я напуска. Никога.
— Доброто ми момиче — нежно каза той. — Така ще бъде най-добре за теб, ще видиш.
— Кой? — прошепна тя, убедена с цялото си сърце, че ще бъде Марко.
— Крейвън Ричмънд — гордо обяви Джино. — Всичко е уредено.
Стивън, 1970
След пет години брак — който ставаше все по-непоносим — Стивън беше принуден да признае, че майка му е била права през цялото време. Зизи беше евтина, малка курва. Една разгонена уличница, който не признаваше никаква любов и никакво приличие. Трябваше му време, за да го разбере. Но когато го разбра, постъпи по единствения правилен начин. Един ден, когато се прибра вкъщи по-рано от обикновено, видя, че веригата на вратата е закачена отвътре. Това означаваше, че Зизи си е вкъщи. Той натисна звънеца и не махна пръста си от бутона, докато тя не му отвори. Беше разчорлена и раздърпана. Зад нея надничаше някакъв млад мъж. Преди Стивън да успее да каже нещо, младежът се шмугна покрай него и изчезна надолу по стълбите.
Когато той направо я обвини, тя веднага се защити.
— Той току-що ми беше донесъл покупките от супера. Винаги слагам верижката. Навик.
Искаше му се да й вярва, макар че знаеше, че се чука на провала — с когото й падне.
Скоро след това бяха седнали да пийнат по чашка с Джери. Обсъждаха някакви юридически аспекти при защита на малолетни, когато Джери внезапно изтърси:
— Спах с жена ти.
— А? — в първия момент Стивън помисли, че той се шегува, нещо обичайно за Джери.
— Вината не беше моя — отчаяно се защити той. — Случи се преди седмица. Спомняш ли си — бях ти донесъл онези документи, а теб те нямаше в апартамента. Тя направо ме изнасили, по дяволите. Нямах никаква възможност.
Стивън гледаше приятеля си напълно объркан.
— Защо ми го казваш?
— Виж, Стив, не се гордея с това, но… по дяволите, не мога да го пазя в тайна… Ти си ми приятел. Трябваше да ти кажа.
Стивън беше вбесен, скочи и се понесе като вихър към дома си.
В апартамента завари Зизи с двама нейни приятели пуерториканци — тренираха някакви танци. Чашата на търпението му преля. Изхвърли приятелите й, после жестоко й налетя. А тя си отвори устата… Да, беше се чукала с Джери Мейсън. Да, чукаше се непрекъснато и с много други. Писнало й било, Била отегчена. Душата си давала да направи нещо интересно с живота си… Искала да отиде в Холивуд и да стане звезда в мюзикълите.
— По-хубава съм от Рита Морено! — изкрещя тя. — По-талантлива съм, но се погубих с теб!
— Тогава защо не се разведем? — по време на злостната й тирада той се бе овладял и сега студено я попита, без да откъсва поглед от нея, усещайки за първи път от пет години, че изобщо не се е надървил. Защо не беше забелязал по-рано, че се облича като евтина курва? И говори като курва?… И е курва!…
— Чудесно, господинчо! — избухна тя. — Ти си един досадник със стиснат задник. С досадни приятели и досадна работа. До гуша ми дойде от всичко!
Защо чак сега му го казваше? След като се беше изчукала с половината Ню Йорк?
Пожела колкото се може по-бързо да изчезне от живота му. Без много шум, без неприятности. Купи й самолетен билет до Холивуд, даде й хиляда долара, съгласи се да й плаща издръжка и подаде документи за развод.
Изминаха два месеца от заминаването й. Чак тогава събра кураж да се обади на Кери. Съзнаваше колко е нелепо, но просто не му беше лесно да го направи. Беше на трийсет и една години, а винаги се изпотяваше, когато трябваше да дава обяснения на майка си. Раната, че го изхвърли от живота си след сватбата му със Зизи, още беше отворена. Сега вече знаеше, че тя е била права. И не само това — разбираше я.
