възглавници под завивката на леглото си — все едно че спи — пъхна ключа от апартамента в джоба на дънките и излезе.
В два и петнайсет Джино целуна Бети Ричмънд по двете бузи и стисна ръката на Питър Ричмънд.
— Отивам да си легна.
— Беше чудесна вечер — каза Бети. Беше бодра и направо сияеше.
— Наистина — съгласи се Питър и потупа Джино по рамото. — Надмина всички очаквания.
— Да — съгласи се скромно Джино. — Мисля, че всеки прекара добре.
Горе, в апартамента, той свали сакото си, поразхлаби вратовръзката, наля си бренди и седна за малко на терасата. Приятно му беше да погледа изпъстрения с блещукащи неонови светлини град. Вечерта беше чудесна. Всичко се разви точно според плана му.
Беше разочарован, че Лъки си отиде рано, дори без да му каже „лека нощ“. Странно хлапе. Вероятно се беше уморила от толкова вълнение. Беше я видял да излиза с Крейвън и затова, малко след като той се върна в залата, се приближи до него и го попита:
— Добре ли е Лъки?
— О, да, сър. Само е малко уморена.
— Не ме наричай сър, звучи ми някак много официално.
— Съжалявам, сър… ъ-ъ, господин Сантейнджело.
— Джино.
— Да, сър.
Джино тихо се приближи до стаята на Лъки, открехна вратата и надникна. Тя спеше. Успокоен се върна в своята стая, съблече се и си легна. След няколко минути заспа.
— Ти, разгонена кучко! — яростно изръмжа мъжът. — Или се събличай, или ще те оправя, както аз си знам! Разбра ли, шундо!
Мъжът я бе приклещил плътно до тухлената стена на паркинга на „Мираж“. Грешката изцяло беше нейна. Беше го срещнала в някакво забутано заведение и двамата бяха прекарали няколко часа в игра с монетните автомати, обикаляне на евтини барове и игрални зали в централната част на града, където тя бе спечелила двеста долара. Когато той й предложи да я откара до хотела, вече бяха стари приятели. Той паркира колата си и бяха започнали да се натискат. Тя не възрази. Приличаше на Марко. Беше й приятно с него. А и толкова отдавна не беше правила „почти“.
Когато нещата в колата напреднаха и стана напечено, тя изскочи навън. Но той я последва, хвана я и я притисна до стената.
Панталонът му вече беше разкопчан и той търкаше надървения си пенис в краката й. С едната си ръка опипваше грубо гърдите й под тениската, а с другата се мъчеше да смъкне дънките й.
— Ще престанеш ли? — процеди тя през зъби.
Не беше уплашена. Беше ядосана.
— Слушай, путко, не можеш така да ме възбуждаш, да ми го надървяш и да ме зарежеш с щръкнал хуй. По никакъв шибан начин!
Раздра ципа на дънките й и ги смъкна надолу. Пръстите му се навряха между краката й. Започнаха да търсят и да я опипват.
Времето й изтичаше. Трябваше да се задейства по-рано, но беше изпила доста чаши евтино вино. Тя събра всичките си сили и му приложи специалитета си — рязко заби коляното си в топките му.
Той нададе сподавен, агонизиращ вой и я пусна.
Лъки се затича, като вдигаше дънките си. Шибан негодник! Ако беше свестен и разбран, щеше да наведе глава над него и после щеше да му позволи да направи същото.
Беше четири часа сутринта, но около хотела все още беше оживено. Пристигаха и заминаваха коли. Подпийнали мъже и жени напускаха хотела — едни брояха печалбите си, други оплакваха загубите си.
Тя пооправи дънките си. Успя някак да вдигне ципа им, но копчето беше безвъзвратно скъсано. Пусна тениската си върху тях и се промъкна през входа. Бързо мина покрай казиното в единия край на фоайето и се шмугна покрай стената с намерението незабелязано да се добере до задния асансьор.
— Лъки?
Тя се направи, че не е чула.
— Лъки! — гласът прозвуча по-близо, една ръка я хвана за рамото.
Тя се обърна с широко отворени, невинни очи.
Беше Марко!
— Ох! — въздъхна с облекчение тя. — Добре, че си ти!
Той гледаше към нея безкрайно учуден.
— Ти какво правиш тук?
— Ами… не можах да заспя. Излязох да се поразходя.
— Къде?
От нея лъхаше на прокиснало вино и застоял цигарен дим. Тя сви неопределено рамене.
— Наоколо.
— Знае ли Джино, че си излязла навън?
— Той спи — смело каза тя с надеждата, че е налучкала истината. — Не исках да го безпокоя.
— Ей, момиченце, ако той разбере, че си излизала…
Интонацията, с която изговори това „момиченце“ я накара да потръпне.
— Гладна съм — изтърси неочаквано тя. — Мога ли отнякъде да си взема сандвич?
— Ще поръчам да ти донесат горе.
Тя дръзко го изгледа.
— Аз нямам намерение да се качвам горе.
Той се почеса по брадичката. Замисли се какво да направи. Ако Джино се събудеше и откриеше, че я няма, щеше да подскочи до тавана. Къде беше скитосвала в крайна сметка? Изглеждаше така, сякаш се е била с някого.
— Добре. Ще ти направим сандвич. Ела с мен — отведе я в малкия коктейл-бар, настани я в едно сепаре, поръча на една сервитьорка сандвич и каза на Лъки, че ще се върне след малко.
После направи каквото трябва. Обади се на Джино по телефона.
Джино сънено избоботи:
— Кучи сине! И знаеш ли, по дяволите, къде е била?
— Не знам — спокойно каза Марко. — Ще се опитам да разбера, после ще я доведа горе.
Лъки го чакаше безметежно в сепарето, дъвчеше сандвича си и отпиваше жадни глътки кока-кола. Марко седна до нея.
— Страхотно е! — преливаше от ентусиазъм. — Ти и аз трябва по-често да си прекарваме така.
Марко се качи с нея до вратата на апартамента.
— Шшт! — прошепна Лъки, тихо се изкикоти, пъхна ключа в ключалката и го превъртя. — Не трябва да събуждаме Големия татко.
Изпита чувство на вина. Беше му неудобно, че е издал хлапето на Джино, но това беше за нейно добро.
— Бих те поканила вътре — продължи да се кикоти Лъки, докато отваряше предпазливо вратата, — но на него няма да му хареса. Е, ти би могъл да ме поканиш в твоята стая…
Беше правила много подобни опити. Беше му се пускала толкова пъти. Джино щеше да припадне, ако разбереше.
— Лека нощ, Лъки — бързо каза той и леко я побутна вътре.
— Хей, няма ли да получа целувка? — преди да успее да отстъпи, тя обви с ръце врата му и притисни устните си в неговите.
Той я отблъсна и забърза към асансьора.
Изведнъж Лъки чу гласа на Джино зад гърба си.
— Влизай, Лъки, трябва малко да си поговорим.
