Марко леко се приведе и целомъдрено целуна Лъки по бузата.
— Изглеждаш… съвсем обикновена — пошегува се той.
Тя широко се ухили.
— Къде е Хелена?
— Може и да е странно, но я няма.
— Защо?
Очите му напрегнато я стрелнаха.
— Знаеш защо!
— Така ли мислиш?
— Тази нощ е много специална — някак без връзка констатира Марко. — Не е ли така?
— Ти все още си женен мъж — върна го към темата Лъки.
— Чуй ме — сведе глава ниско до ухото й и с много тих, дрезгав шепот каза: — Мисля, че е крайно време да нарушиш принципите си.
Сърцето й лудо заби. Туптеше с такава сила, все едно с последен дъх беше завършила десетата обиколка на Таймс Скуеър.
— Никога не нарушавам принципите си! — тя също прошепна. И нейният глас беше дрезгав. — Но ти беше сигурен, нали? Че ще направя изключение тази вечер!
— Винаги има първи път, нали така?
Погледите им се срещнаха и сякаш душите им се сляха.
— Енцо пристигна ли? — малко неспокойно попита Коста, защото нещо ставаше пред очите му и то никак не му се нравеше.
— Да, преди няколко минути. Тъкмо тръгвах да ви позвъня.
— Хайде, Лъки — подкани я Коста. — Да отидем да го видим.
— Хайде! — живо откликна тя и леко докосна ръката на Марко. — По-късно.
От своя наблюдателен пункт край бара Уорис Чартърс внимателно наблюдаваше залата. Старият хитрец Уорис Чартърс. Четирийсет и една годишният хитряга. Не приличаше на себе си. Беше боядисал в черно косата и миглите си. От разгулния живот под очите му се бяха оформили тежки торбички, а между съвършените му някога зъби сега зееха грозни, състаряващи дупки.
Последните девет години се оказаха лоши за него. Първият удар върху здравето му нанесе изгонването от вилата в Кан посред вилнеещата буря. От простудата разви тежка форма на пневмония, която трябваше да лекува в благотворителното отделение на местната болница. Едва не умря, но на кой ли му пукаше?
Още щом се пооправи малко, опита да се свърже с Олимпия. Оказа се невъзможно. Когато богатите родители на едно момиче пожелаят то да изчезне, момичето наистина изчезва. И на всеки, който се опита да го намери, му е спукана работата. След известно време се отказа да я търси и се нанесе при една своя приятелка проститутка, която въртеше занаята в края на туристическия сезон. През декември се премести с нея в Париж, но тя беше пропуснала да му каже, че там живее заедно със сводника си. Уорис скорострелно се озова отново в болница, този път с две счупени ребра.
Най-накрая съсипан се добра до дома си в Мадрид и се захвана със старата компания авери — продавачи на наркотици и самите те наркомани. Изкарваше по малко пари от порно-шоу на живо, хранеше се, колкото да не умре от глад, отделяше настрани всяка спестена стотинка, после вложи спестяванията в една долнопробна порно-продукция. Просто така се стекоха нещата. Мъжът, който играеше главната роля, захвърли всичко и изчезна в последната минута. Уорис го замести — затова и боядиса косата си. Все пак имаше някакви задръжки. Също и майка… някъде. Нямаше да му е приятно, ако го разпознаят.
Филмът има съмнителен успех в Европа. Донесе му обаче достатъчно пари, за да се върне в Америка, където — в един преустроен гараж в Пасадина — засне още такива филми. Не беше проблем да намери изпълнители за главните роли. Ел Ей беше пълен с момичета, пристигнали тук да осъществят мечтата си — да се снимат във филм. А сред тях имаше достатъчно непретенциозни по отношение на това в какъв филм участват. Уорис полека-лека заживя по-сносно, дори отделяше време и внимание за сексуалните си нужди, но през цялото време копнееше да блесне, да стане известен. Все още пазеше сценария на Пипа — Убийствен изстрел. Сега беше негова собственост. Кой можеше да докаже, че не е така? Авторът от седем години беше мъртъв. Самият Уорис направи незначителни промени в действието.
Уорис считаше Убийствен изстрел за най-значимата своя собственост. Естествено, трябваше да се поработи още върху него, но фабулата и така грабваше вниманието — беше от онези житейски истории, неподвластни на времето.
Дълго и напрегнато беше обмислял как да организира реализацията на сценария. Да финансираш филм не беше лесна работа — все едно вървиш гърбом по опънато въже над Гранд Каньон. И тогава, един ден, решението на проблема дойде от само себе си. Беше във Вегас с една чернокожа уличница и нейния приятел — професионален картоиграч. Бяха сменили няколко заведения, когато неочаквано черната уличница беше посочила встрани с кокалестия си пръст:
— Виждаш ли онова маце, дето му подскача задника? Ей там! Дъщерята на Джино Сантейнджело. Загряваш ли? Казват, че се е родила с топки — същата като стария си баща. Голяма работа, ей! Няма да откажа да му оближа ташаците!
Уорис погледна натам, където сочеше жената. Задържа погледа си. После се вторачи.
Лъки.
Не беше възможно.
Но беше.
Пипа сигурно е знаела. Защо не ми каза нищо тая тъпа шунда?!
Умът му започна трескаво да пресмята. Щрак-щрак-щрак! И всичко му се изясни. Когато Пипа му беше дала за първи път сценария, го беше уверила, че не е художествена измислица, а истинска история — животът на Джино Сантейнджело. Но тогава Джино Сантейнджело беше някаква популярна личност. Уорис беше чел за него по нещо във Варайъти. Годините минаваха, а името непрекъснато прибавяше по нещо към славата си. Беше име — подобно на Мики Коен и Мейър Лански — което ти е познато, но изобщо не познаваш личността, която седи зад него…
Трябваше да научи колкото може повече за Джино Сантейнджело. Зае се сериозно с тази задача.
Когато събра достатъчно материал, реши да отиде при Лъки, да й покаже сценария и да я убеди да го занесе на баща си. Интуицията на Уорис му подсказваше, че Джино Сантейнджело може да реагира само по два начина — или харесва сценария и с охота финансира филма, или не го харесва, но тогава пък ще е щастлив да финансира някой друг сценарий на Уорис с условието всички копия на Убийствен изстрел да бъдат унищожени.
Случаят не беше за изпускане. И Лъки беше тази, която щеше да му помогне да се свърже с Джино. Само че трябваше да подходи много внимателно. Оказа се невероятно трудно да се добере до нея. Най- накрая успя да купи покана за вечерното парти по случай откриването на хотела от една изпълнителка на роли в порно филми, която неизменно присъстваше в списъка на Тайни Мартино. Плати й сто долара и специална премия за жеста — едно страхотно чукане.
И ето го тук, готов да разиграе картите си. Тръпнеше в очакване на страхотното раздаване. В ръцете си държеше печелившия коз. Нямаше начин да не го изиграе по най-добрия начин.
Дарио се настани в хотела, взе си душ, облече вечерния си костюм и слезе във фоайето.
Не видя нито едно познато лице. А и него никой не го познаваше. Отиде до бара и си поръча скоч. Господи! Изобщо не му се пиеше! Искаше само да разговаря с кучката Лъки и да се разкара от тази тълпа.
Рудолфо Краун сграбчи Лъки за ръката, докато тя минаваше покрай масата му. Беше пиян, косата му падаше върху челото на потни кичури.
— Направихме го, малка лейди, успяхме! — завалено избоботи той.
С рязко движение Лъки освободи ръката си. Нямаше месец, в който Рудолфо Краун да не закъснее с превеждането на парите. По време на продължителната стачка на работническите профсъюзи дори се бе
