— Нали така ме наричахте? Детко. Ти и Джино.
Марко окончателно се обърка.
Тя го погледна право в лицето. С ръце на кръста, с дълги, голи, загорели крака, гаменски разкрачени, с наклонена встрани глава и опасен блясък в черните си очи.
— Хей, господинчо, искаш ли да си поиграем на Чичо Доктор?
Марко се разсмя.
— Съвсем си превъртяла. Не е честно, караш ме да се чувствам като стар развратник.
— Ами престани да се чувстваш. Бъди такъв. Тази вечер е изключение. Ако останеш женен, и тя ще си остане изключение.
— Лъки… — той протегна ръце и обхвана лицето й между дланите си. После се наведе над нея и я целуна. Много, много бавно.
Тя му отвърна, вложила в целувката си своята десетгодишна страст. Езикът й помилва устните му, после се стрелна по зъбите и нахлу в устата му. Почувства тялото му до себе си и усети как възбудата му нараства, после още повече… и още повече…
— Нека за цял живот запомним изключението през тази нощ — прошепна тя.
Целуваха се, нежно, ненаситно, с нарастваща страст. Ръцете му бавно се плъзнаха към гърдите й, дланите му ги притискаха през памучната риза и с милващи движения ги очертаваха, докато палците му дразнеха зърната й. Все по-силно и по-силно.
— Хубаво е — прошепна тя. — Мно-о-го, мно-о-го хубаво…
— Повтори го!
— О, да… да…
Той започна бавно да разкопчава копче по копче ризата й, но не я съблече. Само я разгърна и плъзна ръцете си под нея.
— Подлудяваш ме! — не издържа първа тя. — Да се събличаме и да го направим по-бързо.
— За Бога, та аз да не съм ти Чичо Доктор.
— Господи, Марко! Не мога да чакам! Чакала съм десет шибани години.
Тогава той започна да действа толкова бързо, че тя едва успя да разбере какво се случва. За миг дрехите му полетяха на пода, краката й се оказаха на раменете му, а тя се озова по гръб върху леглото. Той влезе в нея и започна да я люби с такива мощни, несдържани тласъци, че тя се уплаши да не му прилошее.
После, също толкова бързо, престана да мисли за здравословното му състояние, престана да мисли за каквото и да било. Оргазмът я завладя с такава сила, толкова неочаквано и всеобхватно, че почти загуби съзнание от удоволствие. Той мигновено я последва и с рев изля своите сокове. Отпуснаха се едновременно — плувнали в пот, вкопчени един в друг, щастливо усмихнати.
— Друг път не ми заповядвай, когато ти хрумне. Постарай се да е на подходящо място — изхили се той.
— Всяко място е подходящо, щом съм с теб. А освен това винаги и навсякъде съм те искала — Лъки се подпря на лакът и го огледа. Тялото му беше загоряло и приятно окосмено. Нежно прокара пръсти по гърдите му. — Знаеш ли колко дълго съм мечтала за това? Имаш ли поне някаква представа?
Той поклати глава.
Тогава тя сведе глава над гърдите му и го обсипа с леки като перце целувки. Докосваше с устни зърната, стомаха и слабините му. Мъжествеността му моментално реагира. Преди да го поеме в уста, тя за миг прекъсна ласките си.
— А ти, Марко? От кога ме искаш? Дълго ли? Когато бях малка и ме возеше с колата, тогава искаше ли ме? Изгаряше ли от страст по неразвитото ми момичешко телце?
— Ти беше най-бодливият таралеж в гащите, който се е раждал на земята.
Тя го пое в устата си. Не беше напълно възбуден и Лъки внимателно го стисна със зъби.
Чертите на лицето му болезнено се изкривиха и той панически извика:
— Хей! Какво правиш?
Тя невинно отговори:
— Няма да ти го отхапя, бъди спокоен. Защо ми е да правя такова неприятно нещо?
Той седна в леглото, притегли я в прегръдката си и започна отново да я целува. Лъки си даде сметка, че никога досега целувките не са й доставяли такава радост. Но всичко с Марко беше различно. Върхът на езика му беше като ювелир на удоволствието. Когато включи и устните си и започна да целува зърната на гърдите й, тя имаше усещането, че се възнася към небесата. Любовни думи напираха в нея, но знаеше, че не бива да ги произнася. Не още. Не докато той все още беше женен. По дяволите! Защо все още беше женен?
Отблъсна го от себе си и протегна ръка за цигара. Същевременно придърпа чаршафа и се покри с него.
— Ти знаеше ли, че близнаците Касари ще бъдат на откриването? — по гласа й пролича колко е напрегната.
— Да, знаех — отговорът му прозвуча предпазливо. — Не ти казах, защото не исках да ти развалям вечерта.
— Ако някой ми беше казал по-рано, и двамата щяха да бъдат моментално изхвърлени.
— Точно така щеше да постъпиш. И Рудолфо щеше да се разкрещи, че се отнасяме лошо с приятелите му. Беше случайност. Мисля, че той не го е направил умишлено, не е знаел.
— Енцо каза, че ще разбере дали го е направил умишлено.
— Добре — той издърпа цигарата от пръстите й и я остави в пепелника. После дръпна чаршафа. — Я ела тук, малчо!
Започнаха отново да се любят. Този път без да бързат, трепетно и нежно. Опознаваха телата си, търсеха се, взаимно откриваха еротичните си местенца.
Тя го гледаше с широко отворени очи. Поглъщаше го, сякаш да запечата образа му в сърцето си. Никога досега не беше гледала така мъж. Очите му бяха зеленикаво-сиви, оградени с гъсти черни мигли. Ръцете му бяха едри и силни. Тялото му — само мускули. Откри белег върху бедрото му и веднага го попита от какво е. Той започна да й разказва живота си. За първи път споделяше с нея съкровени неща и тя жадно попиваше всяка негова дума. Разбра какво е вършил и защо го е вършил, изпита неговата тревога и несигурност, когато майка му го беше окуражила да отиде при Джино.
— Тя се оказа права — сви рамене Марко. — Не бях го виждал от години, но той ме посрещна толкова радушно, все едно съм негов син. Той е велик човек. Трябва да се гордееш, че е твой баща.
Лъки никога и с никого не беше обсъждала отношението си към Джино. Това беше неин личен проблем.
— Хм — измърка тя. — Разкажи ми за онова време, когато си бил малък и Джино е живял с теб и майка ти. Какъв беше той тогава? А тя? Защо не са се оженили?
— Чакай малко, аз пък си мислех, че си говорим за мен.
Тя скочи от леглото.
— Давай да зарежем говоренето, да си вземем по един душ и да видим какво ни предстои?
Той изпъшка възмутено.
— Нищо. Аз съм на четирийсет и пет години и се чувствам изтощен. Мисля, че е най-добре да се измъквам и да отида да поспя.
Беше спала с много мъже. Никога обаче не пожела някой от тях да остане през нощта. Сега не знаеше какво да му каже. Не знаеше какво да направи. Знаеше само едно единствено нещо — че няма да позволи Марко да си отиде.
— Можеш да спиш тук и за награда ще получиш безплатна закуска — с леко сърце се пошегува тя.
Но той вече беше станал от леглото и събираше дрехите си.
Мили Боже! Докъде бяха стигнали отношенията им сега? Какво предстоеше да се случи? Защо този негодник мълчеше като пън?
Внезапно се почувства безкрайно уязвима, застанала в средата на спалнята гола, с тия глупави плитки. Той вече обуваше панталона си.
— Аз отивам да си взема един душ — каза тя в трепетно очакване той да я спре.
