неопределено посочи Дарио. — Можеш спокойно да говориш, той е мой брат!
Уорис погледна за втори път намусения рус мъж до Лъки. По-рано, докато седеше на бара, го беше забелязал — отегчен, пред чаша уиски — и се беше запитал дали не е някой начинаещ актьор… който да се навие да се снима в порно филми. Какъв късмет, че не го беше попитал!
— Имам един сценарий. Животоописанието на твоя баща. Мисля, че е най-добре той да го види, преди да се заема с продукцията.
Тя се прозя.
— Тогава му го изпрати, кой ти пречи! — видя Коста и му махна с ръка. — Лека нощ, Уорис, беше истинско удоволствие за мен да те видя отново — и тръгна към Коста, без да се обърне, като остави Дарио и Уорис заедно.
— По дяволите! — през зъби измърмори Уорис.
Дарио инстинктивно усети, че от това храстче може да изскочи заек, който да му помогне да притисне Лъки. Не беше сигурен как, но имаше намерение да разбере. Протегна ръка.
— Аз съм Дарио Сантейнджело — представи се малко ненужно той. — Може би аз ще мога да ви помогна.
През цялата нощ успя да зърне Марко само веднъж. Една усмивка от разстояние. Един поглед. Беше зает, както и тя. Трябваше да обърне специално внимание на гостите, да ги очарова, да държи под око всичко, което става.
Когато я представиха на Ал Кинг, рокзвездата, Марко като по чудо се бе оказал наблизо и тактично я отведе до масата на Енцо. Ал Кинг беше известен с репутацията си на сваляч. Както и Лъки. Марко нямаше намерение да им даде възможност да се разберат.
Пет минути по-късно за Ал Кинг се грижеха три жени, които се суетяха около него и открито му се предлагаха. Лъки забеляза с усмивка, че Марко се е погрижил едната от тях да е тъмнокоса, втората червенокоса и третата руса — за да е сигурен, че ще улучи предпочитанието на певеца. Не знаеше, че няма от какво да се притеснява. Колкото и привлекателни да бяха звездите, Лъки не обичаше да си ляга с тях. Макар че услугата, която ти правят, предоставяйки свещения си орган, беше огромна — милиони жени започват да изгарят от ревност. Докато той, свещеният, обикновено нищо не струва, изисква много внимателно насърчение и преклонение… Да не говорим за работата, която върши — най-често беше далеч дори от стандартните представи за чукане.
От едната страна на Енцо седеше русата му приятелка, с която беше пристигнал, а от другата — младата дама с пищните гърди, която преди малко беше привлякла вниманието му.
— Добре ли се чувстваш? — топло го попита Лъки.
— Не може да бъде по-добре — Енцо се наведе и пошепна в ухото й: — Знаеш ли кого е довел тук оня лайнар Краун?
Тя автоматично извърна глава и впери поглед към масата на Рудолфо Краун. Всички в компанията бяха пияни и шумни.
— Кого?
Енцо се навъси.
— Май е по-добре да не ти казвам сега.
— Кого? — настоя Лъки.
— Двамата близнаци Касари.
Изведнъж усети, че се вледенява.
— Не мога да повярвам!
— Нали не мислиш, че Енцо Бонати лъже? — с мек глас, от който я полазиха тръпки, попита той.
— Не, не, знаеш, че не исках да кажа това. Просто не мога да повярвам, че е възможно да направи подобна глупост.
— Е, оказа се, че е възможно. Този мъж е един шибан тъпанар. Може пък да не знае. Ще имам грижата някой да го запознае подробно с фактите от живота.
Близнаците Касари. Синовете на Пинки Банана от първия му брак. Лъки никога не ги беше срещала. И не искаше да се среща с тях. Баща им беше убил нейната майка. А Джино се беше погрижил за Пинки. Това беше всичко, което тя успя да изкопчи от Коста. Сега реакцията на Енцо го потвърждаваше.
— Как са дръзнали да дойдат в хотела ми — избухна тя. — Трябва да ги изхвърлят… веднага!…
— Не се тревожи. Нека двамата нехранимайковци да останат. Партито е към края си. Защо да го разваляш с тия лайна? Можеш да бъдеш сигурна, че повече кракът им няма да стъпи тук. Ще се заема вместо теб с това — ще разберат, че идването им тук е било за пръв и последен път. Услугата е от мен.
Тя го целуна по бузата.
— Благодаря ти, Енцо — погледна още веднъж към масата на Рудолфо Краун. Дебелата, мръсна свиня! Трябваше да му клъцнат пишката!
Беше четири сутринта, а веселието не стихваше. Но Лъки знаеше, че е време да се оттегли. Намери Коста и му прошепна:
— Отивам да си легна. Беше фантастична нощ, нали?
— Наистина изключителна.
— А ти защо още си тук? Мисля, че е малко късничко за теб.
— Иска ми се да разкажа на Джино за откриването от самото начало до края. Мисля да остана, докато и последният гост си отиде.
Джино. Джино. Джино. По дяволите, Коста непрекъснато й напомняше за него.
— Добре тогава, само внимавай да не се преумориш — хладно каза тя. — До утре.
Взе частния асансьор до своя апартамент над последния етаж. Боги, мълчалив както винаги, я последва, провери всички помещения в жилището за евентуални натрапници, после се прибра в определената за него част от апартамента — самостоятелна стая, баня със санитарен възел и кухненски бокс. Жилището му беше напълно отделено от апартамента, но ако й притрябваше, достатъчно беше Лъки да натисне който и да е от монтираните на няколко стратегически места бутони за тревога и Боги за секунди можеше да пристигне.
Умът й трескаво прехвърляше отделни случки от изминалата нощ. Защо Рудолфо беше довел близнаците Касари в нейния хотел? Какво искаше Дарио? Дали беше постъпила разумно, като разкара Уорис Чартърс?
Изрита марковите си обувки „Чарлз Джордън“, избра си плоча и я пусна на грамофона. Какво става? на Марвин Гей. Топлата, чувствена мелодия изпълни апартамента. Лъки усети, че напрежението й намалява.
Колко време му трябваше на Марко да се освободи и да пристигне при нея? Пет минути? Десет? Най- много!
Бързо разкопча скъпата си рокля и тежката коприна се скупчи в краката й. Отстъпи, вдигна я и отиде в спалнята. Закачи роклята в дрешника и бързо посегна към вече вехтата, но най-любима своя дреха — една обикновена работна риза, която носеше от десет години. Марко често я беше виждал с нея… често, но не наскоро.
От спалнята отиде в банята и внимателно свали грима и бижутата от себе си, после енергично разреса дългата си черна коса и я сплете на плитка. Застана пред огледалото. Изглеждаше на четиринайсет години — без грим, със скромно прибрана коса, тя беше готова да посрещне мъжа, когото обичаше от много години.
На вратата се почука и Лъки се втурна да отвори.
— Защо се забави толкова дълго? — нежно го попита тя.
— Хайде де, само петнайсет минути… Ей, я се погледни! Какво си направила?
Тя се усмихна.
— Върнах назад времето. Харесвам ли ти? Пред теб съм истинската аз.
Той беше объркан. Къде се беше дянала сладострастната красавица, с която се бе разделил само преди минути. Пред него стоеше едно младо момиче, което не беше виждал дълги години.
— Господи, изглеждаш истинска хлапачка.
