опитал съвсем да се измъкне и тя беше принудена отново да му напомни първоначалната си заплаха. А сега си позволяваше да я гледа с този похотлив поглед и с това „успяхме“!
— Няма ли да седнеш при нас и да пийнеш с мен и приятелите ми? — залигави се той. — Всички искат да се запознаят с теб. Всички са чували много за теб.
Тя бързо огледа приятелите му — стадо дребни мошеници. Не хареса никой от тях. Жените приличаха на холивудски проститутки след тежка и напрегната нощ.
— Съжалявам, сега съм заета — отказа тя с леден глас. — Но вие се забавлявайте — и бързо се отдалечи от масата им.
Коста, който я следваше, но не се намеси в разговора, измърмори:
— Не го харесвам.
— Има ли някой да го харесва? — каза Лъки. — Но парите му не са лоши… — тя помаха с ръка на Тайни Мартино, който придружаваше някаква петнайсетгодишна филмова актриса и нейната майка.
— Отвратително! — отново измърмори Коста.
Лъки се засмя.
— Хайде, хайде, такъв е животът.
Пътя им препречи Енцо, дошъл да я поздрави. Притисна я въодушевено към себе си.
— Поздравявам те! — гласът му беше развълнуван. — Направи го!
Очите й светнаха от похвалата.
— Да. Успях, нали?
— Успя! Винаги съм знаел, че носиш успеха в себе си — леко вдигна чашата си за поздрав. — Никога не съм се съмнявал в теб, Лъки, всяка шибана минута съм вярвал в теб, извини ме за езика.
Следващите няколко часа тя беше на гребена на вълната. Беше кралица и се наслаждаваше на всяка минута. Обикаляше гостите, танцуваше, веселеше се. Отнякъде се появи и Дарио. Лъки искрено се зарадва, че е дошъл.
— Защо не се обади? Трябваше да ми кажеш, че ще дойдеш!
По израза на лицето и скованите му движения личеше, че той не се чувства добре тук.
— Искам да разговарям с теб — глухо каза той.
— По-късно ела да седнеш при мен — успя да му каже тя, преди да се впусне във вихъра на поредния танц.
Беше в центъра на вниманието! Сред многобройни знаменити и не толкова знаменити гости. Танцуваше танц след танц, успя да похапне, вдигаше наздравици… Към полунощ лично хвърли първите зарове върху зеленото сукно на игралната маса, после завъртя рулетката и „отвори“ хазартните игри. Вратите на хотела бяха широко отворени за всички желаещи. Бялата зала беше запазена за поканените, където англичанинът Ал Кинг, роксоул мегазвезда, изнесе небивал концерт със своята група. Пееше с дълбок и дрезгав глас, който я развълнува и предизвика тръпки по гърба й. Макар че беше бял, песните му звучаха като автентичен негърски фолклор, сякаш пееше чернокож — страстно и покоряващо душата.
След това гърмяха фойерверки около плувния басейн във формата на буква „М“, а по-младите и буйни гости се съблякоха и се хвърлиха във водата. Лъки се пребори с изкушението да се присъедини към тях, защото знаеше, че не може да си позволи подобна свобода. Беше длъжна да овладява хрумванията и спонтанните желания. Беше работила упорито, за да спечели уважението на околните. Не можеше с един замах да издуха своя авторитет. Не можеше просто така да заприлича на някоя от глупавите, леснодостъпни курвички.
Остана сред гостите край басейна усмихната, наблюдаваше веселието и в гърдите й се надигна усещането, че вечерта е наистина един изключителен, страхотен успех.
Дарио се размотаваше без настроение наоколо, не взимаше никакво участие във веселбата. Изглеждаше някак отвлечен, не на място. По-късно ела да седнеш при мен! Да седне ли? Та Кучката не си беше седнала на задника през цялата нощ!
Наблюдаваше я, застанала до басейна, блестяща и скъпа — навярно бижутата, които носеше, струваха едно малко състояние. За коя се мисли тя? Изведнъж изпита желание — наистина детински порив — да се приближи до нея и да я бутне във водата. Реши да го направи. Защо не? Беше изцяло погълната от себе си, разхождаше наоколо важната си особа като кралица-майка.
Тръгна към нея, но когато доближи, тя се обърна и му каза:
— А, Дарио! Ето те и теб. Търсех те.
Лъжкиня!
— Каква невероятна вечер. Искаш ли да закусим заедно?
Той силно прехапа долната си устна.
— Едва ли ще остана до сутринта.
Тя иронично повдигна едната си вежда.
— О, така ли? И какъв е този твой неотложен ангажимент, че да бързаш да си тръгнеш?
— Е, добре. Ще закусим — измънка победен той. — Имам да ти казвам много неща.
— Хубаво. Една такава смяна на обстановката ще ми се отрази добре. В десет. В „Патио“.
Той се вторачи в нея. Сините му очи бяха мрачни, излъчваха ревност. Отвори уста да каже нещо остро, язвително.
Но Уорис Чартърс избра точно този момент за контакт с Лъки. Той се приближи към тях — бавно, с уверена крачка — и с фалшиво омайващ глас възкликна:
— Малката Лъки Сейнт! Кой можеше да предположи такава среща.
Тя го изгледа безучастно.
— Кой сте вие?
— Аз? Сигурно се шегуваш.
Тя светкавично се огледа за охраната си. Видя Боги на метър зад нея, готов да се справи с всеки нежелан нахалник. Рязко го попита:
— Нямам настроение да си играем на „познай кой съм“. Предпочитам направо да ми кажете името си!
Той изобщо не обърна внимание на острия й тон.
— Ама ти наистина ли не си спомняш? Честно? Нали аз те научих да караш кола… И на много други неща. Ти, аз, Олимпия… Тримата мускетари…
В първия миг тя недоумяващо се втренчи в него, после го разпозна и изумена възкликна:
— Исусе Христе! Уорис! Шибаният Чартърс! Чий го търсиш тук? Какво се е случило с теб? Изглеждаш ужасно.
Дарио се загледа внимателно в мъжа, когото Лъки така открито обиждаше. Не му изглеждаше чак толкова ужасен. Беше по-скоро красив. А тия торбички под очите бяха дяволски привлекателни.
— Приятно ми е да видя, че ти изобщо не си се променила — сухо отвърна Уорис.
— О, променила съм се. Страшно съм променена. В това няма никакво съмнение — замисли се за миг, после направо го попита: — Какво искаш, Уорис?
— Защо мислиш, че искам нещо?
— Да бе, да! Я зарежи скапаните дрънканици от рода на „тук съм само да ти кажа здравей“. Какво искаш?
Той хвърли бърз поглед към Дарио.
— Личен разговор с теб.
Тя обхвана с жест суматохата наоколо.
— Сега не съм в настроение за такива разговори. Някой друг път.
— Имам нещо, което ще искаш да видиш… — замълча многозначително и додаде: — Баща ти също ще иска да го види.
Какво толкова притежаваше Уорис Чартърс, че да представлява интерес за нея или за Джино?
— Не ме интересува.
— Но щом разбереш за какво става дума, ще се заинтересуваш.
— Ами тогава престани да ми се правиш на Господин Потаен и изплюй камъчето — тя някак
