— Не искам да продавам.
Салваторе Касари го изрита в крака. Жестоко.
Сега вече Рудолфо разбра. Не можеше да повярва, че това отново се случва с него. Онзи път, когато мръсницата Сантейнджело беше дошла в дома му и го беше заплашила, си беше направо страшно. Но сега му се струваше нелепо. Стояха пред неговия хотел, около тях имаше хора… но май никой не забелязваше какво става. За Бога, денят вече настъпваше и беше почти светло.
Пиетро го подхвана откъм едната страна, Салваторе — от другата. Другите двама мъже палеха колите, а жените си подмятаха закачки край тях.
— По дяволите, какво искате? — задъхано попита той.
— Нищо, съдружнико — ухили се Пиетро и потъмнелите му от никотин зъби мътно просветнаха. — Само ще се повозим малко… да оформим сделката. Няма да загубиш — ще възстановим първоначално вложения от теб капитал.
— Но аз не искам да продавам.
— Така ли? — развесели се Пиетро. — Може и да промениш решението си.
— Не искам да променям ре…
Салваторе се пресегна и сграбчи ташаците му през тънкия плат на панталона. Стисна ги и започна да ги извива, докато му говореше убедително:
— Никога не вземай прибързани решения. Животът е много хубаво нещо. Кой знае какво те очаква утре?
Докато близнаците Касари го натикваха в колата, пред очите му причерня. Рудолфо беше страхливец. Щеше да продаде своя дял.
Лъки се разшава в съня си и протегна ръка. Докосна гърдите на Марко. Усмихна се щастливо и се събуди. Нямаше представа колко е часът, пък и съвсем не се интересуваше. Знаеше само, че това е най- щастливият ден в живота й.
Започна леко да си играе със зърната му — навлажняваше върховете на пръстите си с език и после ги разтриваше с тях.
Той изстена в съня си. Чаршафът бавно се надигна от възбудения му пенис, клепачите му потрепнаха и той бавно отвори очи.
— Обичам те — каза тя. — искам да се разведеш с жена си.
Исусе Боже! Точно това, което беше решила да не казва, само излетя от устата й!
— Да — вече разбуден каза той. — Добре. Но ти няма да припарваш до чужди мъже, иначе ще извия хубавото ти вратле.
Не беше сигурна дали се шегува, или говори сериозно. Толкова лесно ли се подреди всичко?
— Наистина ли ще се разведеш с Хелена? — попита тя с известно колебание в гласа.
— Слушай какво, малчо — Марко седна в леглото. Лицето му беше сериозно. — Знаех, че ще се разведа с Хелена седмица след като се ожених за нея.
— Какво? — тя просто не искаше да повярва на ушите си.
— Ти излезе от живота ми преди много време, тогава беше едно глезено хлапе. Пътищата ни отново се пресякоха и аз разбрах, че един ден ще бъдем заедно. Ти и аз!
Не думите сами по себе си, а нещо в гласа му, в очите му говореше на Лъки, че той й казва истината. Очите й се присвиха.
— Така ли?
— Така.
— По дяволите, защо тогава не ми го каза? Защо не ми даде знак? Или нещо друго?
— Дадох ти достатъчно знаци. Теб обаче не те беше еня за мен. Беше прекалено заета да сваляш звезди и таланти. Освен това добре си представях какво ще направи Джино, ако усети мераците ми към теб.
Тя коленичи в леглото, разплетената й сега дълга черна коса беше като блестяща грива.
— Хайде, хайде, нека не забравяме жена ти, а? Какво можех да направя аз? Какво очакваше от мен да направя? Да щракна с пръсти и да я разкарам?
— Снощи направи това, което трябваше.
— Както и ти.
— Исусе Боже, Лъки. Толкова години сме пропилели…
— Грешката е твоя.
— Ще я компенсирам.
Тя силно и страстно го прегърна.
— Двамата ще компенсираме пропуснатото.
Започнаха да се целуват. Ненадейно той леко я отстрани от себе си.
— Трябва да се изпишкам.
— Виж ти, точно си помислих, че съм извадила невероятен късмет!
— Само стой, където си. Не мърдай.
Като че ли имаше намерение да ходи някъде. Искаше й се да се ощипе силно, за да се увери, че не сънува.
Когато Марко се върна при нея, я погледна със сериозни очи.
— Ще ти кажа нещо, което мисля, че трябва да знаеш. Ако продължаваш да се чукаш както досега, с когото ти падне, тогава не си попаднала на когото трябва. Смятам, че добре ме разбираш, нали.
— Да, сър.
— Е, бях длъжен да ти го кажа.
— Да, сър.
— Ето това най го харесвам — уважението.
Тя се мушна под черните копринени чаршафи.
— Ей сега ще ти демонстрирам уважение. Уважението към неща, които наистина имат значение!
Изпитваше такава страст към него. Не беше просто желание да се любят, въпреки че той се оказа невероятно добър. Беше нещо много повече. Искаше да се грижи за него, да проявява горещ интерес какво прави, как се чувства. Той щеше да й принадлежи и тя щеше да му принадлежи. Така трябваше да бъде.
Щом престанаха да се любят, тя хлапашки му се ухили, но доста настойчиво го попита:
— Кога ще кажем на всички?
— Първо трябва да кажа на Хелена. Между нас никога не се е получавало това страхотно преживяване, както с теб. Тя е тол…
— Тъпа?
— Не. И престани да говориш като кучка. Просто се интересува най-вече от себе си. Красива е и… скучна, може би. Ще я настаня добре — в Ел Ей или Ню Йорк, където пожелае. Ще отнеме месец-два.
— Месец-два? — искрено се разтревожи тя, после по детински упорито заяви: — Не мога да чакам толкова дълго!
Марко започна да се смее
— Щом е така, още днес следобед ще отлетя за Ел Ей и ще й кажа. Това задоволява ли те?
— Ти ме задоволяваш. Ох, Господи! Задоволяваш ме така, както никой друг, през целия ми живот!
Още един час останаха заедно, докато той се облече и се приготви за път. Разговаряха, смееха се, кикотеха се като двама побъркани.
По едно време Марко поклати глава.
— Просто не мога да повярвам, че се е случило. Знаех, че един ден ще се случи, но изобщо не предполагах, че ще е така като сега.
— И кое не си мислил, че ще е като сега? — нетърпеливо попита тя.
— Като… Божичко, не знам. На четирийсет и пет години съм и се чувствам като шибан малоумник!
Тя го целуна страстно, езикът й отново нахлу в устата му. Той нежно я отдели от себе си.
— Ей, мен ме чака работа. Все пак трябва да свърша едно-друго днес, бизнесът си иска своето, чуваш ли?
