че ти си замесен. Но ако използваме момчето, връзваме им ръцете.
— Ти, шибано копеле, си страхотно прав! — зарадва се Енцо. — Момчето сега е в къщата, нали?
— Точно както ми каза, шефе — ухили се самодоволно Виктор и пръсна слюнка около себе си. Напомни си, че трябва да провери как Рути се грижи за момчето. Тя беше отворена мадама — беше направила ход — точно какъвто трябва и точно когато трябва. Беше се обадила на стария си чичо, за да поиска съвет от него. Големия Виктор беше подушил възможност да извлече изгода от факта, че държаха в ръцете си сина на Джино Сантейнджело.
— Стой далече от къщи. Ще пратя моите момчета да се погрижат — беше й казал той. — Направи много добре, че ми се обади.
— А Сал? Да не й направят нещо? — загрижи се за приятелката си тя.
И какво от това?, искаше да каже Виктор. Ще се оправиш, при това много по-добре, без тоя лесбийски задник.
— Разбира се, че няма, миличка — беше побързал да я успокои той. — Прибери се довечера. Дотогава всичко ще е свършено.
Сега Енцо нареди на Виктор:
— Когато се приберем, доведи момчето при мен. И знаеш ли какво, Вик? Ако хлапето направи удара, това ще е най-изпипаното разрешение на проблема.
— Нали точно това казах, шефе.
— Не. Това го казах аз.
Кери излезе от колата на Сузита в края на Сто и девета улица и оттам взе такси, с което се прибра у дома. Освободи прислужницата и се заключи в кабинета на Елиът. Седна зад бюрото му и втренчи поглед във шкафа на стената, където беше подредена неговата колекция от пистолети. Какво разбираше тя от пистолети? Почти нищо. Е, можеше все пак да се справи с някой от малокалибрените — да го зареди и да го използва. Но не срещу Сузита, защото тя не се оказа изнудвачката, за каквато я мислеше. Сузита я беше потърсила, за да я предупреди, макар че само Бог знаеше защо го направи, след като някога Кери я беше изоставила, без да й се обади.
Мисълта за Енцо Бонати заседна в съзнанието й. Енцо Бонати, който според Сузита живееше в охранявана по-строго от Белия дом резиденция в Лонг Айлънд, откъдето дърпаше конците на своята престъпна и порочна мрежа.
Погледът й се спря на един трийсет и осем калибров пистолет.
Стана много бавно, приближи до прозореца и извади ключа за витрината от една ваза.
Не беше изправена пред никаква дилема. Изборът беше прост — кариерата на Стивън или животът на Енцо.
Всъщност, нямаше никакъв избор.
Коста звънеше настойчиво пред апартамента на Лъки. През цялата сутрин непрекъснато опитваше да се свърже с нея по телефона, но така и не успя. Същото беше и с Дарио. По обяд отново позвъни на двамата. Беше им оставил съобщения, но нито един от тях не му се обади.
Сега стоеше пред вратата на Лъки и се молеше да си е вкъщи. Беше дошъл часът тя да се изправи срещу реалността. Джино се беше върнал. Не трябваше да допуска грешка.
Най-после отвътре се чу шум от тътрещи се стъпки и вратата се отвори, задържана от осигурителната верига.
— Коста?
Гласът беше непознат. Тревогата стисна Коста за гърлото. Къде беше прислужничката? Кой беше в апартамента на Лъки?
— Аз съм — потвърди той.
Тогава вратата се отвори и на прага застана Боги Патърсън.
— Какво правиш тук? — изуми се Коста.
— Гостува ми. Не мога ли да си поканя когото поискам? — с бърза крачка към тях приближи Лъки, която излезе от спалнята, облечена в къса домашна роба.
— Цял ден се опитвам да се свържа с теб — упрекна я той.
— Бях навън, после изключих телефона. Какво има?
— Не си ли чела вестниците?
— Не. Защо?
Той дълбоко си пое дъх.
— Баща ти пристигна — без никаква предварителна подготовка й каза той — и иска да те види.
Дарио беше съвсем объркан. Какво, по дяволите, ставаше? Седеше в кухнята — в къщата на Енцо — и пиеше чаша след чаша горещо, силно кафе, докато двама главорези обикаляха край него и не го изпускаха от очи.
— Искам да се прибера вкъщи — ядосано настоя той, казваше го за четвърти път.
— Ще те заведем у вас — сговорчиво подхвана единият от мъжете — веднага щом си изпееш „благодарято“ на господин Бонати.
— Ама какво става тук, по дяволите! — вече на себе си промърмори Дарио.
Беше се събудил на задната седалка на кола. Единият от главорезите — този, който сега му отговори — май се казваше Русо, седеше до него, а другият — така и не разбра името му — караше колата. Последният му спомен беше от Сал, която му даде да изпие някакви хапчета. Нито Русо, нито другият мъж му дадоха някаква информация. А той не се осмеляваше да попита какво е станало със Сал, какво е станало с момчето, което беше намушкал с кухненския нож.
Когато пристигнаха тук, Русо беше казал:
— Това е резиденцията на господин Бонати. Той те отърва от пандиза. Когато той ни каже, ще те заведем у вас.
Дотук това беше единствената информация, която получи.
Дарио се намръщи и отпи поредната глътка горещо кафе.
— Мога ли да се обадя по телефона? — попита той.
— Аз не…
Вратата на кухнята с трясък се отвори и вътре влезе някакъв потен дебеланко. Реверите на сакото му бяха целите в мазни петна.
— Дарио! — възкликна той, сякаш двамата бяха стари приятели. — За последен път се видяхме във Вегас. Не помниш ли?
Дарио се втренчи в него. Да. Дебелият мъж беше при Енцо Бонати, когато той ги извика двамата с Уорис. Тогава Енцо му бе наредил да се връща в Ню Йорк, а дебелият мъж лично го бе качил на самолета.
— Ще ми кажеш ли, по дяволите, какво става тук! — избухна Дарио.
— Ти имаш няколко проблема. Господин Бонати чу всичко и реши, че трябва да ти помогнем — нали си нещо като негов роднина. Хайде. Ще те заведа при него.
Енцо Бонати седеше в огромно кресло и похапваше от любимите си пресни орехови ядки.
— Седни! — изкомандва той, сякаш Дарио беше куче.
Дарио седна. Усещаше кога не бива да възразява. Енцо Бонати можеше и да е кръстник на сестра му, но неговият глас, очите му, начинът, по който пукаше ставите на пръстите си, когато изричаше команда — те означаваха нещо съвсем друго.
Енцо Бонати мълчеше и властно гледаше Дарио. Накрая каза:
— Не искам да губя време. Никога не си го позволявам. Ще ти разкажа историята и ще ти кажа какво искам.
Дарио кимна.
Енцо взе една ядка от стъклената купичка и я подхвърли в устата си.
— Някой е изпратил онова педалче в твоя апартамент. Да те убие. Но ти си постъпил умно. Премахнал си го, преди той да успее да направи същото с теб.
