В полицейския участък ги регистрираха, после ги пратиха в затвора. Това беше съкрушителен удар за Джино. Нямаше да издържи. Едва издържаше в приюта, а този път решетките си бяха истински.
Кери, 1927–1928
Затворът на Уелфеър Айлънд нямаше нищо общо с името. Благодатният остров! Мили Боже! Мръсотия. Смрад. Плъхове като котки. Помия вместо храна. Претъпкани килии. Заразени с какви ли не болести момичета. Въшки. Паяци. Бълхи… И лесбийки, които се нахвърляха върху всяка жена, която не можеше да се защити.
Тук Кери научи какво е бруталност и жестокост. Две седмици след пристигането й тарторката на килията — зла червенокоса жена с подли очи, перверзна и извратена по рождение — й налетя.
Беше нощ. Кери лежеше на твърдия нар и се опитваше да заспи въпреки бабуните по дюшека и претъпканата килия. Изневиделица върху й се стовари едно тежко тяло и хищни ръце заопипваха гърдите й.
— Какво става? — извика тя.
— Млъквай и не мърдай! — заповяда лесбийката. — Ще те изчукам с пръсти по-добре от който и да било мъж.
— Разкарай се — през зъби решително каза Кери.
— Ама ти сериозно ли? — изненада се мръсницата. — Всички тук са ми благодарни, че се грижа за тях. Дават мило и драго… — тя леко стисна зърното на Кери между пръстите си. — Ще се погрижа и за теб… ще те направя мнооого щастлива.
Кери й се изплъзна — изви се като змиорка, падна на пода и се сви на кълбо, без да откъсва ужасения си поглед от жената.
— Да не си посмяла да ме докоснеш, чу ли!
— Тъпа негърка! Не си знаеш интереса! И това не ми се беше случвало, да не ме иска някаква си тъпа чернилка проститутка.
— Не го правя с жени! — отсече Кери, но все пак се сдържа да не уточни, че освен това се гнуси от такива като нея — тлъсти и нечистоплътни, с мазна кожа, с лош дъх и трипер.
— Е, все някога има и първи път — не се отказваше дебеланата. — Ако искаш да ти е добре тук, не ме отблъсквай. Наясно ли си, негърко?
Кери вътрешно се смрази от ужас.
— Намери си някоя друга, не те искам — остана непреклонна тя, макар да съзнаваше, че с това подписва присъдата си.
И наистина се оказа така. На следващия ден никой не й проговори. Щом новината, че е отказала на тарторката, се предаде от ухо на ухо, момичетата се държаха с нея като с прокажена. Никоя не искаше да си има допълнителни проблеми. Кери просто престана да съществува за тях. Животът в Уелфеър Айлънд беше отвратителен, но все пак се понасяше. Но оттук нататък стана невъзможен.
Нощем Кери лежеше будна върху нара си, скована от ужас и толкова самотна, че всеки миг съпротивата й можеше да рухне и да се предаде. Не виждаше смисъл да живее. Какъв грях беше извършила, за да я затворят тук? Защо Бог я беше забравил?
Тя отново и отново премисляше какъв можеше да бъде животът й. Но си даваше сметка какъв всъщност е бил и каква в действителност е тя. Мъчителката й беше права. Нали й каза: „Тъпа чернилка проститутка“. Тя беше точно това.
Постепенно размислите върху злощастия й живот промениха посоката си. Тя вече обмисляше как да остави всичко зад гърба си и да отвори нова страница за себе си. Така Кери си постави цел и животът й придоби смисъл.
Един ден в банята беше необичайно тихо. Другите момичета крадешком хвърляха странни погледи към Кери, припряно се измиваха и се изнизваха една по една навън.
Предчувствие за нещо лошо се надигна като змийче в душата й. Но това усещане се бе превърнало в ежедневие, нещо като неделима част от съществото й. Кери съзнателно го потисна. Продължи да се къпе. Енергично триеше тялото си със сапуна против паразити — под мишниците, между краката, навсякъде. Преди поддържаше тялото си чисто по задължение, сега беше станала маниачка на тема чистоплътност.
— Здрасти, чернилке!
Кери отвори очи и видя тлъстата тарторка, придружена от четири момичета. Това бяха първите думи към нея след сблъсъка в килията преди седмица.
— Искам да ти кажа — продължи презрително червенокосата, докато събличаше затворническата си униформа. — Реших да не ти се натискам, защото си тъпа — тя свали сутиена си и обхвана с длани големите си гърди. — Искам ти да ги смучеш!
Кери пусна сапуна и опита да се измъкне от отделението с душовете.
— Ей, не толкова бързо, миличка! — подигра я лесбийката.
Две от придружаващите я момичета преградиха пътя на Кери и застанаха от двете й страни.
— Свалете я на пода — заповяда тарторката — и задръжте краката й.
Не можеше да избяга. Не можеше и да се бори — бяха пет срещу нея. Момичетата се нахвърлиха върху Кери, принудиха я да легне върху мокрите плочки. Две я държаха за ръцете, две за краката. Тарторката се ухили самодоволно.
— А сега, тъпа чернилко, понеже съм добросърдечна, ще те науча на едно-две неща.
Държаха я така цял час — разпъната на кръст и абсолютно безпомощна. А те през това време се забавляваха и пъхаха във влагалището й всяка вещ наоколо, която им се струваше подходяща за целта. Накрая червенокосата лесбийка се разкрачи над лицето й и мастурбира. После я зарязаха и със смях напуснаха банята. Едно приятно разнообразие за добро утро!
Кери остана скупчена като дрипа на пода. Лежеше с втренчен поглед в капещия душ и мърмореше нещо несвързано за смъртта. Чашата преля. Животът й беше свършил. Тя дори не изпита съжаление.
Два часа по-късно я намери една от надзирателките — вкочанена, със спечена кръв между краката.
— Всемогъщи Боже! Кой те подреди така?
Кери и сега не проговори. Мълчаливо се отпусна на леглото в затворническата болница. Приличаше на парцалена кукла. Но все пак беше по-добре, отколкото да стои права.
Когато решиха, че се е възстановила, я върнаха в килията. Тя тихомълком зае предишното си място. Останалите момичета избягваха погледа й и продължаваха да не й говорят. Но Кери не им обръщаше внимание. Вътре в нея се зароди непозната досега омраза и обхвана цялото й същество като защитна броня. Беше нещо добро, нещо много силно, което излъчваше предупреждение към останалите момичета да стоят настрана.
Решението да промени живота си прие други измерения. Щом излезеше оттук, щеше да направи от себе си най-амбициозната, най-проницателната, най-търсената, най-преуспялата чернокожа проститутка в бизнеса.
Беше студена зима, когато Кери излезе от затвора. Шест месеца на Уелфеър Айлънд. Два пъти повече от присъдения срок, но времето беше относително понятие на острова. Ден или месец повече или по-малко беше без значение.
През тези шест месеца Кери беше отслабнала с десетина килограма, което на практика означаваше, че е станала кожа и кости. Прекрасната й коса беше късо остригана заради въшките. Докато корабчето прекосяваше Ийст Ривър към пристана, Кери трепереше от студ в тънката си лятна рокля.
Цялото й богатство се състоеше в девет долара, които носеше със себе си. Кери се надяваше, че Флорънс Уилямс е запазила вещите й, сред които имаше малка кутия със спестяванията й — шестстотин долара.
На кея глутница сутеньори чакаха корабчето, за да огледат пристигащите момичета. Преценяваха ги, сякаш бяха добичета, изложени за продан, и бързо подбираха тези, които им се струваха подходящи. Властите, разбира се, знаеха за този своеобразен търг на проститутки, но оставаха безучастни. В края на краищата една проститутка винаги си остава проститутка. Дори полицията си затваряше очите.
Какви шансове имаха тези момичета? Едва ли сред тях имаше някоя, която да се откаже от покрив над
