главата, няколкото нови дрехи, осигурената храна и възможността незабавно да започне да припечелва.
Кери беше наясно с това, което става. В Уелфеър Айлънд беше свидетелка на постоянни шеги по този повод. Дори се изказваха прогнози кой от сутеньорите ще извади най-големия късмет. Напускащите затвора бяха затрупвани с поръченията на оставащите на острова.
— Ако Пробитата чанта е още там, дай му един от мен!
— Ако тръгнеш с оня гадняр с жълтата кола, ръгни му още един път ножа! Това лайно заслужава да пукне!
Кери се огледа. Никой не й обръщаше внимание. Знаеше, че изглежда доста невзрачна и объркана, затова пое дълбоко въздух и изпъчи гърди. Резултатът не закъсня. Към не се приближи мургав бял мъж, който й подхвърли:
— Искаш ли работа, чернилке?
Не й хареса обръщението. Поклати отрицателно глава.
— Оу, така ли? — в гласа на мъжа се прокрадна закана. — Да не мислиш, че ще се прескачат един друг да те молят.
Кери присви очи.
— Ако беше видял какво имам между краката, едва ли щеше да си толкова сигурен, белилке! — обърна му нахакано гръб и в същия миг забеляза сутеньора, който й трябваше. Нямаше съмнение, че е той. Висок. Негър. С гола глава като черна билярдна топка. С бял костюм. С кожено палто. Беше попивала сведенията за него от изказванията на момичетата на острова. Знаеше и името му — Уайтджак, Бялата тояга. Работеше за Мей Лий, най-прочутата мадам в Харлем.
Уайтджак седеше малко встрани от тълпата, опрян на нов лъскав автомобил. Стискаше между зъбите си незапалена дълга пурета и я местеше от единия ъгъл на устата си до другия. Никое от момичетата не бе привлякло вниманието му. Как иначе, всички изглеждаха еднакво жалки.
Кери се приближи към него с нахакана походка и дръзко подхвърли:
— Извинете, господине, търся си превоз.
Очите му за миг проблеснаха. Огледа я лениво от главата до краката. После погледът му също така лениво тръгна обратно нагоре, да не би да е пропуснал нещо при първия оглед.
— Най-добре потърси при другите, миличка — провлачено и равнодушно изрече той.
Кери не се обезсърчи от абсолютната липса на интерес.
— Току-що навърших сладките шестнайсет — бързо заговори тя. — Мила, черна, страстна и млада — точно каквато харесват избраните клиенти. Работих известно време при Флорънс Уилямс, не съм аматьорка.
— Ама не приличаш и на професионалистка.
— Защо не опитаме, а? — подсили поканата в гласа си със сластни погалвания по тялото си. — С подходящи дрехи и няколко дена истинска храна ще стана най-страхотното ви парче. Какво ще кажеш, а? Дай ми този шанс и няма да съжаляваш.
— Аз и Мадам Мей сме от висша класа, малката. Елит! Може би другите ще те вземат.
Тя му хвърли унищожителен поглед. Подмилкващата усмивка изчезна от лицето й. Онази омраза, която й помогна да оцелее на острова, се надигна отново с такава сила, че й се прииска да го удари. Не го направи. Сви рамене, обърна му гръб и си тръгна.
Той сложи ръка на рамото й и я задържа.
— Мога да ти осигуря работа като прислужница.
С рязко движение тя отхвърли ръката му и продължи напред. Прислужница! Голям майтап! За Кери това минало беше окончателно забравено.
— Ей, ти! — с няколко крачки той застана зад гърба й.
Кери спря, но не се обърна. Принуди го да застане до нея. Е, все пак някакъв напредък.
— Наистина ли си работила при Флорънс?
— Винаги можеш да провериш. Бяхме аз, Били и две бели момичета.
— Хм — беше запалил пуретата и сега изстреля тънка струйка дим в лицето й. — Значи искаш да ти дам шанс при Мадам Мей, ама дали тя ще те хареса?
Кери знаеше кога може да бъде дръзка.
— Щом ти ме харесваш, и тя ще ме хареса. Така стават тия работи.
Той се изхили.
— Сече ти пипето!
Тя се усмихна, но усмивката не се отрази в очите й.
— Освен това съм и млада.
— Хайде, качвай се в колата.
— С удоволствие, Уайтджак.
— Откъде знаеш името ми?
— На острова всички жени ти спрягат името… Сигурно си важна клечка в бизнеса.
Усмивката му стана още по-широка.
— Я виж, освен това знае и точно какво да отговори — иронизира я с нейните думи той.
— Освен това знае кога точно да мълчи — додаде тя.
Сега вече той гръмогласно се разсмя.
— По дяволите, момиче, май съм открил нещо необикновено — такава, която знае как да разговаря.
Тя се присъедини към смеха му.
— Как да не ти завиди човек!
В заведението на Мадам Мей изкъпаха Кери, опушиха я с горелка срещу зараза, справиха се с въшките и я нахраниха. После я прегледа лекар, след това я облякоха в розова сатенена роба и незабавно я включиха в работния график.
Мадам Мей бе висока колкото Уайтджак, с пищни форми и чувствено тяло. Носеше дълга, падаща на къдри руса перука, която шокиращо контрастираше със смолисточерната й кожа. Едновременно ръководеше заведението и практикуваше занаята, но само с отбрани клиенти, които плащаха за нея главозамайващи суми. Наближаваше четирийсетте и имаше зад гърба си близо двайсетгодишна практика на проститутка.
Тя намрази Кери от пръв поглед, но беше твърде печена, за да позволи на личните си чувства да пречат на бизнеса.
— Щом ти искаш да я вземем, добре — каза тя на Уайтджак, което доказа, че Кери не е сгрешила в преценката си. — Само дръж ръцете си по-далеч от нея — предупреди го Мадам Мей. — Не обичам да деля своето с никого!
Уайтджак смутено се засмя.
— Не съм си го и помислял, маман!
— Я не ме лъжи, да не съм вчерашна.
— Е, сега вече ме обиждаш. Да си помислиш, че ще й обърна внимание, след като имам теб?
— Очите ти се лепят по всичко, което диша. Не те ли виждам как се мъкнеш подире й?
Кери за миг не бе забравила твърдото си решение да успее. Не я принудиха да сключи твърд договор за работа, докато не се разбереше дали ще се утвърди. Като начало и двете страни бяха доволни от споразумението — деляха на половина. Отиде у Флорънс Уилямс да прибере вещите си и се зарадва, когато откри своите шестотин долара непипнати. Флорънс дори й предложи да се върне при нея, но Кери й благодари и отказа. Мадам Мей въртеше бизнеса си на широка нога и щом Кери веднъж си създадеше име, графикът й щеше да бъде запълнен до дупка. Беше решена да се включи в играта. Щеше да се превърне в машина за пари. Защото Кери се бе зарекла да спечели много пари.
Клиентелата на Мадам Мей беше по-многобройна и разнообразна от тази на Флорънс Уилямс. Вратите на заведението бяха винаги широко отворени за мераклиите, които се обслужваха от десет усърдно работещи момичета: освен Кери имаше още две чернокожи, една пуерториканка, три бели русокоси момичета, пълничка мексиканка, китайка и миньончето със съвършено тяло Люсил.
При такова съперничество на Кери не й беше никак леко да се открои. Но тя беше амбициозна,
