изпълнена с желание да бъде най-добрата.
Клиентите, които идваха при нея за първи път, започнаха да я избират при следващите си посещения. Кери притежаваше талант да накара всеки мъж да се почувства мъжкар. Влизаха при нея с проблемите си, с печалните си истории, с мъжката си непълноценност. Излизаха си ободрени, въодушевени и изчукани както трябва.
Мразеше всеки един от тях.
Те я обичаха.
От момичетата на Мадам Мей само Люсил разговаряше с Кери. Останалите я избягваха, защото се усещаха застрашени за редовните си клиенти.
— Тук съм от пет години — сподели Люсил. — Уайтджак ме откри, когато работех в една пътуваща театрална трупа. Беше много любезен с мен, каза ми, че работата, която ми предлага, ще ми хареса повече. И наистина, миличка, той се оказа прав.
Кери не изпитваше необходимост да има приятелка, искаше да се съсредоточи само върху работата си. Но Люсил донякъде й напомняше за самата нея — и двете бяха различни от другите, и двете бяха несретници без дом и семейство, и двете правеха единственото нещо, което можеха. Проституираха.
— Някой ден ще се махна оттук — сподели Кери. — Ще стана по-известна и търсена от Мадам Мей. Ще имам най-доброто заведение в града…
— Това съм го чувала — засмя се Люсил.
— Е, да. Но аз съм го решила — заяви Кери.
За Кери това не бяха празни приказки. Иначе нямаше да изпълнява покорно капризите на всеки, който плащаше за нея. Ако не можеше да бъде най-добрата, всичко губеше смисъл.
Славата й растеше. Както и броят на редовните й клиенти.
— Каква е тайната, която притежаваш?
Тя се усмихна, но очите й останаха студени.
— Нали ти казах, не помниш ли? Мила, черна, страстна и млада. А ти най-добре би трябвало да знаеш, че точно това харесват белите мъже.
Бяха сами в общия салон, където приемаха клиентите. Уайтджак бързо се огледа, после протегна ръка и небрежно я подпъхна в деколтето й, като обхвана гърдите й.
— Вече си много известна, миличка.
— Да. Казах ти, че съм добра.
Той не изтегли ръката си.
— Трябва да те запазя за мен. Защо не наемеш някоя стая наблизо?
Уайтджак реагираше на близостта й. Кери сведе поглед и незабелязано плъзна поглед към чатала му. Един наистина професионален поглед към тесните му бели панталони. Пенисът му наедряваше и отделяше капки, които попиваха в плата и образуваха влажни петънца. Да възбуди Уайтджак беше само по себе си постижение.
Тя облиза устни. Той я искаше и тя го знаеше.
— Защо не го направиш? — предизвика го Кери.
Ръката му се раздвижи.
— Малките момичета не ме привличат.
— Аз не съм малко момиче, Уайтджак. От доста време съм тук.
— Е, така е — той не устоя, придърпа я към себе си и отърка възбудения си член в бедрото й.
В този миг в стаята влязоха Мадам Мей и две от момичетата.
Уайтджак се отдръпна като ужилен, но въпреки светкавичната му реакция Мадам Мей беше видяла какво става. Стрелна го с унищожителен поглед.
— За това тук се плаща, миличък. Щом ти се е приискало да се позабавляваш с малката, трябва да си платиш — гласът й преливаше от сарказъм.
Уайтджак, успял вече да се овладее, дръзко й отговори:
— Аз да плащам? Ти нещо бъркаш, жено! Та аз съм една изгърмяна пушка!
Мадам Мей не се хвана на въдицата.
— Ти го каза, миличък — върна му топката тя.
Момичетата се изсмяха. В същото време мелодичният звънец на външната врата не им даде възможност да продължат разговора.
Във всекидневната влязоха вкупом трима колежани. По лицата им личеше, че са готови да завоюват света. Мадам Мей приветливо ги посрещна, предложи им питие и ги настани удобно. Обърна се към момичетата:
— Три заредени, готови за стрелба пушки, милички. Избирайте. Която си харесате.
Кери чаровно се усмихна към един от младоците, хвана го за ръка и го отведе в своята спалня. Момчето видимо се вълнуваше и изглеждаше дяволски притеснено. Потеше се, лицето му се покри с червени петна, а устните му нервно потръпваха.
— Как се казваш, миличък? — измърка предразполагащо тя.
— Хен-н-ри — от притеснение той почти изяде последните букви.
— Добре, Хен-н-ри. Двамата ще прекараме чу-дес-но… Нали така?
Момчето нервно кимна. Беше на осемнайсет. За първи път му предстоеше да бъде с жена.
Кери започна да съблича дрехите му. Възхити се от тялото му. Но когато той припряно събу гащетата си, тя сладостно потръпна.
— Хен-н-ри — замърка тя, — ти наистина си един страхотен, вълнуващ мъж! Точно такъв си, по дяволите. Заедно ще преживеем нещо, за което дори не си мечтал… Съгласен ли си, сладичък? Нали?
Джино, 1924–1926
След петседмичен престой в следствения затвор в Бронкс, на девети юли двайсет и четвърта Джино Сантейнджело беше изправен пред съда, признат за виновен в кражба с взлом и осъден на година и три месеца затвор. На Алдо Динунцио присъдиха две години. Заедно ги изпратиха в затвора Синг Синг.
Алдо беше твърдо убеден, че са предадени и изгаряше от жажда за отмъщение.
— На кого го казахте? Кой още знаеше за склада? — задаваше тези въпроси ту на едното, ту на другото момче, участвали в обира.
Те отричаха да са казвали на някого. Но Алдо продължаваше настоятелно да пита и да разнищва и накрая едното от тях се изпусна, че се е похвалил пред сестра си.
На Алдо това му беше предостатъчно. Вече имаше кого да обвинява.
— Кучка! — настървено повтаряше той. — Тя е снесла на ченгетата. Когато изляза оттук, тая мръсница ще се моли по-бързо да се отърве от жалкия си живот.
Джино се опитваше да го успокои, но Алдо се настървяваше все повече и повече.
— В мига, в който изляза оттук… щом кракът ми стъпи на улицата… тая кучка ще си го получи. Почакай и ще видиш.
Джино проумя, че единственият начин да издържи затворническия живот беше да си затваря устата и да внимава да не го въвлекат в някоя неприятност. Делеше малката килия с възрастен мъж, който бе осъден за опит за убийство. И двамата се правеха, че не се забелязват. Това вероятно беше и начинът да продължат да съществуват, заключени в едно помещение.
Старецът пикаеше отвисоко и шумно в своята кофа, а нощем, точно когато Джино започваше да се унася в сън, често си правеше чекии. И едното, и другото беше отвратително, но Джино се научи да не му обръща внимание. Стараеше се да не мисли за жените, горещите им тела и чукането. Не му беше лесно, но мисълта да си прави чекии като останалите му беше противна. Понякога го нападаха еротични сънища и той се събуждаше потен, лепкав, незадоволен и разочарован.
Повече от всичко му липсваше сексът. Денем мечтаеше за жените, с които би се любил вечерта. Тази, за която мислеше най-много, беше русокосото миньонче от „Дебелия Лари“. От деня, в който му се подигра и го разкара, не беше говорил с нея. Но дълбоко в себе си знаеше, че един ден ще омекне. И веднъж да погали вълшебната й пъпчица… Ох, да я видим тогава нафуканата госпожица.
Писмата от Коста продължаваха да пристигат. Един ден и Вера му дойде на свиждане. Не изглеждаше добре. В устата й, на мястото на избитите от Паоло зъби, зееше дупка, лицето й беше набръчкано и
