— Благодаря ти, Джино.
— Няма защо, не е важно — потътри крака по улицата и долови миризмата на кучешко лайно. — Добре, ще се видим…
— Разбира се — Като се обърна и с бърза крачка се отдалечи.
Джино го гледа, докато момчето се изгуби от погледа му. След това тръгна към „Дебелия Лари“. Седна в предния салон и си поръча шоколадов сладолед с карамелов сироп.
Усети сянка да пада върху него. Бавно вдигна поглед и видя пред себе си Пинки Банана. От двете му страни, като охранители, бяха застанали неколцина от долнопробните му приятелчета.
— Как я караш, Пинки? — попита той спокойно.
— Теб к’во те засяга? — смръщи се Пинки. — Чух, че се размотаваш с мойто момиче.
Джино се засмя.
— Ама ти имаш ли такова? Не знаех… Но щом казваш…
Пинки почервеня от гняв.
— Гадно педерастче! Великият ебач, а! Няма още дълго да просъществуваш…
Джино се надигна от масата.
— И кой ще ми попречи? — попита все така спокойно той.
Пинки присви очи.
— Някоя тъмна нощ…
— Да бе, целият треперя от страх — избута Пинки и сганта около него и излезе. Какво, по дяволите, правеше в стария квартал? Тук вонеше. Навсякъде.
— Мили? — повика го Синди, докато оправяше прическата си пред огледалото.
— Даа — разсеяно откликна Джино, докато се бореше с колосаната яка и папионката.
— Знаеш ли какво ми се иска?
— Какво? — той изпусна папионката.
— Да се науча да карам кола.
— По дяволите тая проклета панделка! — ядоса се той. — Направо ми къса нервите.
Тя побърза да вдигне коприната, после сръчно подпъхна връзките под яката му и я оправи на врата му, сякаш цял живот беше правила само това.
— Може ли? — попита.
— Да се научиш да караш кола? Защо?
— Просто така — сериозно отговори тя. — За развлечение. Може и да е полезно. Например тази вечер. Нали ще караш с Алдо до някакво си място. Двама типове с камион, пълен с пиячка. Ако ченгетата ви спрат, свършено е. Но ако зад волана седи момиче…
Да, тя имаше право. Но не знаеше, че алкохолът вече е доставен в Уестчестър рано тази сутрин. Не знаеше също, че точно в този момент Алдо празнуваше своя годеж с Барбара Рикади. Третото нещо, което не знаеше, бе, че Джино беше поканен в Уестчестър на партито на госпожа Дюк.
— Идеята не е лоша — замисли се той. — Ще ти дам няколко урока — облече сакото на новия си вечерен костюм и остана възхитен от това, което видя в огледалото. Беше го купил от реномиран магазин на Пето авеню. Много скъп, но си заслужаваше.
— Кога? — попита Синди.
— Скоро — неопределено отговори той и отстъпи назад. — Хей, малката, как ти се струва? Важа ли?
— Страхотен си, Джино. Наистина страхотен!
Партито 1928
— Искам си инжекцията — изхленчи Кери.
— Спокойно, жено, спокойно — каза й Уайтджак. — Татенцето ти пълни спринцовката с най-добрия хероин. Скоро ще полетиш на крилете на щастието.
Тя се гърчеше в леглото. Не се чувстваше добре. Уайтджак беше гаден мръсник, караше я да чака. Ако не зависеше да й дава наркотиците, досега щеше да му издере очите на този пройдоха.
Мяташе се неспокойно върху леглото, ръкавът на кимоното й беше навит, всичко отдавна беше готово.
— По-бързо, чуваш ли — нетърпеливо подвикна тя.
Той внимателно обезвъздуши спринцовката. Малката Кери беше съвсем оглупяла. Беше захапала наркотиците като куче кокал. Доли беше права. Трябваше да се отърват от нея, иначе скоро ги очакваха големи проблеми.
— Ето, жено, ето… — провлачено изрече той.
Тя притихна, подаде му ръката си, стегната със шнур, за да изпъкват вените. Беше наистина готова. Надупчена като решето, но все още се намираха места, за да забие иглата.
Когато прободе вената, тя силно изстена.
— Сега ще ти стане добре, жено, ще се почувстваш прекрасно — промърмори той с тих, напевен глас. — Ще разкараш хубавото си мързеливо задниче от леглото, ще оправиш красивата си косичка, ще намажеш хубавото си личице с ония лайна за разкрасяване… и ще сме готови да отидем на едно истинско чудесно парти…
Извади иглата. Тя се претърколи в леглото и се сви на топка. Уайтджак се изправи и я загледа. Постепенно тялото й се разгъна и се отпусна. Започна промяната. Скованото й като маска лице сякаш се разчупи, тя започна да се усмихва и да се разкършва.
— Ела при мен, миличък — въздъхна сладострастно Кери. — Нека си направим нашето парти, само двамата.
Чувстваше се наистина добре. Какъв незаменим мъж беше Уайтджак.
— Ставай! — настоя рязко той. — Имаш половин час — и излезе.
Кери стана от леглото и започна да танцува из стаята. Напяваше с треперещ, тъничък гласец:
Ти си сметаната в моето кафе…
Изведнъж в стаята влетя Люсил. Тя тръшна вратата зад гърба си.
— Виж какво става с теб! — гневно каза тя. — Не разбираш ли какво правят с теб?
— Какво? — отнесено попита Кери и продължи да танцува.
Люсил огледа напрегнато стаята.
— Трябва да се махнеш оттук — прошепна настойчиво тя. — Те имат намерение да се… отърват от теб.
Кери безгрижно се засмя.
— Люсил! Почакай да видиш с теб какво ще направят, когато кажа на Уайтджак какви ги разправяш!
— Е, само се шегувам — Люсил отстъпи назад и толкова силно прехапа долната си устна, че й потече кръв.
— Да, да… — Кери клатеше глава, много доволна, че е изплашила до смърт малката Люсил.
— Ама наистина — потвърди Люсил и лицето й се разкриви в измъчена усмивка. Беше уплашена. Не знаеше какво да предприеме. Бе дочула Доли и Уайтджак да кроят планове как да премахнат Кери. Случайно. Беше до вратата на кухнята и беше чула разговора им. Но какво можеше тя да направи? Само ако разберяха, че ги е чула, да не говорим пък, че е споделила чутото, застрашаваше и нейния живот.
— Отиваме на парти — изтананика Кери. — Нали е забавно, а? — започна да се кикоти и се свлече на пода.
— Искаш ли да ти среша косата? — предложи Люсил, очите й бяха пълни със сълзи.
— Ох, прекрасно, прекрасно…
Люсил взе четката за коса и започна да разресва косата й.
Джино направо летеше със стария „Форд“ с форсиран мотор. Все се канеше да си купи нова кола, но
