— Наистина ли? — почувства се пълен глупак. Не знаеше какво да й каже. Не беше водил през живота си неангажиран, безсъдържателен светски разговор. Нямаше намерение обаче да започне тепърва.
Естер Бекър се усмихна инфантилно и побутна закачливо сенатор Осуалд Дюк в корема.
— Предчувствам, че довечера изненадата ще бъде доста изненадваща! — възбудено изрече тя.
Осуалд равнодушно я погледна. Не харесваше Естер Бекър. И никога нямаше да я харесва. За него беше една двулична, тъпа кучка.
— Не съм в течение — малко сковано каза той. — Изненадата е на Клемънтайн.
— Оу, ти винаги й даваш цялата свобода да действа, както тя намери за добре, нали? — Естер го стрелна със светлосините си безлични очи. — Колко великодушно от твоя страна, Осуалд, това наричам аз модерен брак — ухили се, но той забеляза единствено грозния й стърчащ зъб. — Направо си мечтая Гордън да ми позволи поне малко от свободата на Клемънтайн. Само като си помисля за всичко онова, с което бих могла да се занимавам… може би дори с теб, Ози! — изкикоти се, заблуждаваща сама себе си, че е много съблазнителна.
Осуалд си представи мислено отвратителната сцена — Естер Бекър гола да се занимава с него! Вътрешно потръпна от погнуса, а видимо пребледня.
Тя се изкикоти още по-силно.
— На кого е хвърлила око сега Клемънтайн?
Той проследи погледа на Естер и забеляза съпругата си в другия край на верандата да разговаря с някакъв млад, тъмнокос непознат.
Предложи ръката си на Естер.
— Да отидем да видим, скъпа моя.
Джино тъкмо бе взел масивна кристална чаша с уиски от подноса на сервитьора, когато Клемънтайн прошепна.
— Ето и съпругът ми. Бъди внимателен с него. Може да ти бъде много полезен.
Джино окончателно се обърка. Тя стоеше до него и през цялото време му изпращаше мълчаливи похотливи сигнали, които и най-големият тъпанар не можеше да сгреши, а ето че сега щеше да го запознава със съпруга си. Какво, по дяволите, ставаше?
Не разполагаше с никакво време да размисли. Съпругът застана пред тях и Клемънтайн невъзмутимо му представи Джино. Направи го толкова непринудено, толкова естествено, че Джино за миг си помисли, че е разчел погрешно сигналите й.
— Радвам се да се запозная с вас — каза сенатор Дюк и подаде сакатата си дясна ръка, която малко неконтролируемо избяга встрани. — Клемънтайн често ми е говорила за вас.
Често ли? Джино се ръкува с него, но крадешком огледа и женската до сенатора. Веднага забеляза провисналите й гърди, едва покрити с прозрачната тъкан. Какво им става на жените на тия богаташи? Дали пък не се надпреварваха да се показват разголени.
Клемънтайн леко го побутна.
— Най-добре е да отидете с Осуалд някъде и насаме да обсъдите бизнес отношенията си. Ще имате време по-късно да се поотпуснете и да се забавлявате.
— Защо не — съгласи се Осуалд. — Да отидем в кабинета ми.
Клемънтайн и Естер ги проследиха с поглед, докато те се отдалечаваха.
— Хм, и къде го намери? — не се стърпя Естер.
Клемънтайн съзаклятнически се усмихна.
— Тайна, мила.
— Ега ти шибаното място! — не сдържа учудването си Уайтджак. — Направо да се шашнеш! Такова място!
Доли обаче не се възторгна от голямата красива къща, която се разкри пред очите им. Не й беше за първи път да посещава такива къщи. Остана мълчалива, загледана пред себе си.
Зад тях Кери напяваше тихо и сякаш не забелязваше нищо около себе си.
Люсил реши, че поне тя трябва да каже нещо.
— Страхотна къща! — вяло възкликна тя. — Истински дворец.
— Разбира се, че е дворец, жено. Нали ти казах, че тая вечер е мно-о-го специална.
— Точно така каза — и Люсил побутна с лакът Кери. — Виж, миличка, нали е прекрасна?
Кери хвърли блуждаещ поглед през прозореца. Разбира се, бе прекрасна, но тя не очакваше и нещо друго. Всичко беше прекрасно! Нима Люсил не знаеше това.
Доли започна да барабани с пръсти по таблото.
— Ако ще ходим някъде, да тръгваме — каза тя нетърпеливо. Искаше колкото може по-бързо да си свършат работата и да се махнат веднага от това проклето място. Хич не ги обичаше тия богаташки събирания. Беше гъчкано с пияни типове и разгонени кучки. Уайтджак не разбираше нищо. Безмозъчен негър. Беше си навил на пръста, че те са стъпала по пътя му към успеха в живота. Глупак!
Сенатор Осуалд Дюк беше доверчив загубеняк. Джино веднага го разбра. Не прояви никакъв интерес, нито поиска някакви обяснения. Само попита:
— Колко ви дължа?
Джино му каза сумата, като прибави за късмет цели двеста долара. Оня веднага се бръкна и плати в брой. Джино прибра парите в джоба си и усети, че се изчервява. Оказа се толкова лесно да излъже тоя тузар. Всичките ли богаташи бяха тъпи като него?
— Знаеш ли, Джино — някак неопределено каза сенаторът, — понякога имам нужда от някоя и друга услуга…
— Услуга ли?
— Е, да речем нещо, в което не искам лично да се намесвам.
— И какво?
— О, най-различни неща — махна с ръка сенаторът. — Например някой ми дължи пари… и трябва мъничко да се подсети, за да се издължи… Или може би някой, който е работил за мен преди, сега се опитва да ме изнудва за нещо, което уж съм извършил… Най-обикновени неща, които се случват с хора като мен — заети с обществена работа — сенаторът спря за малко, взе от бюрото си една кутия с ароматни, превъзходни пури и предложи една на Джино. — Ако се съгласиш понякога да ми вършиш услуги, ще бъда повече от щастлив и… така да се каже, ще ти дам някой и друг съвет относно твоите финанси.
— А?
— Хайде, хайде, ще говоря направо. Ти се занимаваш с доставки на нелегален алкохол. Плащане в брой. Не греша, нали?
Исусе Боже! Дали дъртият му козел не е във връзка с федералните? Джино остана мълчалив.
Сенаторът продължи.
— Парите в наличност са хубаво нещо, но изведнъж стават неудобни, когато данъчните почукат на вратата ти и започнат да задават въпроси.
Така си е. Прав беше.
Сенаторът запали пурата си и втренчи многозначителен поглед в Джино.
— Мога да узаконя парите ти. А заедно с тях… евентуално и теб самия. Проявяваш ли интерес?
Джино кимна. И още как!
Скот, икономът, се появи до Клемънтайн.
— Мадам… тези… участниците пристигнаха. Настаних ги в синята стая за гости, както ми наредихте.
Клемънтайн кимна. Зелените й очи възбудено заискриха.
— Занеси им нещо да се подкрепят, Скот.
— Да, мадам — старият иконом леко се поклони и се оттегли. Доста странни изпълнители беше виждал в живота си, но тази… трупа… Запита се дали мадам осъзнава каква сбъркана сбирщина са те. Въздъхна дълбоко. Тя много добре разбираше. Дори повече от добре. Мадам беше доста странна и
