Изглеждаше напрегната.
Черното момиче наближаваше тяхната маса. Беше свалила всички дрехи от себе си. Имаше големи, налети гърди, които изглеждаха чужди на мършавото й тяло. Събуваше втория си чорап, когато падна на пода. Като камък. С неприлично разкрачени крака.
— О, мили Боже! — ахна Клемънтайн.
Над залата се понесе вълна от напрегнат смях.
Мелодията, по която танцуваха, не спря. Едрата блондинка също. Дребосъчето тъкмо се канеше да спре, но един смразяващ поглед на жената беше достатъчен, за да продължи танца си.
Джино скочи бързо, наведе се и подхвана чернокожото момиче под мишницата. Започна да влачи отпуснатото тяло към вратата. Не се замисли защо го прави. Просто не можеше да я остави да лежи на пода. На вратата се сблъска със Скот и двамата заедно я отнесоха във вестибюла. Тялото й беше ледено студено.
— Можем ли да намерим лекар? — попита Джино. — Както изглежда, много е зле.
— Може би сред гостите има — сковано предположи Скот. Стараеше се да не гледа лежащото до краката му голо момиче.
— Да я отнесем в някоя спалня — каза Джино, свали новото си вечерно сако и я покри с него.
— Трябва да попитам мадам… — започна Скот.
— Казах да я отнесем! — каза Джино. Очите му гледаха мрачно, решително. Изобщо не позволяваха какъвто и да било спор.
Вдигнаха едновременно изпадналото в безсъзнание момиче и тръгнаха нагоре по стълбището. Влязоха в синята стая за гости и го поставиха върху огромното легло. Челото на Скот се бе оросило с дребни капчици пот.
— Върви да намериш лекар! — заповяда Джино.
— Ще видя първо какво ще каже госпожата, сър — отвърна презрително Скот. Нямаше намерение да изпълнява заповедите на този… тази… личност.
— А? Добре, добре, но побързай, по дяволите, щото ако не доведеш скоро лекар, малката може да умре. Кажи това на госпожата и чуй добре какво ще ти каже тя.
Скот бързо се отдалечи.
Джино погледна внимателно припадналото момиче. Пое ръката й и постави пръсти върху китката, за да напипа пулса й. И точно тогава забеляза следите от убожданията. Малки червени точици, където иглата беше продупчвала кожата, заобиколени с подутини. Пулсът й едва се напипваше. Повдигна единия от клепачите й. Зеницата беше ужасно разширена, но всъщност изглеждаше като сляпа. Малката явно беше загазила яката. А беше още дете, сигурно нямаше и седемнайсет.
Някой я беше тъпкал с наркотици и я беше изпратил тук да се съблича, за да изкарва пари. Джино почувства как в него се надига гняв, помитаща ярост, която загриза вътрешностите му. Не понасяше да гледа човешко същество да бъде използвано по такъв начин.
Когато Кери се срути на пода, Уайтджак изстена, но не спря грамофона. Изпита известно облекчение, когато някой — не видя кой — я измъкна от сцената. Представлението продължи с Доли и Люсил.
После чу вели аплодисменти, които бележеха края, и голата Доли се втурна зад завесата и се изплю в лицето му.
— Гаден, некадърен негърски гъз! И сега к’во ще правим?
Уайтджак не понасяше да го наричат „негър“.
— Затваряй си тлъстата уста, бял боклук! — изръмжа той. — Обличай се! Грабваме Кери и се махаме!
— Стига да можем! — процеди през зъби тя и се наведе да обуе гащите си.
Клемънтайн влезе забързано в синята стая за гости, следвана от достолепен мъж с прошарена коса.
— Това е доктор Рейнолдс — каза тя.
Джино се отдръпна от леглото.
— Не ми изглежда много добре, докторе.
— Вие лекар ли сте? — попита меко доктор Рейнолдс.
— Само когато няма друг лекар наоколо.
Клемънтайн хвана ръката на Джино и силно я стисна.
— Хайде да излезем и да изчакаме отвън — прошепна му тя.
Джино мрачно изгледа лекаря.
— Натъпкана е с наркотици — каза грубо той. — Само й погледнете ръката!
Клемънтайн го изведе навън. Въздъхна.
— Това е най-ужасното парти, което някога съм организирала.
— Хайде, хайде. Какво му е на партито? Откъде си могла да знаеш, че ще налетиш на тия скапани кучки. Какво си мислеше? Че са балерини?
— Знаех какви са. Но мислех, че са добри стрийптизьорки. Казаха ми, че изпълнението им било уникално. Толкова съм… объркана. Ще стана за смях!
— Дрън-дрън.
Тя се вкопчи в ръката му.
— Точно това харесвам в теб. Ти си прям и честен — зелените й очи отново му изпратиха своите послания, на които той вече имаше кураж да отговори.
— Клемънтайн… — започна Джино.
Прекъсна го гръмогласно зададен въпрос.
— Къде е мойта сестричка?
Първо се появи гола като билярдна топка глава, после и самият Уайтджак, следван от Доли, Люсил и Скот, който завършваше шествието.
Джино препречи пътя им към стаята за гости.
— Тя твоя сестра ли е? — попита той сурово и огледа огромния негър от главата до петите. За миг не се усъмни какъв е всъщност.
— Ами да — избухна Уайтджак, — искам да я видя.
— В момента при нея е лекарят, господин… — проточи Клемънтайн, като завърши с въпросителна интонация.
Уайтджак не си направи труда дори да я погледне.
— Не й трябва никакъв лекар — безцеремонно заяви той. — Тя така си припада понякога. Няма нищо опасно — и се опита да мине покрай Джино.
— Госпожа Дюк каза — гласът на Джино режеше като лед, — че лекарят е при нея. Трябва да изчакате.
Погледите им се приковаха един в друг. Уайтджак сви рамене.
— Добре де, к’во толкова. Само че си е губене на време… Ще я отнесем до колата, ще си я откараме у дома при мама и след някой и друг час ще бъде отново бодра и весела.
— Сигурно — каза Джино, — готова за поредното представление.
— А? — измуча Уайтджак.
Доли го избута настрана и предложи:
— Само да видя как е… ще взема и нашите неща, които са вътре, а утре можем да се дойдем и да я вземем, а?
Джино кимна в знак на съгласие. Тази дебела жена беше доста оправна. Беше надушила опасността и искаше да се разкарат по най-бързия начин.
— Не можете да я оставите тук! — възкликна Клемънтайн.
Джино я погледна изненадан.
— Защо не? — попита той. — Ако момичето не е в състояние да пътува, на улицата ли ще я изхвърлиш?
