така и не го направи — беше привързан към форда. Може и да беше стар, но беше „Форд“. Натискаше газта до дупка през целия път до Уестчестър. Ако госпожа Дюк не харесаше колата му, това си беше за нейна сметка.
Беше очаквал разкошна къща, разбира се, но гледката, която се разкри пред очите му, надмина всичките му очаквания. Разположена сред шейсет акра тучна земя, къщата светеше като царски палат от приказките.
Влезе с колата през портите от ковано желязо и продължи по алеята към грейналите светлини, които сочеха пътя му. Отляво и отдясно отминаваше спрели автомобили от най-реномираните марки. Блестящи „Ролс-Ройс“ достолепно стояха до лъскави чуждестранни открити спортни коли. Сребрист „Дюзенберг“ с бели джанти, няколко „Пиърс-Ароу“, фордове и един черно-бял „Мерцедес Бенц“, за който Джино беше готов на убийство.
На кого му беше притрябвало партито? На Джино му стигаше да се размотава и да разглежда колите.
Паркира форда, слезе и тръгна към къщата.
Клемънтайн Дюк умееше да посреща гости. Знаеше как да накара хората да се отпуснат и да се чувстват като у дома си. Къщата беше пълна с цветя, най-различни деликатеси, прекрасна мебелировка и дискретна, обучена прислуга.
Предлагаше алкохол от най-добро качество, което се разминаваше с казаното пред Джино, вносни пури за мъжете и специално правени шоколади и бонбони за жените.
Канеше различни хора, но всички бяха представители на елита — филмови звезди, политици, писатели, джаз-музиканти. И всички те се забавляваха непринудено. Веселяха се. На нейните партита често се слагаше началото на нови любовни истории.
Но това, което истински правеше партитата на Клемънтайн незаменими, беше изненадата. Никой не знаеше какво го очаква. Да се къпят голи в огромния мраморен басейн? Състезание по чарлстон? Нов филм, предназначен за избран кръг зрители? Изпълнения на джаз-състави на живо? Клемънтайн беше непресъхващ извор на най-неочаквани хрумвания.
— Каква изненада имаш за нас тази вечер, Клемънтайн, скъпа? — усмихнато попита една от приятелките й.
— Имай търпение, Естер, имай търпение. Ще видиш — загадъчно отговори Клемънтайн.
Естер плесна с пухкавите си ръчички, отрупани с пръстени, големите й гърди се люшнаха под прозрачния шифон на роклята й — нетърпеливи, очакващи.
— Но ще е нещо много палаво, нали? О, цялата тръпна в очакване! — тя се ухили похотливо и разкри грозните си зъби, един от които стърчеше напред. — И кога ще е изненадата?
— Скоро, скоро — промърмори раздразнено Клемънтайн, която нетърпеливо очакваше появата на Джино.
— Не разбирам само защо трябваше да приемем това парти и да бием толкова път извън града — мърмореше недоволна Доли. — Не е същото като да си завъртим задниците в града.
Тя седеше на предната седалка до Уайтджак в белия „Олдсмобил“, който той караше.
— Май-йната му, жено! — процеди през зъби той. — Ще престанеш ли да ми дуднеш на главата? Обясних ти сто пъти, че това е специално шоу. Парти на много важни клечки. Поканата да участваме е страхотен успех за нас. Пък и цената си я бива.
— Да бе, да — продължи да недоволства тя. — А какво ще стане, ако на някоя от тези важни клечки хрумне да се поразрови малко?
— К’ви ги дрънкаш, жено? — вече не говореше с провлачения си спокоен глас. — Нали ти казах! Няма да правим нищо повече от едно събличане. Само събличане!
— А ако някой попита на колко години е? — тя бързо посочи с пръст Кери, която седеше редом до Люсил на задната седалка безгрижна и тиха. — Ако почнат да се чудят к’ви са тия боцкания по ръцете й?
Уайтджак отклони колата към банкета и рязко натисна спирачките. После скръсти ръце пред гърдите си и се загледа напред.
— Правя всичко, за да ти угодя, жено, а ти само ми пилиш шибания мозък. Ще обърна колата и ще потегля обратно, да знаеш!
Джино се поспря във вестибюла, за да се огледа в разкошното венецианско огледало на стената. Хм, не изглеждаше зле. Да, не беше никак зле с тази модерна яка и скъпия костюм.
Огледа се. Вдясно видя добре зареден бар, обслужван от двама бармани в елегантни, скъпи бели сака и раирани панталони. След вестибюла следваше голяма всекидневна с френски прозорци, от които се излизаше на веранда с брезентов навес. Всичко наоколо миришеше на много пари. Джино пое дълбоко въздух и се усмихна. Обичаше тази миризма.
— Ама вие не пиете! — налетя върху него някакво едро момиче с червеникава къдрава коса.
— Тепърва започвам.
Тя го огледа любопитно.
— Шампанското е страхотно. Трябва непременно да го опитате.
— Ъхъ — кимна той и се смеси с гостите. Нямаше никакво намерение да се остави на някаква случайна дропла. Трябваше да се запознае с всички тези знаменитости. Но щеше да го направи внимателно, незабелязано. Алдо би се втурнал презглава и, разбира се, щеше да обърка конците пред толкова много фусти, които се фръцкат пред очите ти.
Взе чаша шампанско от минаващия край него сервитьор. Леонора щеше да се чувства в свои води в тази обстановка… Мястото и хората бяха точно за нея!
Шибаната Леонора, що не си го начука!
Прииска му се той да го беше направил!
Забрани си да мисли за нея. Беше се заклел да я изхвърли от съзнанието си. Достатъчно време от живота си загуби, за да му се подиграва.
Клемънтайн го забеляза в мига, когато той излезе през френските прозорци на верандата.
— Извини ме, Бърнард — каза тя на прочутия театрален импресарио, — но трябва да поздравя нов гост, който току-що пристигна.
Бърнард Даймс кимна и някак разсеяно й обърна гръб.
Клемънтайн прекоси терасата въодушевено и разочарова всеки от гостите, който се надяваше в този момент да я задържи при себе си. Озова се точно пред Джино, преди той още да я забележи, съсредоточен в чашата с шампанско и обстановката, в която бе попаднал.
— Харесва ли ти къщата? — попита го тя меко.
Той се стресна и разля малко от шампанското си, но бързо възвърна самообладанието си.
— Страхотна кръчма.
— Кръчма? — предизвика го тя.
— Е, да де… за мен е кръчма — очите му се насочиха към добре очертаните й гърди. Зърната й пак бяха като на показ. Като че ли никога не се спотайваха. Досега не беше виждал жена с постоянно щръкнали зърна.
Тя го хвана под ръка.
— Ще те разведа наоколо.
За миг се стъписа, жестът беше необичаен за него. Предложението също. Не му се искаше да го развеждат като домашен любимец на верижка из къщата.
— Може, но по-късно — освободи ръката си и отпи от шампанското. Намръщи се, не беше питие по неговия вкус.
Тя забеляза и направи жест към сервитьора.
— Донеси на господин Сантейнджело уиски — после внимателно взе чашата с шампанско от ръката му. — Много ми харесва сакото ти, Джино — тихо одобри дрехите му тя, докато дълбоките й зелени очи го оглеждаха внимателно.
