непредсказуема.
— Няма ли най-после да ми кажеш — настояваше Естер Бекър. — Хайде, Клемънтайн, направо си гадно загадъчна. Кажи ми каква ще е изненадата.
Клемънтайн се подсмихна.
— Хич и не настоявай. Няма да ти кажа. Може би само мъничко ще ти подскажа — ще бъде отвратително вулгарна!
Естер чак се разтрепери от въодушевление.
— Божествено! Толкова си падам по вулгарните неща!
Погледът на Клемънтайн се спря върху увисналите гърди на Естер.
— Знам, скъпа, знам.
Кери дълбоко всмукна от цигарата с марихуана, която Уайтджак й подаде. Димът изпълни дробовете й. Заля я вълна от наслада. Това я изпълни с въодушевление.
Доли се огледа в огледалото над тоалетката. Всяка платинена къдрица си беше на мястото.
— Ще почваме ли най-после? — сви капризно устни тя.
Уайтджак беше на седмото небе от радост. Беше се излегнал на огромната спалня в стаята за гости. В бял костюм и бели обувки от лъскава кожа. Отпиваше порядъчни глътки направо от бутилка превъзходен скоч.
— На кой му пука, жено?
— На мен! — изсъска Доли. — Чака ни дълъг път до града. И се погрижи да ни платят преди да започнем, защото след това…
— Нали сме се разбрали, че бизнесът е моя работа — самоуверено я сряза той и посегна към сандвич с пушена сьомга от масичката до леглото.
Партито беше от успешно по-успешно. Както винаги. Клемънтайн стоеше встрани и наблюдаваше гостите си, заети изцяло с току-що поднесената вечеря — златисто запечени бутове и пилета, студена пуйка, телешко и желирана сьомга.
Лично беше надзиравала приготвянето на вечерята. Първо беше съставила менюто, после бе поръчала най-висококачественото месо. Непрекъснато влизаше в кухнята и се връщаше обратно в просторния салон, за да е сигурна, че всичко е както трябва. А сега с удоволствие наблюдаваше как гостите й поглъщат храната с огромен апетит. А след вечерята… след вечерята следваше нейната изненада.
Усмихна се, доволна от хрумването си. Едра русокоса жена. Младо чернокожо момиче. И истинско дребосъче! Каква чудесна комбинация. Още когато Осуалд се бе върнал след тържеството по случай пенсионирането на Артър Стюизънд и й бе разказал за невижданото зрелище, тя се зарече, че трябва да ги наеме за следващото си голямо парти. Облиза устни в перверзно очакване.
Щяха с дни да коментират нейното парти!
От кабинета на сенатора Джино отиде на верандата. Още не беше успял да се съвземе след разговора, и едрото момиче с червеникавата къдрава коса се лепна за него.
— Кой сте вие? — втурна се в атака тя. — Някой от приятелите гангстери на Клеми ли?
Някой от приятелите гангстери на Клеми!
— Хей — подхвърли й той вместо отговор, — искаш ли да се изчукаме?
Тя стана червена като зрял домат.
— Как си позволявате!
Започваше да му става забавно.
— Не искаш ли?
— Вие сте абсолютен мръсник! — но не помръдна и крачка да се отдалечи от него.
Естествено, това не остана незабелязано от Джино.
— к’во ти става? Не обичаш ли да се чукаш?
Сега вече очите й се разшириха, дългият й нос нервно потръпна. Но отново не се помръдна.
— Май нещо не сте наред — съвсем сериозно заяви тя. — Да говорите такива отвратителни неща на една дама.
— Така и не забелязах, че си дама — в същия миг видя Клемънтайн и разговорът загуби всякакъв интерес за него. — До скоро, малката — махна й весело с ръка и се запъти към Клемънтайн и групичката гости, с които разговаряше. Остана като гръмнат, когато в единия от тях разпозна Чарли Лучано. Исусе Боже! В главата му сякаш избухна мълния. Защо, по дяволите, беше натоварила него да й доставя алкохол, щом като беше приятелка с Лучано? И какво можеше да означава това — той и Лучано поканени заедно на едно и също парти?
— Ето те и теб, Джино — каза Клемънтайн. — Ще ми е приятно да те запозная с някои мои приятели.
Джино забеляза изненадания поглед на Лучано и вътрешно се стегна.
— Хей, Чарли — поздрави той и потупа по-високия от него мъж по ръката, сякаш бяха стари приятели. — Как я караш?
Скот подаде на Уайтджак един запечатан плик, обърна се и понечи да излезе от стаята.
— Хей, старче! — бързо изстреля Уайтджак. — Не бързай толкоз, де. Нали трябва да ги преброя.
Скот изпита истинска досада и въздъхна презрително.
— Мога да ви уверя… сър… парите са непокътнати.
Уайтджак присви очи.
— Тогава няма причина да се засягаш, че ще ги преброя.
— Разбира се… сър — остана неподвижен до вратата, докато Уайтджак разкъса плика и започна да брои съвсем новичките стодоларови банкноти.
Кери се приближи до иконома някак накриво — с едното рамо напред — и започна обичайния си танц. Тръскаше и въртеше задника си. Люсил отиде при нея, хвана я за ръката и тихичко започна да я уговаря:
— Още е рано, миличка.
Едрата русокоса жена пред огледалото изсумтя отегчено.
Скот обърна очи към тавана и наум се зарече да нареди на прислужницата след партито да прочисти тази стая. От тия четиримата просто вонеше на позор!
Естер Бекър се примъкна до Бърнард Даймс и жената, която му правеше компания.
— Бог знае каква изненада ни е приготвила Клемънтайн този път! — възкликна тя, пъхна ръката си под мишницата му и го поведе към залата за танци в задната част на къщата. — Каза само, че щяло да бъде — тук тя сниши гласа си до шепот — вулгарно. Изгарям от нетърпение. Не мога да си представя какво ще е, а ти?
Бърнард Даймс поклати отрицателно глава. Искаше му се да си е у дома, в леглото. Усещаше, че започва да го втриса и изобщо не му беше до някакво си парти. Особено пък такова на Клемънтайн Дюк. Не че не бяха преживявания. Бяха точно такива. Но за да участваш в тях, трябваше да си във форма, а сега Бърнард Даймс се чувстваше ужасно. Беше висок мъж, в средата на трийсетте, с оредяваща коса, но иначе с фини черти и тънки мустачки. Името му като театрален продуцент беше известно и се ползваше с авторитет, а Естер Бекър и нейният съпруг бяха щедри спонсори на постановките му. Това беше причината да не отблъсне ръката на Естер, макар че страхотно му се искаше да го направи. Вместо това се усмихваше, кимаше и се преструваше, че чудесно се забавлява. Бърнард Даймс беше богат, много богат, но отрано беше научил максимата никога да не инвестира в собственото си производство.
— Искам да разговарям с теб след представлението — прошепна Клемънтайн в ухото на Джино. — Така че бъди наблизо. Нали?
Той нямаше никакво намерение да ходи някъде.
