приятелска усмивка. — Лесли, скъпа, ти направи толкова впечатляваща вечеря. Компанията е интересна, храната — изискана — искам да кажа, какво повече може да желае всеки от нас? Всъщност чувствам се толкова уютно тук тази вечер, че искам да споделя една голяма тайна с всички вас.
Купър беше изненадан, че непредсказуемата му съпруга иска да сподели нещо.
— Всички да вдигнем чашите с шампанско — продължи Винъс. — Първо — тост за нашата красива домакиня Лесли Кейн. И, о, знам, че това може да ви изненада или може би не — но този тост е и за Купър — за моя фантастичен съпруг. Виждате ли, истината е… — дълга провокираща пауза, — че Лесли и Купър имат връзка.
Около масата тракнаха ченета и се възцари тежка тишина.
— И въпреки че аз съм една много разбрана съпруга — продължи ясно Винъс — и с изключително широки възгледи, във всяка връзка идва момент, когато единият трябва да каже „достатъчно“. Така че… скъпи Купър — тя вдигна чашата си срещу него, — използвам тази възможност, за да кажа на тебе и на Лесли — тя вдигна чаша и срещу Лесли, която седеше вцепенена и безмълвна, — че можете да продължите връзката си толкова дълго, колкото пожелаете. Защото, скъпи мой Купър, аз се развеждам с тебе.
Мюриъл Цимър изрече:
— Боже мой!
Останалите мълчаха.
Винъс продължи:
— Откакто сме тук, Куп, дрехите ти са били преместени от дома ни в хотел „Бевърли Хилс“, където, сигурна съм, ще бъдеш много щастлив. Това, разбира се, в случай че не се преместиш при Лесли. Нямам представа колко услужлива е тя. Може пък тя да иска да остане тук с младия Джеф, кой знае. Както и да е, Куп, не искам да си изненадан, когато се опиташ да влезеш в къщи и откриеш, че ключът ти не става.
Купър се изправи — лицето му пламтеше от яд.
— Това да не е някаква шега? — попита той през зъби.
— Сам си знаеш — каза мило Винъс. — Точно това си помислих в началото и аз — че твоята връзка с Лесли е някаква шега. Защото малката Лесли, сладката невинна Лесли, любимката на Америка, е била проститутка.
Стомахът на Лесли се присви.
— Боже мой! — се чу за пореден път от Мюриъл.
— Наистина, Куп — увещаваше го Винъс. — Ти трябва да си единственият мъж в града, който не знае, че тя е била едно от момичетата на мадам Лорета.
Един мускул подскачаше нервно на лявата буза на Купър, докато той слушаше съпругата си. Нямаше смисъл да се опитва да я спре — тя вече беше завъртяла колелото.
Винъс отново се обърна към Лесли:
— Не че имам нещо против тебе, скъпа — всеки прави каквото може, за да оцелее, аз също съм го правила. Но знаеш ли какво, Лесли? Ти трябва и да се научиш кого можеш да чукаш и кого не. И ако скочиш в леглото с моя съпруг, трябва да си сигурна, че аз нямам нищо против, защото ако имам, мога да бъда много гадна, а ти не би искала това, нали?
Лесли седеше много тихо, докато светът й се сгромолясваше около нея. Тя мразеше Винъс със същата сила, с която мразеше едно-единствено друго човешко същество — своя втори баща, мъжа, който я беше малтретирал нощ след нощ с болезнено постоянство.
— Както и да е — продължи Винъс жизнерадостно. — Позволете ми да завърша моя тост. Тази вечер беше прекрасна, но точно сега трябва да тръгвам. Имам среща, той ме чака в къщи, а аз мразя да ги карам да чакат, когато са наистина страстни. И, о, да, Феликс — добави тя, обръщайки се направо към сладострастния продуцент. — Помислих си, че би искал да знаеш… Купър би дал всичко да е като тебе — тя върна цялото си внимание към сломения си съпруг. — Е… Куп, предполагам, че ще те виждам тук-там, скъпи.
След това тя му изпрати въздушна целувка и излезе много ефектно. Толкова ефектно, че никой не забеляза сълзите в очите й.
ГЛАВА 11
Шефката на Нона, Аурора Мондо Карпентър, беше тънка и крехка жена с воднисти очи и високи прозрачни скули. Беше на неопределена възраст, но Нона беше доверила на Бриджит, че трябва да е някъде към седемдесетте.
Бриджит беше учудена.
— Ау! — възкликна тя. — Не изглежда като никоя от бабките, които някога съм виждала.
Личният почерк на Аурора личеше навсякъде в „Мондо“. Тя беше създала списанието и го ръководеше вече двадесет и пет години. Беше омъжена за един от най-големите архитекти в Ню Йорк и често пишеше скромни статийки за него в списанието си, обявявайки, че те имат най-добрия сексуален живот в Ню Йорк. Беше много особена.
Нона не се страхуваше от нея, защото я познаваше още от малко дете, а и Аурора беше близка приятелка на майка й, така че съвсем спокойно можеше да заведе Бриджит да се запознае с нея.
— Това е моята приятелка Бриджит — представи я тя. — Бриджит е най-върховният модел в Лос Анджелис.
— Наистина ли? — попита Аурора, повдигайки тънките си изрисувани вежди. — На колко корици си се появявала, скъпа?
— Всъщност — каза Бриджит, мислейки бързо — аз току-що се връщам от Европа.
— За колко корици те снимаха в Европа?
— За Бога! — обади се Нона, отбивайки бързо. — Дори не можеш да ги преброиш — толкова са много!
— Защо досега не си споменавала за Бриджит? — поиска да знае Аурора.
— Защото беше извън страната. Всъщност… Аурора, имам великолепната идея „Мондо“ да е първото списание, което да я използва. Искам да кажа, тя ще бъде върхът. Мишел Ги иска да подпише с нея.
Аурора кимна в съгласие на Бриджит.
— Ела утре в офиса ми, скъпа. Ще пием чай заедно.
— Ще ми бъде приятно — каза Бриджит; в големите й сини очи светеше ентусиазъм.
— Донеси и албума си — добави Аурора. — Така ще мога да проследя кориците ти. И не забравяй пробните си снимки.
— Ще съм там — увери я Бриджит.
След като се отдалечиха достатъчно, за да не бъдат чути, Нона попита:
— Имаш ли снимки?
— Не мислех, че ще имам нужда от тях, преди да си намеря работа.
— Невъзможна си — каза Нона, клатейки недоверчиво глава. — Със сигурност си знаела, че трябва да си готова? Тогава не е за чудене, че нищо не е станало досега.
— Но това не е нещо, което съм правила цял живот — произнесе Бриджит обидено.
— Добре, добре, всичко ще се нареди, защото аз идвам с големите си идеи.
— Като например?
— Като това, че възнамерявам да ти стана импресарио.
— Ти? — възкликна Бриджит и се дръпна назад с истеричен смях. — Че какво знаеш ти за това?
— Ами кой те представи на Аурора Бора Алис? — каза Нона. — Кой те свърза с Мишел Ги? Кой ще ти уреди пробните снимки?
— Е, ако поставяш нещата по този начин…
— Десет процента — спокойно заяви Нона, — което точно в момента е десет процента от нищо. Сключихме ли сделката?
— Предполагам, че можем да опитаме — колебливо каза Бриджит — така или иначе тя нямаше какво да губи, а можеше да спечели всичко. Истината беше, че няма никой по-пробивен от Нона.
Нона кимна, доволна от отговора й.
— Там е Люк Казуей. Аз ще говоря с него. Добрата новина е, че е обратен. Лошата е, че може да бъде
