малко капризен. Ако те засегне, не му обръщай внимание.
— Защо да ме засяга?
— Той си е такъв. Нарича го конструктивен критицизъм. Но Люк е толкова велик фотограф, че винаги му прощават.
Люк Казуей беше дребен и набит, с остро изрязани черти. Носеше шарена риза на Версаче, раздърпани сини джинси, бели маратонки и големи очила без рамки. Две златни обеци висяха на едното му ухо, докато на другото проблясваше малко диамантче.
Нона направи обичайните представяния, приписвайки на Бриджит голяма слава. Люк не се хвана.
— Бъди реалистка, Нона, приятелката ти не е била модел никога през живота си.
— Тя е известна в Европа и в Лос Анджелис — настоя Нона.
Люк се засмя невярващо.
— Бил съм през цялото време в Лос Анджелис, но никога не съм я виждал — той хвърли на Бриджит преценяващ поглед. — Признай си честно, изобщо направила ли си някога нещо?
Бриджит прокара нервно ръка през косата си, чудейки се какво да изиграе.
— Всъщност — призна си тя — не съм.
— Харесвам момичетата, които казват истината — каза Люк, бутайки нагоре очилата си, които имаха навика да се плъзгат по носа му. — Когато намеря време, ще направим няколко пробни снимки, защото трябва да призная — ти определено имаш качества.
— Казах ли ти! — извика Нона триумфално.
— Но дали тези качества ще се видят през обектива, е друга работа — продължи Люк. — Някои момичета може и да са невероятно секси в истинския живот, но проблемът е, че те не стоят добре пред камерата, а изглеждат като мъртво месо.
— Кога можем да ги направим? — попита Нона, хващайки се за възможността. — Тя има интервю с Мишел Ги утре, а Аурора я одобри за корицата на „Мондо“.
— Ангажиран съм за следващите три седмици — каза Люк. — След това отивам на Карибските острови, където няма да правя нищо друго, освен да лежа на плажа и да бройкам страстните млади момчета по Копа Кабана.
— О, хайде, Люк — опита се да го склони Нона. — Можеш да ми направиш тази услуга.
— Не мога, сърце мое — отговори той, съжалително клатейки глава. — Прекалено съм ангажиран.
— А какво ще кажеш за сега? — помоли Нона. — Хайде да отидем в студиото ти и да направим няколко снимки тази вечер. Моооля те, Люк, това означава много за мене.
— Настоятелна си точно като майка си — каза Люк свадливо.
— Никой не е като нея — отвърна Нона.
Той се засмя.
— Добре, добре — рече той, обръщайки се към Бриджит. — Ти съгласна ли си?
Тя кимна. Това беше възможността, която беше чакала.
— Тогава да вървим.
— Мога ли да взема и годеника си? — попита Нона.
— Не знаех, че си сгодена.
— Той е секси и толкова готин, че ще се влюбиш в него. Но долу ръцете!
— Доведи го, стига да не говори.
Нона се нацупи.
— Толкова си гаден, Люк.
— Моля?
— Нищо.
Студиото на Люк Казуей беше в Сохо, близо до „Трибека“. Бриджит, Нона и Зандино пристигнаха с такси, следвайки Люк, който беше тръгнал напред със собствената си кола. Те изскочиха от таксито.
— Толкова е гот! — въодушевено каза Нона. — Люк е най-великият!
Зандино звънна на звънеца на първия етаж. След малко Люк им отвори. Тримата влязоха в открития товарен асансьор и се изкачиха до върха на голямото индустриално здание.
— Добре дошли, деца — каза Люк, поздравявайки ги на тежката врата от неръждаема стомана.
— Тук сме! — възкликна Нона. — Готови за действие!
— Мога да го видя — каза Люк, въвеждайки ги в огромното си студио.
— Невероятно! — извика Бриджит, преминавайки покрай фотографиите на топмоделите, покриващи изчистените до бяло стени.
— Кой иска едно питие? — попита Люк.
— Не пия — отговори Бриджит, все още взирайки се в снимките и чудейки се дали някога ще стане толкова известна като момичетата на тях.
— Аз пък искам — каза Нона. — Бърбън с вода.
— Това е много възрастно питие за детето, което познавам, откакто беше на дванадесет години — отбеляза Люк, тръгвайки към функционалния, целия в бяло и стъкло бар.
— Аз съм много възрастно момиче — натърти Нона и го последва.
— Това мога да го видя.
— О, Люк, това е Зандино, моят годеник — каза тя и избута Зандино напред.
Люк се здрависа с него с двете си ръце.
— Питие?
Кръглото лице на Зандино засия.
— Кока кола, моля.
Люк го изгледа накриво.
— Хубава роба — каза той.
— Традиционна — отговори Зандино, все още сияейки.
Нона се изкикоти.
— Мислехме, че ще изкара акъла на родителите ми, ако я носи на приема им тази вечер.
— Нищо не може да изкара акъла на Ефи и Юл — рече Люк. — Те са най-либералната двойка в Ню Йорк — и най-интересната. — Той им подаде напитките им. След това отстъпи назад и отправи дълъг критичен поглед към Бриджит. — Добре — каза той. — И какво ще правим сега?
— Ти си фотографът — отбеляза Нона.
Люк не я чу.
— Добре, скъпа — обърна се той към Бриджит. — Махни си обувките и застани пред апарата ето там.
Тя изскочи от ботушките си на Бланик и се изправи на светлосиния фон.
Люк включи стереото и гърленият глас на Ани Ленъкс изпълни студиото.
— Най-важното нещо е да се отпуснеш — каза той, зареждайки филми в два апарата. — Ще направя няколко черно-бели снимки и няколко цветни и ще видим какво ще излезе. Не е голяма работа. Само не ме нервирай.
Това, че най-сетне беше пред обектива, накара увереността на Бриджит да понамалее. Внезапно тя се почувства неудобно и не беше сигурна какво да прави. Беше си се представяла как дефилира на ревю в Париж, пристъпвайки самоуверено, облечена в тоалет на някой от най-големите дизайнери, и хвърляйки на всички онзи отработен поглед, който трябва да ги накара да паднат мъртви само защото тя е толкова велика. Но истинското заставане пред обектива я беше объркало напълно.
— Представи си, че апаратът е твоят любовник — каза Люк, заставайки зад него. — Имала си любовник, нали?
— Разбира се — отговори тя възмутено.
— Добре. Тогава направи го с апарата, накарай тези хубави очи да се включат. Косата ти да падне върху лицето… Това е… Сега наведи глава. Ще видим дали тук можем да направим магия.
Тя започна да позира, все повече потъвайки в работата, сякаш музиката я беше погълнала. Докато тя
