правеше всичко, което Люк искаше от нея, той започна да мърмори.
— Бъди естествена — извика той. — Естествена! Естествена! Става ли?
Той изщрака няколко пози, след това взе своя „Полароид“ и продължи да снима. Нона и Зандино стояха отстрани и я окуражаваха.
След един час непрекъсната работа Люк най-сетне беше готов да спре. Той се прозина и се протегна.
— Мисля, че стана… — каза той. — Каквото и да е.
— Кога ще можем да видим снимките? — попита Нона.
— Обадете се на помощника ми утре сутринта.
Адреналинът на Бриджит се беше покачил. Тя отново започна да броди из студиото, все още спирайки се пред всички фотографии по стените. Наред с тези на моделите имаше и снимки на знаменитости — Силвестър Сталоун с каубойска шапка. Уинона Райдър с червено бюстие. Джон Бон Джоуви гол до кръста.
— Познаваш ли всичките тези хора? — попита тя Люк.
— Разбира се, че ги познава — отговори Нона, хващайки огромна снимка на Робъртсън и Нейчър — друг известен модел; и двете не носеха нищо друго освен по чифт плътно прилепнали сини джинси и примамливи усмивки и прикриваха гърдите си с ръце.
— Каква снимка — възкликна Нона.
— Да — съгласи се Люк. — Това е част от рекламната кампания на джинсите „Рок-енд-рол“. Чувала ли си за тях?
— Не.
— Ще чуеш. Те ще станат по-известни от „Гес“ и „Калвин Клайн“, взети заедно.
— Сигурно — каза Нона с растящ интерес. — Единственото нещо е… — продължи тя, изучавайки фотографията. — Няма нищо необичайно в тази реклама. Две момичета… — мечтата на всеки мъж. Само това е било правено милиони пъти. Това не е кой знае какво, Люк. Робъртсън и Нейчър са се появявали на всяка корица от „Вог“ до „Ейлър“. Използването им в съвсем нова рекламна компания прилича на — нали знаеш — нещо като стари новини — тя млъкна, гледайки го невинно. — Нали нямаш нищо против, че казвам това?
— Напротив, имам — отговори Люк, недоволен от критиката й.
— Просто бях искрена.
Той намести очилата на носа си.
— Направи ми една голяма услуга, Нона — отиди другаде с твоята искреност.
— Не ми се връзвай. Аз съм точно момичето, което смята да си купи новата стока.
Той я погледна объркан.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че не би си купила джинсите само защото тези модели са се появявали в рекламни кампании на други стоки?
Тя сви рамене.
— Не е нещо, което да не съм виждала преди.
Той изсумтя отегчено.
— Голяма досада си, Нона — винаги си била такава.
— Ама съм честна досада — каза тя, правейки дълга пауза, преди да продължи. — Виж, ако Бриджит носеше тези джинси…
— Предполагам, че искаш да я снимам в тях, такава игра ли играеш?
— Има ли нещо за губене? — произнесе Нона с широко отворени очи.
Люк въздъхна.
— Добре, Бриджит, отиди в съблекалнята. Там ще видиш камара джинси. Намери твоя размер и ги облечи, след това се върни тук. Без горнище.
— Няма да правя голи снимки — протестира Бриджит. Люк Казуей може и да беше много известен фотограф, но тя нямаше да се съблича за всекиго.
— Ще прикриеш гърдите си с ръце — каза Люк. — Ще направиш това, което онези момичета правят на снимката.
Нона кимна одобрително.
— Давай.
О, да, лесно й беше на Нона да каже „давай“. Тя не трябваше да се съблича. Тя отиде в съблекалнята, намери джинси със своя размер и ги облече. Почувства се като идиот, когато закри гърдите си с ръце, след това убеди сама себе си, че всички модели са правили по някоя и друга гола снимка и какво от това. Не беше като да позираш за „Плейбой“.
Тя се появи, прикрила гърдите си с ръце, и зачака инструкциите на Люк.
— Добре, застани ей там — каза той, показвайки друг декор — този път фонът беше тухлена стена. — Обърни се към стената, разтвори крака. Когато ти кажа, се залюлей насам-натам.
Люк я следеше през обектива, издавайки грухтящи звуци.
— Добре, Бриджит. Наведи глава, вдигни очи, оближи устните си. Това е.
Зандино, стоейки встрани, се обади:
— Изглежда добре.
Люк се втренчи в него.
— Ти правил ли си си някога снимки? — попита той.
Зандино засия.
— Само портретни, когато се дипломирах.
— Имам друга идея — каза Люк и спря да щрака. — Има ли хубаво тяло, Нона?
Тя завъртя очи.
— Дали има хубаво тяло!
Люк направи физиономия.
— Трябваше да се сетя. Ние винаги сме имали еднакви вкусове — дори когато ти беше на дванадесет! — той отново се обърна към Зандино. — Отиди в съблекалнята и си намери джинси с твоя размер.
Нона видя възможностите.
— Да, Зан, направи го — окуражи го тя, побутвайки го леко. — Само ще се посмеем.
— Наистина ли? — попита Зандино несигурно.
— Наистина — увери го Нона.
След няколко минути Зандино се появи. Той наистина имаше страхотно тяло — хармонично, стегнато и с прекрасен тъмно шоколадов тен. Джинсите му стояха като излети.
— Ау! — възкликна Нона, посочвайки щастливо към него. — Панталонките ти стоят великолепно!
Зандино се намръщи.
— Усмихни се — изкиска се тя. — Най-малкото са върхът!
— Добре, хайде да отиваме там — каза Люк, прокарвайки ръка през къдравата си коса. — Там, при Бриджит. Да видим как ще си взаимодействате вие двамата. Застанете пред обектива.
— Как да застанем? — попита Бриджит, нервирана от това, че Зандино беше навлязъл в пространството й.
— Не знам… гръб о гръб, лице в лице. Зан, можеш например да поставиш ръце на гърдите й. Имаме нужда да пробваме нещо различно.
— Чакай малко — възрази Нона. — Ръцете му върху гърдите й? Забрави!
— Слушай, не ми ли каза ти, че си неин импресарио? Това може да свърши работа.
Нона кимна.
— Хрумна ми една идея — каза тя. — Черно и бяло — джинсите „Рок-енд-рол“.
— Точно така! — рече Люк ентусиазирано. — Какво е рок-енд-ролът? Черна музика. Бяла музика. Пасва точно!
В началото бяха нерешителни, сковани.
— Работете заедно — извика Люк. — Отпуснете се, за Бога!
Лесно му е да го каже, помисли си Бриджит, той не стоеше там, а някакъв чужд мъж не беше хванал
