запитаха дали желае да изчака в частния салон. Тя се съгласи, въпреки че беше полудяла от нетърпение.
Първото нещо, което направи, беше да се обади в хотела на Лени. Свързаха я със стаята му. Женски глас каза кратко:
— Ало?
— Лени? — попита Лъки намръщено.
— О… Лени… Той излезе рано тази сутрин — каза гласът.
Лъки разпозна слаб френски акцент. Можеше ли да бъде камериерката?
— С кого разговарям? — попита тя подозрително.
— Негова приятелка. А кой е отсреща?
— Съпругата му.
Последва бързо затваряне.
Лъки започна да се вбесява. Беше ли възможно Лени да чука някоя друга?
Нямаше начин. Той не беше от този тип мъже, дето изневеряват на жените си. Те бяха свързани по особен начин помежду си — имаха си доверие един на друг. Връзката им беше много специална.
ТОГАВА КОЙ, ПО ДЯВОЛИТЕ, БЕШЕ В НЕГОВАТА СТАЯ?
Тя излезе от малкия салон и се отправи към летищните власти.
— Намерете ми кола и шофьор — каза тя. — Реших да не чакам.
ГЛАВА 13
Винъс нямаше никаква любовна среща в дома си — каза го само за да вбеси Купър. Когато пристигна в къщи, тя си пожела да беше уредила Родригес да е там. Имаше нужда от топло и чувствено тяло. Имаше нужда да знае, че някой я обича.
Беше ли твърде късно да му се обади? Да. Нямаше да помогне, ако изглежда толкова отчаяна.
Боже! Лицето на Купър. Тя със сигурност беше наранила неговото его. През целия си живот той се беше чукал с всяка жена, с която се е срещнал, без да се замисля за последствията. В деня, когато се бяха оженили, беше обещал, че всичко ще се промени. Е, и какво? Той не се беше променил, а тя нямаше намерение да чака това да се случи отново.
Така че сега беше сама в дома си. Дрехите и личните вещи на Купър бяха опаковани и откарани, всички следи от присъствието му бяха отстранени, сякаш той никога не беше живял тук.
Изритвайки обувките си, тя се помота боса из къщата, взирайки се в многобройните им общи снимки. Беше твърде рано да махне образа му от сребърните рамки, но беше убедена, че никога нямаше да го приеме обратно.
На сутринта стана в шест часа, за да тича с треньора си Свен. Джогингът я подготвяше за целия ден, караше я да се чувства свежа и концентрирана.
Те тичаха нагоре-надолу по Холивуд Хилс, като дишаха тежко и се потяха. Когато се върнаха в къщи, се втурнаха направо в гимнастическия салон, където Свен я подложи на голямо натоварване с един час еднообразни тренировки и четиридесет и пет минути свободни упражнения и вдигане на тежести за горната и долната част на тялото й. Ха! А хората си мислеха, че е лесно да поддържаш такова тяло.
В девет часа тя помоли Свен да включи телевизора, за да гледа Кейти Лий и Реджис — сутрешното им шоу винаги я разнообразяваше приятно, особено когато Кейти Лий беше в някое от празничните си настроения.
Шоуто тъкмо започваше, когато беше прекъснато от извънредни новини. Винъс гледаше и слушаше думите на новините шокирана.
„БЕШЕ СЪОБЩЕНО, ЧЕ КИНОЗВЕЗДАТА ЛЕНИ ГОЛДЪН Е БИЛ УБИТ РАНО ТАЗИ СУТРИН ПРИ АВТОМОБИЛНА КАТАСТРОФА НА ОСТРОВ КОРСИКА, КЪДЕТО Е УЧАСТВАЛ В СНИМКИТЕ НА ПОСЛЕДНИЯ СИ ФИЛМ. ГОВОРИТЕЛ НА «УОЛФ ПРОДАКШЪНС» НАПРАВИ ИЗЯВЛЕНИЕ…“
Лени Голдън убит.
Лени, съпругът на Лъки.
Лени, нейният добър приятел.
— Трябва да се свържа с Лъки — промърмори тя, изскачайки от стаята като полудяла.
Купър нямаше защо да се прибира в къщи. Щом Винъс беше казала, че е изхвърлила дрехите му и е сменила бравите, той беше сигурен, че наистина го е направила.
След като си тръгна от дома на Лесли, той подкара направо към хотел „Бевърли Хилс“, където откри, че вече има резервирано бунгало. Винъс беше помислила за всичко.
Лесли го беше молила да остане — нещо, което той нямаше намерение да прави.
— Как е разбрала Винъс? — беше я попитал. — На кого си казала?
— На никого. Хората не са глупави. Виждали са ни заедно.
Той се беше разхождал из стаята, опитвайки се да разбере как са го разкрили.
— Ти искаше тя да разбере, нали? — беше настоял да знае.
— Не — беше упорствала тя. — Това е последното нещо, което съм искала.
— Е, все пак, Лесли, няма да е разумно да остана.
Очите й бяха пълни със сълзи.
— Но, Купър, аз имам нужда от тебе.
— За това трябваше да помислиш по-рано.
Беше напуснал дома й, обвинявайки се, че е бил толкова глупав. Единственото, за което можеше да мисли, беше как би могъл да оправи отношенията си с Винъс, защото истината беше, че той действително я обичаше.
След непробуден сън той се събуди късно и веднага се хвана за телефона. Обади се на обслужване по стаите и поръча бекон, яйца, портокалов сок, сладкиш и кафе — закуска, каквато Винъс никога не би позволила, защото винаги се хранеше здравословно.
Когато сервитьорът, който донесе закуската, влезе в бунгалото му, Купър го поздрави студено. Мъжът изглеждаше разговорлив, а той не беше в такова настроение.
— Ужасни новини за Лени Голдън — отбеляза сервитьорът, докато сервираше яйцата и бекона от чинията с капак, която ги запазваше топли. — Той често вечеряше тук. Ще липсва на всекиго.
— Какви новини? — попита Купър, премествайки стол към масата.
— Претърпял е много сериозна автомобилна катастрофа.
— Но е добре, нали?
— Колата, в която е бил, е паднала от една стръмнина.
— ДОБРЕ ЛИ Е ТОЙ?
— Не, господин Търнър. Той е… той е… мъртъв.
Купър поклати невярващо глава. Не и Лени. Не и неговият приятел Лени. Това не беше възможно.
— Къде го чу това? — попита той.
— Съобщават го по всички новини. Съжалявам, господин Търнър. Мислех, че знаете.
— Не — празно произнесе Купър. — Не, не знаех.
Алекс пристигна в офиса си късно и с махмурлук. Беше минало обяд и той беше в отвратително настроение. Всичко, което можеше да си спомни от предишната вечер, бяха нападките на майка му. Тя се държеше по този начин с него всеки път и това толкова го влудяваше, че не можеше да мисли нормално. Сега тя беше провалила и деня му, защото той беше пропуснал много важна среща с продуцента на филма си и с уредника на снимките; и двамата го бяха отписали за днес.
