снимките му утре, за да е сигурна, че всичко ще е точно. Той направи физиономия, стана от леглото и отвори вратата. Там обаче стоеше лично госпожица Силиконов бюст — с боси крака, свободно пусната къса роба и изкусителна усмивка.
— Сигурна съм, че си самотен — измърка тя. — Голяма американска кинозвезда, а съвсем сам — това не е правилно.
Тази жена не се предаваше.
— Слушай — каза той търпеливо. — Не знам как да ти го кажа, но аз съм напълно щастлив, така че си върви в къщи — където и да е това.
— Сигурен ли си, Лени? — попита тя, взирайки се право в очите му, докато разкопчаваше робата си и тя се разтвори. Естествено, под нея не носеше нищо.
— О, по дяволите! — измърмори той, поглъщайки с поглед всеки сантиметър на невероятните й форми.
— Това ще промени ли мнението ти, Лени? — произнесе тя с цялата задушевност на сексапилния си глас.
— Слушай — повтори той сериозно. — Направи ми една услуга и се махай оттук.
Тя нямаше намерение да ходи никъде.
— Ти не го мислиш — каза тя убедено — като жена, свикнала да постига каквото иска.
— Напротив, мисля го. Не искам да те виждам. Не искам да те докосвам. Така че изчезвай бързо. Става ли?
Тя облиза показалеца си, плъзна го надолу и погали възбуденото си зърно.
— Не ти ли харесва това, което виждаш?
— Ще се обадя на хотелската охрана, ако не се махнеш веднага.
Тя се отърси от робата си. Дрехата се свлече на купчинка в краката й, оставяйки я съвсем гола.
— Продължавай, Лени. Аз пък ще им кажа, че си ме примамил в стаята си и си ме нападнал.
Сега вече той се ядоса.
— Махай се от мене! Върви на майната си! — извика той, опитвайки се да затвори вратата пред нея.
Но преди да успее да го направи, тя обви с ръце врата му, притискайки се плътно до него. В края на коридора се появи фотограф и проблесна светкавица.
Лени се бореше да я отблъсне, твърде късно осъзнавайки, че това е капан. След като най-сетне успя да се откъсне от голата блондинка, той се втурна към фотографа. Мъжът с фотоапарата веднага изчезна.
Лени започна да го преследва, преди да се сети, че единственото, с което е облечен, бяха долни гащи. Каква картинка щеше да бъде само! По-добре да се споразумее с блондинката и да разбере каква игра играе тя.
Той се обърна и спринтира обратно към стаята си. Нея я нямаше. Те си бяха получили своите снимки и бяха изчезнали и двамата. Сграбчвайки телефона, той се обади на охраната.
След няколко минути на вратата стоеше лично управителят на хотела.
— Да, господин Голдън? — каза той, опитвайки се да изглежда както обикновено, въпреки че беше ясно, че го бяха вдигнали от дълбок сън.
Какво трябваше да каже? Че в стаята му е имало гола жена и фотограф. Някак си не звучеше като нещо, на което някой би повярвал. Най-добре беше да забрави и да се надява, че снимките няма да излязат, въпреки че имаше лошо предчувствие.
— Ъъъ… Стори ми се, че чух някой да се опитва да влезе — каза той неубедително.
— Ще огледам всичко наоколо лично, господин Голдън — каза управителят с едва забележим поклон.
— Направете го.
Този урок трябваше да го запомни. Папараците нямаше да се спрат пред нищо, за да получат снимките, които им бяха необходими, за да ги продадат на безбройните таблоиди в Америка. Утре щеше да се обади на адвокатите си и да им разкаже точно какво се е случило, така че да бъдат готови да спрат публикациите, ако снимките излезеха.
Той вдигна телефона и се обади в стаята на Дженифър.
— Да, Лени? — каза тя търпеливо.
— Как е името на онази блондинка?
— Лени! — извика Дженифър. — Жена ти пристига утре. Мислех си, че поне ти си един от свестните.
— Намери ми името и телефонния й номер.
— О, да, добре — рече саркастично Дженифър. — А какво ще кажеш за мерките й и за обема на гръдния й кош?
— Не е това, което си мислиш.
С многострадална въздишка Дженифър отново си каза, че всички мъже са свине.
— Както кажеш, Лени. Ти си звездата тук.
Той знаеше, че тя не му повярва, но Лъки щеше — само това имаше значение.
На сутринта беше станал много преди да дойде времето, когато щеше да тръгне за летището. Смяташе през този уикенд наистина да направи жена си много щастлива.
Лъки сънуваше. В съня си тя лежеше на брега на морето, където вълните меко се разбиваха и постоянно се движеха напред-назад. Лени стоеше до нея и докато масажираше раменете й, й казваше, че я обича.
— Госпожице Сантейнджело… Госпожице Сантейнджело… Ще се приземим след един час. Помислих си, че може да искате да се освежите.
Тя с усилие отвори очи. Пред нея стоеше Томи, стюардът на самолета. Лени се беше оказал само сън.
— Кафе и портокалов сок, госпожице Сантейнджело? — настоя Томи загрижено.
Тя се прозина, все още полузаспала.
— Чудесно, Томи. Ще си взема набързо един душ и веднага ще се върна.
Самолетът на „Пантър“ беше оборудван като луксозен хотелски апартамент. В банята тя постоя под студения душ, опитвайки се да се събуди. Когато отново се появи, се чувстваше освежена и пълна с енергия. Гримира се, оправи косата си и облече широки панталони и свободна копринена риза.
Беше наистина невероятно — с Лени бяха женени вече от четири години, а тя все още се вълнуваше от това, че ще го види, сякаш отиваше на първата си среща.
Кой беше казал, че страстта не е трайна?
— Къде е колата ми? — Лени попита портиера.
Портиерът щракна с пръсти и един шофьор докара стар мерцедес пред вратата. Друга кола, друг шофьор.
— Къде е днес Пауло? — попита Лени, настанявайки се на задната седалка.
— Болен е.
— Отиваме на летището.
— Зная — отговори шофьорът и бързо подкара стария мерцедес.
Самолетът се приготви да кацне плавно на летище „Порета“ в Корсика. Лъки нямаше търпение да се приземи, да усети ръцете на Лени около себе си, да види лицето му, просто да го прегърне.
Тя изскочи от самолета и беше разочарована да открие, че го няма на летището. Летищните власти я
