гърдите му. Не че той имаше гърди… О, Боже, толкова беше объркана!
Стинг се лееше от тонколоните, докато те постепенно започнаха да се отпускат и да заработват заедно.
Люк се движеше бързо, използвайки няколко апарата, докато правеше снимка след снимка.
След като се отпусна, Бриджит откри, че започва да й харесва — позирането беше трудна работа, но забавна.
В края на сеанса всички бяха изтощени.
— Ох! — въздъхна Бриджит, грабвайки хавлиена кърпа. — Умирам, но пък каква работа. Красота!
— Не се въодушевявай толкова — предупреди я Люк. — Това може да се окаже за всички само загуба на време.
— Не — каза Нона много сигурна. — Това ще стане новата ти кампания. Ще видиш, Люк. Аз никога не греша.
ГЛАВА 12
Лъки спа по време на почти целия полет до Европа, не се събуди дори когато спряха, за да презаредят. Тя беше запланувала да прочете няколко сценария, да прегледа какво пише пресата за двата нейни филма, които се въртяха в момента — всъщност да свърши много работа.
Но не би. Вместо това тя хапна нещо леко, отпусна се назад с чаша „Коантро“ и заспа дълбоко.
Последните й мисли, преди да се унесе, бяха за това, че тези дни трябва да забрави за бизнеса и да се концентрира върху чудесното време, което ще прекара с Лени. И двамата го заслужаваха.
След като беше прекарал целия ден на плажа, Лени не беше уморен, така че вместо да отиде направо в стаята си, той се присъедини към неколцина от екипа, заседна с тях в бара на хотела и изпи няколко бири.
Не можеше да спре да мисли за пристигането на Лъки. Боже, колко я обичаше. За него не съществуваше никой друг в света — и това за мъж, който някога беше голям женкар. Нещата определено се бяха променили. Сега той беше господин Жененият и обичаше жена си всяка минута.
— Трябва да вървя — каза той на Ал, първия помощник-режисьор. — Искам добре да поспя тази нощ.
— Хвърли едно око на тази малка красавица! — отговори Ал, обръщайки го към една блондинка с тяло, което не можеше да мине незабелязано.
Лени й хвърли поглед. Беше същата блондинка, която се беше разхождала пред очите му в бански костюм по-рано днес. Вместо рязания бански сега тя носеше изключително къса пола и скриващо само гърдите й бюстие.
Тя дойде право при него.
— Здрасти, Лени — измърмори с мекия си и с акцент глас. — Ще имаш ли нещо против да се присъединя към тебе?
Ама какво беше това „здрасти, Лени“? Той не можеше да повярва, че тя се държи така, сякаш са стари приятели.
— Не, скъпа, той изобщо няма нищо против — каза шефът на ефектите — истински англичанин с прическа като на Род Стюарт и с похотлив поглед. — Ако става за въпрос, можеш да се паркираш точно тук, до мене.
— Моля? — каза тя студено, едва поглеждайки към него.
— Изчезвам оттук — каза Лени, ставайки бързо. — Вие, момчета, правете каквото си искате.
— Благодарим, друже — обади се Ал с циничен смях. — Не знаех, че имаме нужда от твоето разрешение!
Лени се измъкна бързо, преди блондинката отново да има възможността да се хване за него. Инстинктът му подсказваше, че тя ще му създаде големи неприятности.
Горе в стаята си той съблече дрехите си, просна се на леглото си и започна да изучава тази част от сценария, която щеше да се снима на следващия ден. Телефонът иззвъня. Той сграбчи слушалката, надявайки се Лъки да му се обажда от самолета.
Провокиращо мъркане.
— Лени? Сам ли си?
— Кой е? — попита той, въпреки че веднага разбра — беше блондинката.
— Ще ме почерпиш ли едно питие? — кратка пауза. След това: — Да кажем… в твоята стая.
— Майка ми ми е казала никога да не пия с непознати — каза той, опитвайки се да схване до какво може да доведе тази абсурдна ситуация.
— Няма да съм непозната дълго време — отговори тя; сексапилният й глас беше пълен с обещания.
— Хей… Знаеш ли какво — каза той кратко. — Може би утре, когато жена ми пристигне, и двамата ще пийнем с тебе.
Блондинката се засмя меко.
— Оооо… Колко си й верен. Много мило!
— Сладка, върви да сваляш някой друг — каза той и осъзна, че на никого няма да е лесно да се откачи от нея. — Аз не съм заинтересуван.
— Ще бъдеш, когато видиш какво мога да ти предложа.
— Вече го видях — каза той остро. — Както и всички останали.
Тя все още не се отказваше.
— Значи… Ти си господин Праволинейният-и-верният.
— Изчезвай — рече той, трясвайки слушалката. След няколко минути телефонът отново иззвъня. Беше готов да не отговори, мислейки, че е госпожица Настоятелност.
— Да? — произнесе кратко.
— Ха! Звучиш ми като в добро настроение.
— О, Дженифър. Какво става?
— Промених времето на снимките ти. Свободен си да отидеш сутринта на летището. Ще изпратя кола да те вземе по обед. При това положение ще снимаш в два следобед. Не забравяй.
— Ти си най-добрата.
— Благодаря.
— Между другото, помниш ли онази блондинка? Дето днес дефилираше пред мене по бански костюм?
— Какво за нея?
— Можеш ли да повярваш, че току-що ми се обади в стаята?
— Да, Лени — въздъхна Дженифър. — Мога да повярвам всичко за армията силиконови блондинки, които тичат подире ти ден и нощ.
— Хайде да не се занимаваме с нея.
— Ти какво й каза?
— Чакай да си спомня… — рече той саркастично. — О, да… Казах й да се качи в стаята ми с бутилка водка и с кутийка презервативи. Ти какво си помисли, че съм й казал?
На Дженифър не й беше забавно.
— Искаш ли да те придружа до летището?
— Не — каза той сухо. — Мисля, че и сам ще успея да се събера с жена си.
— Не забравяй, Лени — утрешните ти снимки сега са в два следобед.
— Добре, добре.
— Знам те какъв си — запиши си.
— Нямаш проблеми.
Той остави слушалката, протегна се за сценария и започна да чете. След няколко минути на вратата се почука. Беше убеден, че е Дженифър. Тя не му вярваше и идваше лично да му донесе листа с времето за
