че ще те надмина.
Той я изучаваше известно време.
— Мислиш си, че ме превъзхождаш във всичко, нали?
— Може би — отговори тя и си помисли, че наистина би могла.
— Егото ти си има собствен живот.
— Пък аз предполагам, че твоето вече е само малка бледа сянка, а? — контрира тя и посегна към цигарите.
Той не можа да не се засмее.
— Обзалагам се, че винаги си пробиваш свои собствени пътища.
— А ти да не би да не го правиш? — рече тя и се зачуди защо изпитва това постоянно желание да го уязви.
Той я погледна твърдо.
— Съдрал съм си гъза от бачкане, за да съм в състояние да вървя по собствения си път.
— А какво мислиш, че съм правила аз? — отвърна тя и погледите им се срещнаха.
— Тогава предполагам, че си приличаме повече, отколкото осъзнаваме.
Жълтият шевролет излезе от паркинга.
— Да вървим — каза Лъки. — Да последваме приключението, което е на път да се случи!
ГЛАВА 20
Мортън Шарки се срещна с Дона Ландсман в наподобяващата й испански замък къща. Докато караше по дългия ветровит път, той се опита да не мисли за това, че е предал Лъки. Знаеше, че това, което прави, не е хубаво, но низходящата спирала, в която се бе оказал хванат, беше твърде силна, за да я спре. Наред с това го изнудваха, така че той също беше жертва.
И сега… Въпреки всичко още беше обсебен от Сара. Когато беше с нея, нищо друго нямаше значение.
Иконом ориенталец му отвори входната врата и през баровския хол го въведе в гранда — дневна с висок таван. Мортън забеляза по стените много портрети на чужди предци.
Дона стоеше в средата на стаята, облечена в дрехи на Ескада. Лицето й беше безупречно гримирано, в ръката си държеше чаша мартини.
— Мортън — произнесе тя официално и студено, без да му предложи питие.
— Дона — отговори той.
Тя не го покани да седне.
— Разбирам, че ми носиш добри новини — каза тя.
— Това са новините, които очакваш — отвърна той равно. — Всички акционери са на местата си. От утре ти ще контролираш студиите „Пантър“.
Тя се усмихна с тънка, почти зла усмивка.
— Очарована съм, че реши да работиш заедно с мене.
Като че ли беше имал избор. Той се опита да не я гледа. Под лявото му око започна да пулсира нерв.
— Кога ще получа записите, Дона?
— В момента, когато седна зад бюрото в офиса на Лъки Сантейнджело.
— И кога точно смяташ да поемеш студиото?
— Утре — отговори Дона с напълно безизразно лице. — Надявам се, че ще бъдеш там, за да ме поздравиш.
— Това не съм го планувал.
— Няма да постъпиш много приятелски, Мортън — упрекна го тя. — Сигурно искаш да бъдеш свидетел на моя триумф?
— Всъщност — не.
— Твърде зле — гласът й стана твърд. — Защото ти ще бъдеш там. Убедена съм, че на този последен етап няма да пожелаеш видеозаписите с тебе и с онова изобретателно младо момиче да станат публично достояние.
Кучка! Безсрамна кучка! Защо го правеше? Защо студиите „Пантър“ бяха толкова важни за нея? Тук имаше нещо, което той не можеше да разбере.
— Много добре, Дона. Ще съм там.
Поредната зла усмивка.
— Добре.
Тя почака, докато Мортън си тръгна, след това отиде до бара, наля си ново мартини и вдигна тост. Изпи го бавно, наслаждавайки се на мисълта, каква радост ще й донесе утрешният ден. Отмъщението беше сладко. Толкова, толкова сладко.
Веднага след като напусна замъка на Дона, Мортън подкара право към апартамента на Сара — апартамент, за който плащаше той. Когато за първи път беше срещнал Сара, тя живееше на едно толкова ужасно място, че той винаги си беше представял как го удушават по пътя за там. Сега я беше преместил в луксозно жилище и беше съвсем спокоен, когато тръгваше с асансьора от подземния частен гараж.
Отвори си със своя ключ. В началото тя беше възразявала Мортън да има ключ, но той беше отбелязал, че има пълното право, след като той плаща наема.
Сара не беше сама. Това го вбеси. Постоянно й беше повтарял, че когато идва, не желае наоколо да се мотаят приятелите й.
Въпреки че й се беше обадил, че тръгва към нея, приятелката й Руби беше там — нацупено момиче с гъста черна коса и лоша стойка. Двете седяха на пода в дневната, заобиколени от долнопробни списания, сладки неща и цяла армия разноцветни лакове за нокти. И двете бяха боси и се кикотеха, докато си лакирваха една на друга ноктите на краката.
— Експериментираме — каза Сара и махна за поздрав.
— Здравей, Мортън — обади се Руби, присмехулно произнасяйки името му.
Той кимна, надвесен неудобно над двете момичета в очакване да се изправят. Но никоя от тях не го направи.
— Сара — каза най-сетне той. — Искам да поговоря с тебе.
— Давай — рече тя, заета да лакира в черно палеца на Руби.
— Насаме — отряза той, недоволен от това, че тя не се отнася към него с повече уважение.
Тя се опули.
— Говори каквото искаш — на Руби не й пука.
Той се зачуди колко ли знаеше Руби. Беше ли наясно, че Сара го беше поставила в най- компрометиращото положение в неговия живот? Знаеше ли, че Сара беше получила дванадесет хиляди долара за това? И както беше открил, не беше нито объркана, нито пък съжаляваше.
— Това са много пари, Морти — беше казала тя, без изобщо да се чувства виновна. — Не мога да ги върна.
След това бяха правили любов по начин, който той никога дори не си беше представял. И продължи да се среща с нея. Беше болен. Знаеше го. Болен от любов. Само че сега първо проверяваше дали някъде из апартамента няма скрити камери.
Руби разбра намека. Тя стана и се прозина.
— Отивам до „Тауър рекърдс“ — каза тя. — Искаш ли нещо?
— Нали нямаш нищо против да дойда с тебе? — обади се Сара с копнеж, докато не забеляза гневното изражение на Мортън. — Но по-добре да не идвам.
Руби обу чифт грозни сандали и излезе.
— Не мога да си представя, че сте приятелки с нея — каза Мортън, без да помръдва от мястото си.
— Това е, защото нямаш въображение — отвърна Сара и пъхна в устата си гумено мече. Тя скочи и го
