прегърна през кръста. — Е, хайде, татенце. Защото имам страхотни идеи за нас двамата. Нали ми е сладко задничето?
— Да, Сара, така е — каза той, усещайки прекалено силна възбуда. Никога не беше изпитвал такова нещо в продължение на двадесет и пет години.
Сара съблече оскъдното си горнище през главата и свали късите си панталонки. Не носеше бельо. Беше слабичка като десетгодишно момченце, но нейните форми само повишаваха жестоката възбуда на Мортън. Очите му бяха приковани към зрялата й голота и се плъзнаха надолу към плътно окосмения й пубис с мандаринов цвят.
— Какво ще бъде днес? — попита Сара с лукава усмивка. — Сервитьорка? Адвокат? Ученичка? Или може би си в настроение за малко момченце… — и тя се усмихна разбиращо, докато засукваше пубисното си окосмяване. — Хайде, зайче, ти си наред.
— Малко момченце — каза той с дрезгав глас.
— Оооо… Днес ще си непослушен. Ако играех дойка, щях да съм принудена да кърмя лошо момче като тебе.
И така играта започна. И Мортън Шарки не се замисли повече за това, че е предал Лъки Сантейнджело.
Санто беше забелязал, че майка му е в изключително добро настроение. Това означаваше, че можеше да й поиска всичко, което желаеше, и почти сигурно да го получи.
Той влезе в кухнята, където тя беше заета да приготвя сос за спагети.
— Здрасти, мамче — каза той и отпуснато спря зад нея.
Дона засия.
— Санто. Ела. Опитай — каза тя и пъхна лъжица изпускащ пара гъст месен сос в устата му.
Това му изгори езика. „Тъпа путка!“ — искаше му се да извика, но вместо това каза:
— Хубаво — мразеше вкуса на чесън почти толкова, колкото мразеше и нея.
Дона знаеше, че е най-добрата готвачка, въпреки че не готвеше често.
— Само хубаво? — попита тя, уверена в отговора му.
— Страхотен! — заяви Санто. Знаеше какво се очаква от него.
— Ще замразя част от него — обясни Дона. — Можеш да поканиш и приятелите си да хапнете заедно.
Беше толкова глупава — дори не знаеше, че той няма приятели. Децата в училище му крещяха обиди като „богат глупак“ и „дебел мазен гъз“. Те го мразеха, той също ги мразеше. Но не му пукаше. Един ден щеше да запали цялото шибано даскало и всички в него и след това щеше да се срещне с така наречените си приятели, проснати в моргата — изгорели до кости.
— Мислех си, мамче — каза той, намествайки забележителния си задник на стола. — Ще бъде ли нахално, ако поискам нова кола?
— За какво говориш? — възкликна Дона, докато опитно режеше тиквичките. — Купих ти корвета за рождения ти ден.
— От онова тъпо произшествие вече не е същата — оплака се той и се изгърби.
— Нали я поправихме.
— Знам… Но, мамче — той почака, докато изцяло привлече вниманието й. — Това, което наистина искам, е ферари.
— Ферари? — повтори тя шокирана.
— Защо не? — захленчи той. — Бащата на Мохамед му купи едно, а Мохамед е най-големият глупак наоколо.
— За училище това не е практична кола — каза сериозно Дона и добави тиквичките към соса за спагети.
— Ще го карам в събота и неделя, а на училище ще ходя с корветата — обясни той, сякаш това звучеше като изключително разумна идея.
— Е… — тя се поколеба. Беше й толкова дяволски трудно да каже „не“ на сина си.
— Хайде, мамче — каза той настоятелно. — Не е като да взимам наркотици или да излизам и да си губя времето като другите момчета от училище. А наистина бих могъл да върша неща, които никак не биха ти харесали.
Дона поклати глава. Това не беше ли прикрита заплаха? Не, не и от сладкото й момче. Санто беше прекалено добър.
— Две коли — промърмори тя, докато го обмисляше. — Джордж никога няма да се съгласи…
— Кого го е грижа какво казва Джордж? — продължи горчиво Санто и пухкавите му черти се втвърдиха. — Той не ми е баща. Баща ми беше убит и ти не можеш да го замениш с Джордж, така че не се и опитвай.
— Никога не бих направила това — възрази Дона.
Санто подхвана нова атака.
— Винаги поставяш чувствата на Джордж на първо място — намръщи се той.
— Ти си на първо място, Санто — отговори Дона, съкрушена, че той мисли по друг начин.
Той се втренчи в нея обвинително, сякаш не й беше повярвал.
— Когато бях на твоята възраст, ние нямахме нищо — каза Дона и поклати глава под напора на спомените. — Бяхме толкова бедни…
— Не е същото — прекъсна я Санто. — Ти си живяла в някакво смотано старо селце.
— Селце, където ще те заведа някой ден — обеща Дона, припомняйки си с много носталгия трудните си пътища. — Роднините ми толкова ще се гордеят с тебе. Аз толкова се гордея с тебе.
— Ако баща ми беше жив, щеше да ми купи ферари — рече Санто, настъпвайки по чувството й за вина. Ако това не помогнеше, нищо нямаше да помогне.
Дона се взря в сина си и най-сетне капитулира, защото й беше толкова трудно да му каже „не“.
— Ако това е, което искаш — въздъхна тя.
Той засия. Тя беше толкова дяволски лесна.
— Отиди да ги разгледаш и си избери модела, който ти харесва.
Той подскочи и я прегърна.
— Ти си най-добрата майка в Лос Анджелис.
Само тази титла й беше достатъчна да се пръсне.
— Джордж ще остане и тази вечер в Чикаго — каза тя. — Ако искаш, можем да направим нещо заедно. Да отидем на кино и после да вечеряме в „Спаго“.
Той изобщо нямаше нищо против да хапне от прекрасните пици в „Спаго“, но не би могъл да изтърпи цяла вечер насаме с майка си.
— Не, мамче, не мога — промърмори той. — Имам прекалено много домашни.
— О — изрече тя с лице, на което беше изписано разочарование. — Не могат ли да почакат?
— Няма да ти е приятно, ако оценките ми се влошат, нали, мамче?
— Предполагам — тя млъкна. Двете мартинита, които беше изпила по-рано, я караха да се чувства постоянно добре. — Работата е там, че този следобед сключих много изгодна сделка. Помислих си, че можем да я отпразнуваме.
Като че ли да сключи някоя голяма сделка за нея беше нещо ново.
— Каква сделка? — не го интересуваше, но попита, защото достатъчно добре знаеше, че след като се е съгласила за колата, може да продължи да я работи.
— Поемам контрола над едно холивудско студио — гордо заяви тя. — Над студиите „Пантър“.
Това вече беше нещо. През главата му мина мисълта да стане кинозвезда.
— Аз мога ли да бъда актьор? — попита той, представяйки си възможностите.
Тънката уста на Дона се сви във всеопрощаваща усмивка.
— Можеш да бъдеш всичко, което поискаш.
По дяволите! Това беше добра новина. Холивудско студио. Винъс Мария беше актриса, а всички знаят,
