Ти си пламенна, секси и перверзна. Знам всичко за тебе. Големите ти цици и рошавата ти катеричка ме подлудяват. Не се безпокой — никога няма да позволя някой да ти навреди, защото ти си моя. Винаги ще те обичам, дори и след като се оженим. Ти по-добре ме чакай — няма да е още дълго.
P.S. Не преставам да мисля за тебе всеки ден — не правя секс с никоя освен с тебе. Надявам се ти да се чувстваш по същия начин.
— О, Господи! — каза тя и отвратена хвърли писмото. — Поредният побъркан сексманиак. Как успяват тези кретени да открият адреса ми?
Антъни сви рамене.
— Беше тук, когато пристигнах тази сутрин.
— Ама той какво е направил, да не се е покатерил през вратите? Къде е била охраната ми?
Антъни отново сви рамене.
— Нямам представа.
— Мразя това! — каза тя и се почувства уязвима. — Нервира ме. Последния път, когато това се случи, някакъв ентусиаст влязъл в спалнята ми — за щастие, по това време бях в Ню Йорк.
— И какво стана с него? — попита Антъни, присвивайки очи.
— Не знам, защото не повдигнах обвинение. Не мога да понасям съдилищата.
— Може би пак е той — реши Антъни драматично. — Опасен ли е?
— Направихме голям проблем от това — каза тя сериозно, без да харесва този тон. — Обади се на хората от сигурността — нека да изследват писмото. А ти винаги внимавай кого пускаш вътре.
— Да, Винъс — съгласи се той раболепно.
Родригес се появи на вратата точно когато тя тръгваше за срещата си. Той носеше букет бели рози и беше облечен за случая с тъмнокафява копринена риза, невероятно къси бежови панталони, колан от кожа на алигатор, който подчертаваше тънката му талия, и с два тона по-тъмни кожени обувки.
— Принцесата ми! — възкликна той.
Да оставим цветята настрани, но тя никак не беше доволна, че той се чувстваше свободен да се появява непоканен.
— Какво искаш? — попита тя не особено учтиво.
Той й подаде розите.
— Тук съм, защото сърцето ми не спира да тупти и при всеки негов удар аз мисля за тебе.
— Родригес, наистина ще трябва да пробваш и някоя друга реплика — намръщи се тя.
— Какво искаш да кажеш, сладка моя?
Тя бутна розите в ръцете на Антъни.
— Не одобрявам появата ти тук, без първо да се обадиш. Отивам на важна среща.
— Помислих си, че можем да обядваме заедно.
— Не и днес. Много съм заета.
— Обади ли се на агента си? С такова нетърпение очаквам да се включа във видеоклипа ти.
Хм… Значи, това била причината за ентусиазма му. Всеки иска да бъде звезда.
— Ще накарам Антъни да го направи — каза рязко тя. — Върви си в къщи и чакай да ти се обадят.
Лицето му изрази разочарование.
Толкова по-зле за него. Ако той се надяваше да се премести при нея, щеше да му е необходимо отново да премисли нещата.
Бриджит беше пълна с енергия. Беше толкова гот да се разхожда и да има какво да очаква. Нямаше търпение да се обади на Лъки в Лос Анджелис, въпреки че все още беше твърде рано. Вместо това се втурна в кухнята, където Анна седеше на масата и пишеше.
— Познай какво стана — каза тя въодушевено.
— Какво? — попита Анна и остави писалката си.
— За мене всичко започва. Нали ти казах, че ще стане така! Толкова съм щастлива!
— Предполагам, че миналата нощ е била успешна?
— Брилянтна! Мишел Ги ме помоли да отида днес в офиса му, а следващата седмица имам сеанс с Люк. Не е ли фантастично?
— Заслужаваш го — рече Анна.
— Да, нали? — отвърна Бриджит и се засмя — още не можеше съвсем да повярва.
По-късно се срещна с Нона, която й представи план за действие. Първо отиват да видят Мишел Ги, след това ще посетят Аурора, ще й кажат за джинсите „Рок-енд-рол“ и ще я попитат дали иска първа да лансира Бриджит на корицата на „Мондо“.
— Звучи ми добре — произнесе Бриджит.
— Слушай — каза Нона. — Зан и аз смятаме да заживеем заедно. Баща му има дяволски много пари, така че наемът няма да е проблем, а аз нямам търпение да се изнеса от дома на родителите ми. Чудехме се дали ще искаш да живееш в един апартамент с нас.
Бриджит се изкиска.
— Ще бъде много забавно — рече тя. — Зан и ти — а аз да се мотая наоколо. Не мисля така.
— Идеята е страхотна — настоя Нона. — В края на краищата ние ще работим заедно, а тогава какво може да е по-добро от това, да живеем заедно.
— Е… — беше доста интересна мисъл. — Може би ще го спомена на Шарлот.
— Ти си на деветнадесет, Бриджит, и нямаш нужда от ничие разрешение.
— Добре, тогава направо ще кажа на Шарлот.
— Хубаво. Защото виждам пред себе си само диви времена!
— Напълно съм за тях — каза Бриджит и си помисли, че вече е време да започне отново да се наслаждава на живота. — Кога се местя?
Алекс караше обратно към града объркан. Не можеше да повярва, че Лъки е заминала без него. Жените никога не го изоставяха — винаги беше обратното. Колко пъти беше инструктирал телефонната служба да му се обадят в еди-колко си часа и да му съобщят, че е спешно.
— Извинявай, но трябва да вървя — беше казвал със съжаление, а приятелката му раболепно ставаше и си отиваше в къщи.
По дяволите! Това просто не му се беше случвало. Тя трябваше да има извинение, при това добро извинение.
Опита се да се обади в студиото от колата. Киоко го информира, че госпожица Сантейнджело още не е пристигнала. Той се почувства като глупак, защото нямаше домашния й телефон, а нямаше намерение да пита асистента й. Разбира се, вероятно можеше да го вземе от Фреди.
— О, хей… Фреди, аз съм, Алекс. Снощи чуках Лъки Сантейнджело, но нямам домашния й телефон, а пък тя ме заряза. Така че би ли ми го дал?
По никой начин.
Свърза се със собствения си офис.
— Къде си, Алекс? — попита Лили с обичайното си неодобрително подсмъркване. — Всички се безпокоим. Майка ти се обажда три пъти.
— Майка ми се е загрижила за мене? — отвърна той с въпрос, без дори за момент да повярва.
— Всъщност Тин Лий се паникьосала, когато снощи не си се явил на срещата ви. Чакала в апартамента ти три часа, след това се обадила на Доминик. Сега те са се съюзили. Представили си, че си отвлечен, убит — нещо такова.
