— Просто бях мръднал другаде.
— В компанията на бутилка скоч?
— Не е твоя работа, Лили.
В гласа й се усети отровна нотка.
— Добре, Алекс. Ако очакваш да ръководя продуцентската ти къща и да ти намирам извинения, ще съм ти благодарна, ако ме посветиш в тайните си.
Не обичаше Лили да става досадна.
— Трябваше да отида в Палм Спрингс и да се срещна с Джино Сантейнджело във връзка със сценария — обясни той.
— Можеше да ми кажеш.
— Започваш да звучиш като съпруга, Лили, а аз дори нямам намерение да те чукам!
Тя никак не беше доволна.
— Мога ли да ти напомня, Алекс, че пропусна две срещи тази сутрин. А Винъс Мария ще бъде тук по обяд. Също така ще ходиш до Вегас този следобед, за да огледате местата за снимки. Самолетът ти излита в петнадесет часа.
— За какво ще идва Винъс?
— Чете ролята на Лола. Обеща на Фреди да се срещнеш с нея.
— Трябва ли? — изръмжа той без никакво желание.
— Срещата е уредена. Не е професионално да я отменяш толкова късно.
— Добре, Лили, спри да се безпокоиш. Ще съм там.
— Какво да кажа на майка ти?
— Всъщност — нищо.
ГЛАВА 25
Лъки мисли много, след като си тръгна от Палм Спрингс. Чувстваше се така, сякаш се е втурнала сред гъста мъгла — Лени си беше отишъл и след като се беше случило, тя трябваше да се научи да го приема.
Подкара направо към дома си, където прекара известно време с децата си. Взе бебето Джино, притисна го към себе си и си позволи да се разтопи в неговата приятна топлина и безпомощност. Осъзна, че децата й имат нужда да бди над тях. Едно нещо знаеше със сигурност — за тях винаги щеше да бъде тук.
Мария се носеше из къщата както обикновено. Имаше повече енергия и от майка си. Малката заподскача нагоре-надолу от радост, когато Лъки й каза, че ще прекарат сутринта заедно.
— Мамо, мамо, мене приказка… Искам приказка… Моооля те! — приплака тя.
— Добре — каза Лъки, седна и прочете на Мария приказката за агнето Лари и петунията Пити от една шарена книжка.
Мария се превиваше от смях, докато слушаше как майка й чете с различни гласове.
— Сега отиваме да плуваме, мамо. Сега! Сега! — извика тя, когато приказката свърши.
Вместо да плуват, Лъки изведе дъщеря си на дълга разходка по брега, след това й обеща в края на седмицата да излязат и да й изберат нова играчка. Мария беше във възторг.
Сиси й каза, че се е обаждала Винъс. Лъки беше наясно, че е пренебрегвала приятелите си, и реши да направи нещо в тази посока.
Пристигна в „Пантър“ след дванадесет, премина през целия паркинг и спря на обичайното си място.
Киоко беше на бюрото си във външния офис.
— Съжалявам за вчера, Ки — каза тя на път за собствения си офис. — Трябваше да се измъкна оттук, или щях напълно да се побъркам. Премести ли ангажиментите, които пропуснах?
— За всичко съм се погрижил — отговори той и я последва. — Помислих си, че може да закъснееш, така че отмених и всичките ти сутрешни срещи.
— Защо? — попита тя кисело. — Да не би да не бях на себе си вчера?
— Така изглеждаше.
— Много хитро, Ки. Имах интересно пътуване, но сега се върнах.
— Вероятно си имала нужда от почивка — каза Киоко със симпатия.
— Имах. Само че днес съм наказана сериозно. Имам ужасен махмурлук. Дали някъде тук има аспирин?
Той й донесе аспирин, чаша силно черно кафе и голяма чаша пресен портокалов сок. След това сложи пред нея списъка с телефонните обаждания.
Тя прегледа имената — Алекс Уудс се беше обаждал два пъти. Нямаше и намерение да му се обажда — вероятно беше по-добре да му даде време да охладнее и след това, когато се срещнеха отново, щеше да става дума само за работа. За момент позволи на мислите си да поблуждаят, спомни си Алекс в леглото… горещия бърз секс… Не! С Алекс беше за една нощ чукане за отмъщение. Никога нямаше да се повтори.
— Ъъъ… Ку… — каза тя и се опита да звучи както обикновено. — Ако отново се обади Алекс Уудс, разбери за какво става въпрос. Не искам да говоря с него, ако не е нещо, свързано с „Гангстери“. Ще се погрижиш за това, нали?
— Да, Лъки — отговори Киоко. Не беше в негов стил да задава въпроси, които очевидно не бяха негова работа.
— И ме свържи с Винъс — добави Лъки и изпи два аспирина с портокаловия сок.
Киоко се обади в дома на Винъс и говори с Антъни.
— Тя не е в къщи — каза той. — Да се опитам ли да се свържа с колата й?
— Ако обичаш.
След няколко секунди Винъс се обади — звучеше доволна.
— Това е нещо като телепатия — рече тя. — Сиси каза ли ти, че те търсих у дома ти снощи?
— Наистина бих искала да се срещнем — отвърна Лъки. — Твърде дълго не сме се виждали. Не си ли свободна за обяд?
— За нещастие, не — каза Винъс разочаровано. — Какво ще кажеш за вечеря?
— Става. Ще накарам Киоко да направи резервация в „При Мортън“.
— Супер! Можем да вземем акъла на всеки мъж в града. Обичам да правя това! — преди да продължи, Винъс замълча за малко. — Ъъъ… Не смятах да го споменавам, защото знам, че е твоят филм, но отивам да се срещна с Алекс Уудс. Чета ролята на Лола в „Гангстери“.
— Лола? — попита Лъки, изненадана, че Винъс би се съгласила на толкова малка роля. — Това не е роля за звезда.
— Знам, но твоят приятел и мой агент, Фреди, ме увери, че трябва да приема, защото това ще ме представи в друга светлина.
— Довери се на Фреди и той все ще ти излезе с някоя велика идея.
— Прочетох сценария и ми хареса. Сега знам защо искаш да направиш този филм.
— Ще се видиш ли с Алекс днес?
— След около десетина минути. Така че… ако те пита за мене…
— Алекс има последната дума за това, кой ще участва във филма. Но ако трябваше аз да реша, ти ще си Лола, въпреки че това ще надуе бюджета. Миналата седмица Алекс подписа с Джони Романо.
— Според Фреди той е трябвало да се бие, за да ми уреди среща с великия господин Уудс, който — както можеш да си представиш — изобщо не ме вълнува.
— Сигурна съм, че е така.
— Ти си се срещала с него. Какъв е той?
Лъки посегна към цигарите — навикът й се влошаваше с всеки изминал ден.
— Мислех си, че ти си тази, която знае всичко за него — каза тя неуверено.
— Само това, което бившата му приятелка нямаше търпение да сподели с мене.
— И какво беше казала тя?
— Хм… Чакай да видя… О, да — че чука само азиатки и не си губи акъла.
— Голям мъж — произнесе сухо Лъки.
