Лъки Сантейнджело на място, където никой не би могъл да го открие. Всъщност още по-добре — всички си мислеха, че той е мъртъв. Колко майсторски беше планирала това.
Разбира се, Лъки можеше случайно да разбере — Дона щеше да се погрижи за това. Но не и докато Лъки не започнеше връзка с друг мъж — може би дори докато не стигнеше до брак. Това щеше да е времето, когато Дона щеше да уреди да освободят Лени и да го върнат на жена му. Това щеше да е истинско наказание за Лъки.
Междувременно, след като поемеше ръководството на „Пантър“, щеше да заповяда да приключат с бащата на Лъки — небезизвестния Джино. Той вече беше старец, щеше да е лесно да се погрижат за него.
Фактът, че тя щеше да уреди провала на семейство Сантейнджело, я караше да се гордее. Кръв се беше ляла толкова много години, а Сантейнджело винаги бяха побеждавали. Е, тя, Дона Ландсман, най-сетне щеше да промени това.
С тази мисъл в ума си се отправи към студиите „Пантър“ и към възмездието.
— Виж дали можеш да намериш Чарли Долар и го попитай дали иска да обядва с мене — каза Лъки, като си мислеше, че няма нищо против доза от приятното спокойствие на Чарли.
Киоко направи каквото поиска Лъки и й съобщи, че е намерил Чарли и че той ще бъде очарован да я види.
Срещнаха се в залата за частни вечери в ресторанта на киностудиото — Чарли, както винаги, подвижен и небрежен, с опърпани кадифени панталони, развлечена фланелка с надпис „Хавай“, с хубав тен и с черни очила. Лъки — страхотна в белия си костюм на Армани.
Чарли направи гримаса на маниак.
— Здрасти, прекрасна — каза той. — От доста време не сме се виждали да хапнем и да поговорим.
— Много е гот, че те виждам, Чарли. Как беше в Европа?
Той направи спонтанен жест.
— Старата кинозвезда им взе акъла. Филмите ми правят голям бум — дословно цитирам „Варайъти“.
Лъки кимна.
— Знам. Очарована съм от статиите.
Чарли събра късите си пръсти с никотинови петна по тях.
— Ще ти кажа как става. Дай на голямата тълпа нещо, което тя иска да види, и тя с бой ще си пробива път към киното.
— Подценяваш се, Чарли. Идват заради тебе и заради особената ти магия.
— Не, скъпа — отбеляза той саркастично. — Заради сцената в банята е, където хвърлят едно око на голия ми задник. От години никой не е виждал задник като този!
— Все същият стар Чарли — каза тя, протегна се и импулсивно стисна ръката му.
— И на мене ми е толкова хубаво да те видя, лейди Бос.
— Хей — възрази тя. — Как става така, че винаги ми измисляш по някой безумен прякор?
Той вдигна екстравагантните си вежди.
— Може би предпочиташ „мафиотска принцеса“?
— Да не започваме отново — каза сериозно тя.
Той вдигна ръце в престорен страх.
— Добре, добре, само не стреляй!
— Много забавно.
— Винаги се старая да те развеселя.
— Само посмей.
Той смъкна черните си очила и погледна над тях.
— Ама какво става?
— Тази сутрин се видях с Джино.
— Големият мъж да не би да е в града?
— Не, аз отидох до Палм Спрингс снощи.
— Че защо не ми се обади? Аз съм най-добрият спътник. Пея, давам указания, ям бисквити, спираме около двадесет и пет пъти…
— Ти винаги си добра компания, Чарли.
Той се изхили.
— Така казва и психоаналитикът ми!
Тя се усмихна.
— Беше ли забавно пътуването до Европа? Срещна ли най-сетне жената на живота си?
— Любовта на живота ми да го духа — провлачи той. — Те искат само да ме чукат, защото съм кинозвезда. При това го искат бързо, за да могат да изтичат и да се похвалят на приятелките си. Такава е цялата им работа.
— Сигурна съм, че някъде ще се намери свястна жена и за тебе.
Той се изсмя сардонично.
— Свястна жена? В Холивуд? Скъпа, ти от коя планета падаш? Всички са проститутки или актриси. Каквато и да хванеш, няма кой знае каква разлика.
— Господин Цинизъм.
— Хей — каза той, докато махаше на неколцина продуценти. — Ето ти задача. Намери ми свястна жена и ще бъдеш най-уважаваният човек на сватбата ми.
— Какво ще кажеш за Винъс?
— А ти какво ще кажеш да проверим дали не си луда?
— Тя и Купър скъсаха.
— Ужасно голяма изненада.
Бяха тъкмо по средата на обяда, когато Киоко се втурна към масата им ужасно възбуден.
— Лъки, по-добре веднага се върни в офиса си — каза той.
— Нещо с децата? Да не се е случило нещо? — попита тя, мислейки си за най-лошото.
— Не, не… Те са добре. Става въпрос за работа — обясни Киоко; обичайното му спокойствие се беше изпарило. — Моля те, Лъки, ела веднага с мене.
— Ще ви трябва ли помощта ми? — предложи Чарли. — Защото, нали знаеш, аз съм постоянната ти кино-икона в блестяща рамка.
Лъки си изправи.
— Остани тук, Чарли. Веднага ще се върна.
Тя тръгна от ресторанта след Киоко и изчака да излязат навън, преди да се обърне към него:
— Какво, по дяволите, става?
— В офиса ти има една жена. Тя отказва да си тръгне.
— Каква жена?
— Не знам. С нея е и Мортън Шарки. Те минаха покрай мене и влязоха направо в личния ти офис. Изобщо не се спряха.
Лъки имаше лошо предчувствие. Беше заподозряла, че Мортън играе някаква игра, беше го усетила миналия ден. Но каква? Минаха през двора в мълчание. Тя влезе в кабинета на Киоко и се втурна в офиса си.
Зад бюрото й седеше жена в костюм на Шанел. Около нея се въртеше Мортън Шарки, който изглеждаше така, сякаш му е неудобно.
— По-добре е да имаш добро обяснение на това — произнесе Лъки със стоманен глас. — Много добро обяснение.
Дона се завъртя в стола на Лъки и кръстоса поглед с врага.
— Аз съм Дона Ландсман, новият собственик на студиите „Пантър“ — каза тя — гласът й беше дори по- студен от този на Лъки. — А ти, скъпа, си уволнена.
