— Какво? — едва си пое дъх Лъки.
— Отсега аз поемам ръководството — обясни Дона и доволна установи, че Лъки изобщо не я е разпознала — това се четеше по лицето й. — Имаш тридесет минути да събереш личните си вещи и да напуснеш офиса.
— Какво, по дяволите, става? — Лъки се обърна ядосано към Мортън.
Той прочисти гърлото си.
— Вярно е, Лъки — каза той с изтънял глас. — Госпожа Ландсман държи контрола с петдесет и пет процента от акциите на „Пантър“. Това й дава правото да се разпорежда тук.
— Не е възможно — произнесе шокирано Лъки.
— О, напротив — злорадстваше Дона. — Даже е много възможно. И както мога да те уверя, е направено.
Лъки стана ледено спокойна. Тя беше атакуваната и трябваше да се опре на нещо, да открие точно как се е случило.
— Ти знаеше ли за това, Мортън? — попита тя с глас, в който се беше събрал толкова гняв, че всеки момент щеше да експлодира.
Той не можеше да я погледне в очите.
— Аз… чух, че нещо става.
Черните очи на Лъки внезапно станаха смъртоносни.
— Не ми пробутвай тези боклуци, Мортън. Ти си знаел. Трябвало е да знаеш, няма начин това да се е случило без тебе.
— Лъки, аз…
Сърцето й биеше така бързо. Тя си помисли, че ще се пръсне.
— Обзалагам се, че дори си й помогнал. Така ли е? ТАКА ЛИ Е, МОРТЪН?
Той безпомощно сви рамене.
— Лъки… Аз нямах избор.
— Нямал си избор? НЯМАЛ СИ ШИБАНИЯ ИЗБОР? — тя беше съвсем наясно, че крещи, но не беше възможно да се спре. — Как можеш да стоиш тук и да ми го разправяш. Не се ли срамуваш, копеле, да водиш двойна игра?
— Не е време да се обиждаме — промърмори Мортън — наистина се срамуваше, но беше хванат в капан, от който нямаше измъкване.
— О, не е, така ли? — викна тя разярена. — Каквото и да е станало тук, виновният си ти, Мортън. Ти беше този, който ми уреди сделката с акциите. Ти доведе всички инвеститори и ми каза, че повече няма за какво да се притеснявам. Сега влиза тази жена и ми съобщава, че държи контрола над моето студио — и тя се обърна към Дона: — Ти пък, по дяволите, коя си?
— Неподходящ език за вероятно изисканата бизнес дама — каза Дона остро, наслаждавайки се на всяка секунда от своя триумф.
Лъки беше побесняла.
— Искам да видя доказателства.
— Тук са всички необходими документи — отговори Мортън и й ги подаде. Погледът й пробяга по тях.
— Ти все още притежаваш четиридесет процента…
— Ти ме предаде — прекъсна го тя рязко. — Никой друг не може да го е направил — само ти.
— Съветът на директорите свика спешно събрание и реши, че услугите ти като шеф на студиото вече не са необходими — заяви Мортън. — Разбира се, ще ти бъде платена неустойка по договора ти.
— Ще ми платят неустойка? — каза тя невярващо. — Ще ми платят неустойка? Някой от вас не иска ли да я вземе? Това е моето студио. Всичко, което се прави тук в момента, е уредено от мене.
— Не трябва да се безпокоиш за студиото, скъпа — покровителствено рече Дона. — Ще върна Мики Столи да го ръководи.
— Ти да не се шегуваш? — избухна Лъки. — Мики Столи веднъж докара студиото до фалит.
— Той е щастлив да се върне — отбеляза Дона, все още наслаждавайки се на яда на Лъки.
— Защо го правиш? — настоя Лъки, треперейки от гняв. — ЗАЩО?
Дона погледна часовника си.
— Вече минаха десет минути. Значи, остават ти точно двадесет да събереш личните си вещи и да освободиш този офис. Не бих искала да те изхвърлят оттук.
— Майната ти — каза Лъки; черните й очи блестяха от ярост. — Която и да си. Майната ти. Защото смятам да си върна това студио. Не се съмнявай и за минута. Всъщност дори можеш да се обзаложиш!
ГЛАВА 27
— Закъсня — каза строго Мишел Ги. — С около осем седмици.
— Моля? — произнесе Бриджит. Това не беше поздравът, който очакваше.
— Трябваше да бъдеш тук преди два месеца, не си ли спомняш? Когато те срещнах на приема на Ефи. Казах ти да дойдеш да ме видиш на следващия ден — той се отпусна на стола си и я загледа изпитателно. — Знаеш ли, покана от моя страна се смята в този град за сериозна сделка.
— Причината, поради която не приех предложението ви — обясни Бриджит, — беше, че почина вторият ми баща. Отидох в Лос Анджелис за погребението.
— Съжалявам — каза Мишел. — Не знаех.
— Както и да е. Сега пак съм тук.
— Да — включи се и Нона. — Тя се върна, а аз съм нейният импресарио.
— Ти? — Мишел едва скри изненадата си.
— Да, аз — предизвикателно отвърна Нона. — Можехме да отидем в коя да е от големите агенции, но Бриджит поиска ти да я представляваш. Предполагам, че си е паднала по акцента ти.
Избледнелите сини очи на Мишел Ги се присвиха учудено.
— Това е нов начин да принудиш някой агент да подпише с тебе — каза той. — Мислех си, че Бриджит е тази, която иска да бъде представена, а аз се предполагаше да й направя голяма услуга.
— Нещата се промениха — заяви Нона. — Бриджит е на път да сключи фантастична сделка.
— И каква ще е тя?
— Ще ме представлявате ли? — попита Бриджит и втренчи в него сините си очи.
— Вече се съгласих — бавно отговори Мишел. — Въпреки че, първо, трябва да видя как изглеждаш пред камерата. И, Бриджит — добави той. — Моделите нямат нужда от менажери. Не и докато не станат суперзвезди.
— Смятам да стана много повече от обикновен модел — отвърна тя уверено.
— Отнема доста време да си създадеш име — посочи Мишел.
— Това го знаем — прекъсна го Нона. — Положението обаче е такова, че идваме при тебе с фантастичен удар. — Тя млъкна, за да постигне драматичен ефект. — Джинсите „Рок-енд-рол“ искат Бриджит да бъде техният нов рекламен модел.
Мишел кимна, докато мислеше бързо. Значи, ето затова джинсите „Рок-енд-рол“ не подписаха сделката с Робъртсън и Нейчър — и двете — негови клиентки.
— Кога се случи това? — попита той, докато си драскаше в жълт настолен бележник.
— Люк Казуей я снима, преди тя да замине за Лос Анджелис. От рекламната агенция видяха снимките и полудяха по нея.
Мишел знаеше, че Робъртсън ще побеснее, ако агенцията му подпише с Бриджит. Е, и какво? За Мишел парите винаги бяха на първо място. След това той се обърна към Бриджит:
— Ако това е така, ще ти осигуря най-добрите сделки в този бизнес.
— Точно това искам — съвсем определено каза Бриджит.
— Отиваме да се видим с Аурора в „Мондо“ — обади се Нона. — Реших, че ако й кажем за джинсите, тя може да поиска да сложи Бриджит на корицата.
— Не, не, не! — почти извика Мишел. — Не правете това. Аз ще го направя. И ето как ще стане: ще дам вечеря в апартамента си. Ще поканим Аурора, съпруга й и няколко други интересни гости. По време на
