отличен начин да си събере мислите и да премисли нещата.
Защо това се случваше на нея? Какво беше направила, за да го заслужи? Не беше ли достатъчно, че беше загубила Лени? Изглеждаше, че нещата се нареждат против нея, но не беше ли такъв и целият й живот? Да. А тя не беше ли в състояние винаги да побеждава? Да. Добре, значи и този път ще се сражава и ще спечели. Нямаше друг начин.
Когато се върна в къщи, се чувстваше по-добре. Можеше да се справи с това. Щеше да се справи с него. Все трябваше да има някакъв начин.
Прииска й се Буги да е тук. Точно сега той беше в отпуска, но, за щастие, се връщаше утре. В такова време имаше нужда от подкрепата на всички свои познати — а никой не беше по-лоялен от Буги.
Децата и Сиси бяха все още навън. Седна в дневната и се обади на Ейб Пантър, чудейки се дали вече е чул.
— Надявам се да си седнал — каза тя.
— Какъв ти е проблемът, момиченце? — изкряка той дрезгаво.
Автоматичен отговор:
— Колко пъти съм ти казвала да не ме наричаш така — пауза. — Други поеха „Пантър“. И — това е най- големият шок — любимият съпруг на внучката ти Мики Столи е бил отново назначен да го ръководи.
Ейб започна да преглъща на другия край на линията.
— Знам, че е трудно да се възприеме — каза Лъки. — Помислих си, че мога да дойда и да те видя, да получа съвет от тебе.
— Звучиш, като че ли наистина ти е необходим.
— Най-големият проблем е, че съм на кръстопът. Ще ти разкажа всичко, когато пристигна.
Тя се качи горе и бързо се преоблече. Точно когато излизаше от къщи, едно момче от цветарски магазин звънеше на вратата. Шофьорът излезе от колата и й връчи малък пъстър букет.
Тя скъса плика, извади картичката и бързо прочете надрасканото съобщение.
Съжалявам за снощи. Ще ти се обадя скоро.
Това пък какво беше? Сто на сто не беше романтично съобщение. Не че искаше той да бъде такъв. Не че изобщо имаше нужда от него.
Хвърли картичката на масата в хола и излезе от къщи.
Алекс научи новините в самолета за Вегас. Лили го информира по телефона, че се носят някакви слухове, че някой е поел ръководството на студиите „Пантър“ и е освободил Лъки Сантейнджело.
— Няма начин — каза той. — Кой би го направил?
— Говори се, че е някаква бизнес дама. Изглежда, никой не я познава.
— Как е могло да се случи толкова внезапно?
— Очевидно е изхвърлила Лъки от студиото този следобед.
Алекс се намръщи.
— Какво е направила?
— Всички говорят за това.
— Виж какво друго можеш да откриеш, Лили, и ми се обади в хотела.
— Обади се Тин Лий.
— Тя пък какво иска?
— Каза, че ще е очарована да те види по-късно и че благодари за фантастичните рози и за поканата.
— Каква покана?
— Не знам, Алекс. Не мога едновременно да следя любовния ти живот и да ръководя продуцентската ти компания.
Алекс затвори озадачен. Защо Тин Лий е споменала за някаква покана, когато всичко, което беше написал, гласеше:
Съжалявам за снощи. Ще ти се обадя скоро.
Алекс
Хм… Поканата трябваше да е за Лъки.
Майната му! Очевидно беше станала грешка. Тин Лий беше получила цветята и бележката за Лъки, докато Лъки трябва да беше получила тези за Тин Лий.
Той грабна телефона и се опита отново да се свърже с Лили. Линията не функционираше заради турбулентността.
Ръсел, човекът, който уреждаше местата за снимки, жизнерадостен мъж, стана от мястото си от другата страна на пътеката и се настани до Алекс.
— Как чете Винъс Мария днес? — попита Ръсел.
— Дяволски добре — отговори Алекс; в момента не беше в настроение да разговаря.
— Ще я вземеш ли?
— Не съм сигурен.
— Трябва да я вземеш — каза Ръсел. — Децата ми си купуват всеки неин компактдиск. Първи са на концертите й. Тя има добър имидж сред младата публика.
Ръсел беше работил в последните му три филма и Алекс ценеше мнението му.
— Как мислиш, че ще се сработи с Джони Романо? — попита той.
— И двамата са много пламенни — ентусиазира се Ръсел.
— Може и да си прав — отвърна Алекс, докато го обмисляше. — Ще се обадя на Фреди от Вегас и ще му предложа да направим пробни снимки.
— Дали тя ще се съгласи?
— Тя дойде и чете, нали?
Рон Манчио, най-добрият приятел на Винъс, пристигна в „При Орсо“ — препълнен италиански ресторант на Трета улица — с няколко минути закъснение. Рон беше висок и слаб и имаше права кестенява коса, вързана отзад на конска опашка, и издължено кокалесто лице.
— Е, мадам — рече той, докато подробно разглеждаше Винъс, която вече седеше на една маса във вътрешния двор и пиеше бяло вино.
— Сядай — каза тя, щастлива, че го вижда. — Поръчах за тебе. Вино и спагети. Аз плащам.
— Да не сме преоткрили себе си отново? — попита той, отпусна се на стола и протегна дългите си крака.
— Не, Рон — отговори тя. — Аз съм тази, която ще играе роля в новия филм на Уудс. Аз съм тази, която смята да спечели „Оскар“.
Рон вдигна вежди.
— Наистина ли?
— Да, наистина. Вярвам, че ако искаш нещо достатъчно силно, можеш да го получиш. Погледни ни — ние сме прекрасен пример. Дойдохме в Лос Анджелис без нищо, а сега аз съм госпожица Суперзвезда-и- големи-пари, а ти си преуспяващ режисьор. Направо е невероятно, като си помислиш, че никой от нас не е завършил колеж.
