— Много преуспяващи хора не са завършили колеж — компетентно заяви Рон. — Всички те са все бивши отрепки. А останалите финяги, които са си загубили младостта в колежи, свършват като роби в пощенската служба.
— Много философско, Рон. Влияние на големия магнат?
— Бих искал да не го наричаш така — подразни се Рон. — Ако го познаваше, щеше да откриеш, че е много приятен.
— Сигурна съм, че Харис фон Щеп са го наричали с много имена навремето, но никога и „приятен“.
— Е, той е такъв. Просто…
— Се стяга — предположи тя. — Това ли е думата, която търсеше?
— Винъс — сгълча я Рон и размаха пръст срещу нея. — Можеш да бъдеш много гадно малко момиче.
Сервитьорът донесе две порции спагети със сос от миди.
— Както и да е — каза Винъс. — Четох на Алекс и той, изглежда, ме хареса. Ще се обади на Фреди.
— Фреди? — попита Рон и хвана вилицата си.
— Не съм ли го споменавала? Фреди Леон ме представлява сега.
— Боже, Боже… Голяма сме работа.
— Беше време да си сменя агента — заяви тя с уста, пълна със спагети.
— И естествено трябваше да имаш най-добрия.
— Но разбира се!
— Стига бе!
— Разказах ли ти за новия си асистент Антъни?
— Неее…
— Прекрасен блондин — подразни го тя. — Това не беше ли твоята слабост — прекрасните блондини?
— Опитваш се да ме изкушиш?
— Бих ли се осмелила? — попита тя съвсем невинно.
— Да — каза Рон, навивайки спагети около вилицата си. — Точно това би направила.
— На колко е големият магнат? — зададе въпрос Винъс, сякаш не знаеше.
— Какво общо има възрастта му с останалото?
— Защото не трябва да се занимаваш с този старец — практикуват именно по-младите мъже. Онзи вече е минало. И ти нямаш нужда от него.
— Направо си готова за лектор — твърдо отговори Рон. — Спомня ли си мадам възрастта на Купър? Той е с най-малко двадесет години по-възрастен от тебе.
— Да. И виж докъде ме докара — каза тя печално.
— Като говорим за връзки — продължи Рон, — какво става с твоя масажист?
— Ах… Родригес — въздъхна Винъс, въртейки няколкото сребърни гривни, които носеше на тънката си китка.
— Не е ли каквото очакваше?
— Никой не е такъв, какъвто в действителност очакваш — отново въздъхна Винъс и се усмихна замислено. — Предполагам, че е добре.
— Само добре?
— Проблемът, Рон, е, че след Купър…
— О, искаш да кажеш, че репутацията на Купър е самата истина?
Тя се засмя меко.
— Купър беше най-добрият любовник, когото съм имала някога. Трябва да извървя дълъг път, за да намеря някой толкова добър, колкото е той.
— А… — проточи Рон. — Само ако можеше да си го държи в панталоните.
— Да — съгласи се Винъс и продължи шегата: — Всеки път, когато си ги разкопчае — и си губи акъла!
И двамата избухнаха в смях.
— А за този Антъни… — осмели се Рон.
Винъс направи гримаса.
— Толкова си похотлив!
— Струва си някой да се запознае с някого.
— Мисля, че кафето ще го пием у дома, нали?
— Е… Щом настояваш.
ГЛАВА 30
Ейб Пантър не беше напускал старото си разпадащо се имение повече от десет години — откакто беше получил удар, предизвикан от ежедневните машинации във филмовия бизнес. Когато продаде студиото си на Лъки, беше убеден, че то ще бъде нейно до смъртта му, че и още дълго след това. Новината, че някой друг е поел „Пантър“, го беше разгневила, особено ако беше вярно това, че крадливият съпруг на внучката му, Мики Столи, е бил възстановен като шеф на студиото.
Преди Лъки да пристигне, той се обади на внучката си Абигейл, за да разбере какво става. Абигейл беше истинска холивудска принцеса — пробивна и ловка, тя живееше за развлеченията и за светските купони. След като Ейб продаде студиото си на Лъки, огорчената Абигейл не му беше говорила известно време. И чак когато Мики беше назначен за шеф на „Орфиъс“, Абигейл най-сетне се беше помирила с дядо си.
Сега той говореше с нея по телефона, опитвайки се да извлече информация.
Абигейл не искаше да му сътрудничи.
— Ще има съобщение в пресата — каза тя твърдо, нежелаейки да разкрие повече.
— Сигурен съм, че ще има — сериозно отговори Ейб. — Обаче аз искам да зная какво става в момента.
— Информацията е поверителна — рече Абигейл; все още беше сърдита на дядо си за това, че се е оженил за дългогодишната си компаньонка, неизвестната шведска актриса Инга Ървинг. — Мики ще ме убие, ако кажа на някого.
— Аз не съм някого — напомни й грубо Ейб. — Аз съм ти дядо.
— Ще говоря с Мики и ще ти се обадя по-късно.
Когато Лъки пристигна, Ейб седеше на терасата и пушеше дълга хаванска пура. Тя го целуна по двете бузи, чудейки се на жилавостта на стареца.
— Сядай, момиченце — каза той и повтори разговора си с Абигейл.
— Типично — заяви Лъки и си запали цигара.
— Кой те предаде? — попита Ейб и се наведе към нея; не толкова белите му зъби бяха здраво стиснати.
— Мортън Шарки — отговори тя и изпусна тънка струйка дим. — Имам намерение да разбера защо.
— Необяснимо е, че е могло да стане без твое знание — каза Ейб и отвори уста, за да дръпне от пурата си. Димът им изпълваше въздуха наоколо.
— Не чак толкова — произнесе Лъки. — Всичко е било направено тайно. Свикали са директорски съвет и са пропуснали да ме уведомят.
— И никой не те осведоми?
— Искали са да ме махнат — каза буйно тя. — Последното нещо, което биха направили, е да ме предупредят.
— Така, така — промърмори той.
— Защо позволих на Мортън да ме убеди да продам толкова много от акциите си? — избухна тя, ядосана на себе си, че е постъпила така. — Какво става с мене? Трябваше да задържа петдесет и един процента, за да мога да се защищавам.
— А защо не го направи? — попита Ейб и я погледна накриво.
— Защото по това време ми трябваха много пари в брой и аз се доверих на Мортън.
