— Не бих имала нищо против и аз да съм по-слаба.
— Не! — силно каза той. — Ти си като праскова, която е готова да бъде разтворена, така че истинският мъж да може нежно да изпие девствения нектар.
Тя потръпна, когато ръката му я прегърна през раменете и дългите му чувствителни пръсти нежно загалиха кожата й. Движенията му бяха много бавни — твърде бавни — и тя усети внезапно надигнало се желание. Бяха минали осемнадесет месеца, откакто беше скъсала с годеника си. Осемнадесет дълги месеца, откакто беше имала мъж около себе си. Тя искаше той да докосне гърдите й, без повече да чака. Отпусна се назад на канапето — чувстваше се доста главозамаяна. Мишел се наведе и я целуна по врата.
— Хубаво е — промърмори тя окуражително и усети силния му одеколон и слабата миризма на чесън в дъха му.
Той се протегна зад нея и изключи осветлението. След това без предупреждение се хвърли отгоре й и започна да дърпа полата й, за да й я вдигне на кръста.
— Не! — каза тя остро и седна. Той беше французин — предполагаше се, че французите трябва да са невероятно опитни любовници. Особено възрастните французи. Но Мишел не се държеше по-различно от всеки друг мъж. Пет минути романтика и след това — непременно трябваше да свърши, без да спира. Това не можеше да го приеме — не беше чакала осемнадесет месеца заради едно бързо чукане на канапето му.
— Какво става? — попита той — избледнелите му сини очи вече не бяха толкова мили.
— Аз… Аз не искам да правиш това — каза тя, отдръпвайки се от него.
Той се изправи и застана точно пред нея. Тя можеше да види опънатите му от възбудата тъмносиви панталони — бяха направо в лицето й.
— Да не би да го правя твърде бързо? — попита той по същество, сякаш имаше твърда процедура, която трябваше да следват.
— Да — каза тя и отмести поглед.
— Тогава се извинявам — отвърна той, взе бутилката шампанско и напълни чашата й.
Докато сядаше до нея, потърка възбудения си член.
— Изпий го — рече той.
— Не искам повече, благодаря — каза тя и си помисли, че може би вече е време да се прибира в къщи.
— Уплаших те, нали? — попита той със странно удебелен глас.
— Не… Защо да ме плашиш?
— Сексът… Порастването… Непознатото… Това винаги плаши. Мога да те науча на много неща…
В главата й прозвуча предупредителен глас. Мишел не беше мъжът, когато си бе представяла — значи, наистина беше време да изчезва бързо.
— Мисля, че трябва да си тръгвам — каза тя и се опита да звучи спокойно.
Опита се да стане. С рязко и неочаквано движение той я сграбчи за двете китки, събра ги заедно и ги вдигна над главата й. След това я дръпна на канапето до себе си и почти легна отгоре й.
— Какво правиш? — извика тя и се опита да го отблъсне.
Той бръкна някъде отстрани на канапето и измъкна дълъг копринен шал, с който здраво завърза китките й заедно.
— Спри! — изпищя тя, сериозно обезпокоена.
— Посвещаването може да бъде сурово — заговори той сякаш на себе си. — По-късно, когато осъзнаеш какво удоволствие можеш да получаваш от нещата, на които ще те науча, ще ми благодариш.
О, Боже! И той като Сантино Бонати беше някакъв извратен сексуален маниак.
„Остани спокойна. Не се паникьосвай.“
— Махни… се… от… мене… — каза тя, докато се бореше да отмести тежестта от себе си. — Ако ме пуснеш да си вървя, няма да кажа на никого.
— Бриджит — каза той меко. — Сигурно си нетърпелива да научиш?
— Спри, Мишел. Предупреждавам те…
— За какво ме предупреждаваш, ma cherie? — С друго рязко движение той свали горната част на роклята й и разголи гърдите й. — Ах… — въздъхна той. — Точно толкова хубави, колкото си представях.
След това я вдигна, сякаш тя изобщо не тежеше, и я отнесе в спалнята, където я хвърли в средата на легло с колони в четирите му краища. Преди тя да успее да помръдне, силните му ръце съдраха бикините й и ги хвърлиха настрани. Тя се опита да го ритне, но той беше твърде бърз за нея. С твърдо движение хвана левия й глезен и го завърза за една от колоните на леглото. След това направи същото и с десния.
Тя започна да крещи.
— Това е мансарден етаж, моя petite coquette. Персоналът си тръгна. Няма кой да те чуе — каза той спокойно.
С изключение на роклята, навита около кръста й, тя беше съвсем гола и изложена на показ.
О, Господи! Той щеше да я изнасили, а тя беше съвсем безпомощна. Сълзи изпълниха очите й и тихо се застичаха по бузите й.
— Не плачи — каза той с нежен глас. — Имаш честната ми дума, че няма да те докосна.
— Защо… правиш… това? — изхълца тя.
— Така е по-добре — рече той меко. — Изглеждаш толкова сладка… Рошавата ти малка катеричка моли за внимание — толкова розова и готова.
— Пусни ме да си вървя — молеше тя. — Не е толкова късно.
Той отиде до вратата и я отвори. В стаята влезе Робъртсън, облечена само в къса римска тога. Нищо друго.
— Слава Богу! — едва си пое дъх Бриджит, като си мислеше, че това е спасението.
— Сега — каза Мишел и седна на един стол, разположен така, че да му е удобно да наблюдава леглото — ти ще научиш какво представлява истинското удоволствие.
ГЛАВА 34
Буги се появи в дома й рано сутринта. Лъки го очакваше.
— Трябва да поговорим — каза тя. — Веднага.
Буги я последва в кабинета й без нито една дума. Мария изтича от кухнята след тях.
— Мен също идва, мамо! Мен също! — пееше тя.
— Не, любов моя — твърдо каза Лъки. — Ти ще останеш със Сиси. Мама има работа.
— Раб’та — изкиска се импулсивно Мария. — Мен също идва.
— Сиси — извика Лъки.
Сиси се появи. Малкото момиченце започна да рита и да вика:
— Искам с мама. ИСКАМ С МОЯТА МАМА.
— Обещавам ти, че по-късно ще отидем да видим дядо — каза й Лъки. — Но само ако си добро момиченце и си изядеш цялата закуска.
Сиси прегърна Мария и я отведе обратно в кухнята.
— Мария е точно като мене — печално заяви Лъки и прокара ръка през дългите си тъмни къдрици. — Когато иска нещо, го иска сега.
Буги кимна.
— Добре ли прекара отпуската си, Буг?
Той отново кимна.
— Добре — каза тя. — Да се хващаме за работа. Има големи новини. Докато те нямаше, друг пое контрола над „Пантър“.
Буги изсвири продължително.
— Да, знам, и за мене също беше шок — тя си запали цигара, дръпна дълбоко и продължи: — Това, което ми трябва, е пълен доклад за жената, която го направи — семейство, откъде е, информация за всяка компания, с която има нещо общо, кои са бизнес партньорите й, всичко. Ако трябва, включи и други хора в разследването, но го запази в тайна. И искам всичко колкото е възможно по-скоро.
— Добре — обади се Буги. Издълженото му слабо лице се оживи.
