Следващото, което прочете, беше, че Винъс ще прави пробни снимки за ролята на Лола в спорния филм на Алекс Уудс „Гангстери“. Тя веднага грабна телефона и се обади на агента си.
— Защо не си ми предложил тази роля? — поиска да знае тя.
— Защото е незначителна — отговори агентът й.
— Не ми пука. Незначителна, но във филм на Алекс Уудс. Намери ми сценарий.
— Ще говоря с Алекс още днес.
— Направи го. О, Куини — за в бъдеще ме осведомявай абсолютно за всичко — нека аз да вземам решенията.
Той с кого си мислеше, че има работа? С онова наивно момиченце, което беше открито в един салон за красота? Не, тя беше Лесли Кейн, настоящата звезда на американското кино и като такава, към нея трябваше да се отнасят с необходимото уважение.
Тя реши да изиграе тази роля, без да използва връзките си — дотолкова, доколкото това засягаше Мики и Абигейл. Те бяха нейната гаранция — Лесли знаеше, че ако натисне, ролята щеше да бъде нейна.
Понякога Лесли се чудеше какво би казала Абигейл, ако узнаеше за срамното й минало. Мики не я помнеше — въпреки че веднъж бе присъствала на ергенското парти на голям продуцент още когато беше момиче на повикване. Той и приятелите му се бяха държали ужасяващо; единственото, което ги интересуваше, беше да унижават и да тормозят жените и да задоволят долните си страсти. Стадо изтървани свине.
Слава Богу, тя бе имала силата да излезе от този специален бизнес, след като беше срещнала Еди. Той поне беше направил нещо за нея.
Джеф Стоунър влезе в спалнята само по хавлия, стегната около кръста му. Косата му беше мокра и той се хилеше. Изглеждаше щастлив и така трябваше да бъде — нали живееше с една от най-преуспяващите млади актриси в Холивуд.
— Може ли днес да отидем да видим новия мерцедес? — попита той.
Беше му казала, че иска да си купи друга кола, и знаеше, че Джеф си мисли, че ако й помогне да я изберат, много вероятно той да е този, който ще я кара.
— Може би — каза тя, за да го накара да почака.
Джеф беше свястно момче, но никой не можеше да се сравнява с Купър. Вече повече от два месеца тя планираше как да си върне Купър. Той се беше върнал в предишния си апартамент и отказваше да разговаря с нея.
Какво му беше направила? Нищо, освен че го обичаше. Това, че го бяха хванали, не беше по нейна вина. Той обвиняваше нея, а това не й харесваше. Тя го беше обичала, но сега започваше да го мрази. Но какво можеше да направи?
Джони Романо изглеждаше като истинска кинозвезда с плътните си, чувствени устни, лукава усмивка и дълбоко разположени и сексуално подканващи кафяви очи. Той беше испанец, висок малко над един и осемдесет, със стройно тяло, чиято горна част беше развил достатъчно добре, за да може да се хвали с мощните си мускули.
Жените не можеха да оставят на мира Джони Романо.
Джони Романо не можеше да остави на мира жените. Те бяха неговата страст. Да ги покорява беше всичко за него. Джони имаше ненаситен сексуален апетит — не беше необичайно за него да си ляга с една или две жени на ден. Съвсем наясно с опасността от СПИН, той се предпазваше с два презерватива и с безцеремонно поведение, въпреки че за себе си беше уверен, че него не може да го хване СПИН. Той беше мегазвезда, за Бога; още повече — той беше честна мегазвезда. Презервативите бяха просто жест във вярната посока, кимване към добрия Господ, защото Джони беше също така и набожен католик.
Преди осемнадесет месеца той беше застанал пред олтара с Уорнър Франклин, чернокожа полицайка. Неблагодарната вещица беше избягала с висок над два метра американски баскетболист точно преди да заминат на сватбено пътешествие в Европа. Джони никога нямаше да й прости.
Приятно му беше, че ще прави пробни снимки с Винъс Мария — той винаги си беше падал по нея, въпреки че на времето, когато я беше поканил да излязат заедно, тя беше отказала. Но сега това, че тя искаше да играе в „Гангстери“, можеше да бъде неговият шанс за успех.
Той вече стоеше на снимачната площадка, а антуражът му обикаляше покровителствено около него, готови без подканване да се втурнат в действие във всеки момент, в който някой непоканен убиец застраши тяхната звезда.
Алекс дойде да го поздрави.
— Джони — каза той, след като си размениха по едно здраво мъжко ръкостискане. — Благодаря ти, че правиш това. Винъс също ти благодари.
— Хей, мъжки, всичко е наред — рече великодушно Джони. — За тебе ще направя каквото кажеш.
„Да, разбира се. Ако ти отърва.“
— Е… — започна Алекс. — За какво е цялата дандания? Чух, че си искал Армани да изработи дрехите ти. Всички знаем, че Армани не може да бъде открит в момента. На когото му е хрумнала тази идея, явно е достатъчно тъп.
Дори и от най-малкия намек, че някой може да го помисли за тъп, на Джони му се завиваше свят.
— Разбира се, Алекс — съгласи се той. — Армани. Ха! Кой, по дяволите, го е измислил това?
— Знаех си, че не си ти — каза Алекс.
— Хей, мъжки, по никой начин — заяви Джони.
— От гардероба ще изработят специални костюми за твоя герой. Ще ти харесат. Тази роля е създадена за тебе, Джони, ще си велик в нея.
— Знам — рече Джони нескромно. — И, Алекс, трябва да направим сценарно събрание. Има няколко неща, които искам да променя.
— Разбира се — мило изрече Алекс, докато си мислеше: „Майната ти, задник такъв. Няма да променя нито една дума от моя сценарий.“
— Къде е дамата? — попита Джони, докато заставаше зад камерата.
— Идва насам.
— Не съм виждал Винъс от известно време — заяви небрежно Джони. — Беше твърде неприлично, а също и глупаво, че се омъжи за Купър Търнър, щом можеше да има мене.
„О, Господи! — помисли си Алекс. — Никога не я е чукал и това го дразни.“
— Добър ден, Джони — каза Лили и му стисна ръката за добре дошъл.
Джони я дари със заспала усмивка.
— Здрасти, прекрасна. Как така този мъж те е пуснал да излезеш от офиса?
— За да те видя, разбира се — Лили се включи добре в тона му.
Алекс се усмихна на себе си. Лили винаги знаеше какво точно да каже, за да направи щастлива коя да е суперзвезда.
Винъс се появи на снимачната площадка с няколкоминутно закъснение — беше облечена с къса прилепнала алена рокля, а косата й беше по-руса от всякога. Изглеждаше великолепно. Придружаваше я антураж, по-малък от този на Джони — само трима души — фризьор, гримьор и Антъни, на когото беше позволила да дойде с нея като специално отношение.
— Лелеее! — подсвирна Джони възхитено, когато я видя да влиза. — Изглеждаш добре, момиче. Изглеждаш много възбуждащо!
— Здравей, Джони — каза тя небрежно, като добре знаеше, че той просто иска да я вкара в леглото си.
— Знаеш ли какво, скъпа? — и той силно я прегърна. — Имам усещането, че най-сетне ще бъдем заедно. Време е, момиче.
— Репетиция — нареди се Алекс, нетърпелив да започнат, преди двамата да се заемат един с друг.
— Готова съм — произнесе Винъс, измъквайки се от смазващата прегръдка на Джони.
Тя не беше в най-добро настроение, като се има предвид фактът, че Емилио й се беше обадил тази сутрин, за да й каже, че иска още пари. А когато излизаше от къщи, същият глупав пазач й беше подал
