писмо, оставено в къщичката на охраната, докато идиотът напуснал поста си, за да пусне една вода. Изглеждаше, че това е поредното любовно порнопослание от почитателя й номер едно. Какъв ужас! Тези писма я караха да се чувства несигурна.
Но, от друга страна, Родригес я беше любил предната вечер с голям финес. Трябваше да признае, че всеки следващ път той ставаше все по-добър. Реши, че определено ще го включи в клипа си, ще му осигури тази тръпка — той беше млад и пламенен и заслужаваше награда.
Алекс беше динамит на снимките. Движеше се бързо като бродеща черна пантера, знаеше всичко, което става, и беше близо до всекиго. Никой не смееше да се мотае, докато Алекс Уудс снима. Пробите вървяха добре. Джони се държеше по най-прекрасен начин, а Винъс наистина беше влязла в ролята.
Когато приключиха, Алекс каза:
— И двамата свършихте чудесна работа, благодаря ви.
Той беше впечатлен от представянето на Винъс. Ако изглеждаше така и на екрана, ролята беше нейна.
— Да — съгласи се Джони. — Тук моята Винъс е една пламенна малка палавница, нали, скъпа? — и той интимно я потупа по задника.
Тя веднага му го върна, като силно го ощипа.
— Не съм твоя, Джони — мило изрече тя. — Когато я закъсам, ще ти се обадя. Става ли?
Джони избухна в смях.
— Бива си я!
На Винъс започна да й изглежда, че работата с него ще бъде кошмар, защото егото му вероятно беше толкова голямо, колкото Емпайър стейт билдинг.
Джони се обърна към Алекс със сериозно изражение.
— Хей, мъжки — каза той. — Кога ще се съберем за сценария? Искам си поправките.
— Виж какво ще ти кажа, Джони. Напиши забележките си и аз ще ги погледна. Точно сега съм в разгара на предпродукцията и нямам време.
Винъс знаеше, че Алекс просто иска да разкара Джони. Не беше изненадана, защото Джони беше твърде глупав, за да го разбере. Той беше зает да бъде господин Голямата-филмова-звезда и не възприемаше нищо друго освен себе си. Беше направо срамно — той беше по-самовлюбен и от Чарли Долар — приемаше това, че е звезда, много по-сериозно.
Тя се отдръпна от двамата мъже, горда със себе си — беше сигурна, че се е справила добре.
Антъни беше пламнал от въодушевление, че е бил на снимки и толкова близо до Джони Романо.
— Ти си чудесна! — увери той Винъс, когато си тръгнаха. — Страшно съм впечатлен.
Тя реши, че Антъни също заслужава награда. Щеше отново да покани Рон — и двамата се нуждаеха от малко окуражаване. Усмихна се и се отправи към колата си. Доколкото можеше да го направи, щеше да отстрани всички пречки.
ГЛАВА 35
Бриджит се събуди в собственото си легло в апартамента, където живееше с Нона и Зандино. Полежа много тихо за момент, гледайки празно към тавана. Сълзите й отдавна бяха изсъхнали. Всичко от снощи й изглеждаше като обвито в мъгла. Спомняше си как Мишел я беше качил в едно такси с думите:
— Каквото и да правиш, Бриджит, това е нашата тайна. Само ще се нараниш, ако разкажеш на някого. Знам, че не би искала много твои снимки да станат общоизвестни, нали?
За няколко безкрайни часа Мишел и Робъртсън я бяха превърнали в своя играчка. Верен на думата си, Мишел не я беше докоснал, но беше наблюдавал всичко. А въпреки протестите й Робъртсън беше вършила каквото й хрумне. Все още се чувстваше уязвена и на показ — въпреки че изпитанието й бе свършило.
Защо не беше послушала Нона? Въпреки че Нона нямаше и представа колко перверзен е Мишел, тя си беше помислила, че е просто поредният похотлив плейбой. Тъжната истина беше, че Мишел се възбужда, когато наблюдава жени — особено ако едната от тях е неволна жертва — завързана и безпомощна.
Когато Сантино Бонати беше злоупотребил с нея, под ръка се беше оказало оръжие и тя го беше използвала, без да се разкае нито за момент. Но нямаше нищо, с което да се пребори с Мишел — нямаше друг избор, освен да лежи там и да понася ставащото.
Когато се прибра в къщи, Зан и Нона бяха заспали. Вмъкна се в банята, където стоя дълго под очистителния душ, преди мизерно да пропълзи в леглото си, където дълго лежа будна, преди да заспи неспокоен сън.
Сега беше вече сутрин и тя можеше да чуе Нона и Зан в кухнята. Реши, че е по-добре да стане. „Бъди спокойна — предупреди себе си. — Не им казвай какво стана. Това може да провали всичко.“
Когато стана от леглото и се протегна за робата си, забеляза червени следи по китките си. След като погледна надолу, видя още следи по глезените си и от вътрешната страна на бедрата. Обви се с робата и плътно я стегна.
— Хмм… — обади се Нона, когато видя Бриджит да влиза в кухнята. — Какво стана снощи?
Подозираше ли Нона? Не. Това просто си беше нейният начин да събере информация.
— Нищо особено — колебливо отговори тя, отвори хладилника и извади кутия мляко.
Нона беше решила да научи всичко.
— Не ми пробутвай това „нищо“. Той нахвърли ли ти се? Големият любовник получи ли си, каквото искаше?
— Не… — уклончиво произнесе Бриджит. — Той беше джентълмен.
— Мишел — джентълмен? — изсумтя Нона, без да повярва на нито една дума. — Сега вече чух всичко.
Бриджит си наля чаша кафе. Въпреки че изглеждаше изключително спокойна, отвътре трепереше. Седна на масата и взе вестника. Зан засия насреща й. Никога нищо не го притесняваше.
— Добре, значи, не искаш да говориш — каза Нона малко раздразнена. — Хайде, Зан, трябва да отидем при родителите ми тази сутрин. — Тя се обърна към Бриджит: — Не забравяй днес да отидеш в студиото на Антонио, за да се срещнеш със стилиста, гримьора и фризьора. Това е уредено отдавна.
Бриджит кимна.
— Добре.
— Ето адреса — и Нона й подаде лист хартия. — Искаш ли да се срещнем там?
— Ще се оправя и сама.
— Довечера ще ходим да гледаме новия филм на Ал Пачино. Искаш ли да дойдеш?
— Аз… Не мисля.
— Хмм… — каза Нона неодобрително. — Ще се видиш ли отново с Мишел?
— Не. Мисля, че довечера трябва да си легна рано — нали знаеш, утре имам снимки — провлече тя — искаше Нона вече да тръгва.
— Добро разсъждение — оживи се Нона и хвана ръката на Зан. — Между другото, родителите ми планират един от техните малки купони следващия петък. Не планирай друго.
След като Нона и Зан излязоха от апартамента, тя вдигна телефона и се обади на Айзък, модела от кампанията на джинсите „Рок-енд-рол“.
Той звучеше, сякаш беше заспал. Толкова по-зле за него.
— Помниш ли ме? — попита тя весело. — Бриджит Браун, партньорката ти за джинсите.
— Хей, скъпа — посъживи се той. — Трябва да ти кажа, че днес съм много зает.
— Направи ми една услуга — каза тя направо.
— Каква?
— Не мога да ти обясня по телефона. Може ли да се срещнем за обяд?
— Добре — съгласи се Айзък и предложи малък италиански ресторант на Второ авеню.
Бриджит пристигна първа и почака отвън, нетърпеливо обикаляйки нагоре-надолу по тротоара.
Айзък се появи с петминутно закъснение на купен на старо „Харли“. Той паркира на улицата и я прегърна така, сякаш бяха приятели от години. Изглеждаше като рапзвезда със стърчащата си коса и развлечени дрехи.
— Мислех да ти се обаждам — каза той. — Но ти сколаса първа, малката.
