Той беше раздразнен. Родригес искаше да успява във всичко, което прави, а това не вървеше добре.
— Съжалявам — произнесе той с наведени очи, а дългите му мигли ги засенчваха.
— Помисли за мене, скъпи — измърка тя съблазнително. — Забрави за камерата и се концентрирай върху мене.
— Ще го направя — увери я той.
— О, Родригес. Каквото и да правиш, не гледай право в камерата. Става ли?
— Да, скъпа моя — отговори той. — Следващия път ще стане отлично.
— По-добре да стане, защото ме излагаш — промърмори тя под носа си, докато отиваше да поговори с Дориан.
— Вече не можем да го заменим — каза Дориан. — Трябва да приключим със снимките днес.
— Знам.
— Кога вие, момичетата, ще се научите? — въздъхна Дориан и сви устни. — Има само едно място за някой възбуден член — в къщи.
Винъс не можа да се удържи да не се разкикоти.
— Може би трябва да го отведа в гримьорната си и да го изчукам — замисли се тя. — Това ще го отпусне!
Дориан сепнато вдигна вежди.
— О, ама каква уста имаш само!
— Аз пък предполагам, че ти нямаш — натърти тя остро.
Накрая, след още два часа, Родригес се справи. Всички си отдъхнаха с облекчение.
След като приключиха, Винъс се втурна към телефона и се обади на Фреди.
— Трябваше да се чуем днес — обвини го тя.
— Чакам Алекс да ми се обади — каза той. — С промените в „Пантър“ всичко е в пълен хаос.
— Знам, Фреди, но снимките на „Гангстери“ ще започнат всеки момент. Имам план, по който работя.
— Веднага след като се свържа с Алекс, ще ти се обадя.
Тя не беше доволна от отговора му.
— Да не е заради Мики Столи? — поиска да знае тя. — Той ли е против това, да играя?
— Не съм го обсъждал с Мики.
Тя не беше сигурна, че му повярва.
— Добре, добре. Обади ми се, когато разбереш нещо.
Един от танцьорите от миманса мина покрай нея.
— Исках само да ти кажа, че беше такова удоволствие да се работи с тебе, Винъс — каза момчето с точната доза благоговение в гласа.
— Благодаря — отвърна тя и го огледа. Изглеждаше почти толкова добре, колкото и Родригес.
Какво толкова я привличаше в красивите мъже? Само обвивка и никакво съдържание — така казваше Рон. Тя се ухили, когато видя Родригес да разговаря с гримьорката, и бързо изчезна.
Колата и шофьорът й я чакаха пред студиото.
— В къщи! — нареди тя и се сви на задната седалка. Всеки мускул по тялото й я болеше — това, от което имаше нужда, беше да покисне в горещата вана.
Когато влязоха в двора, същият пазач, който ги беше спирал и преди, махна на колата.
Винъс свали прозореца.
— Сега какво има? — попита тя нетърпеливо.
— Съпругът ви, Купър Търнър, е тук.
— Тук?
— Помислих си, че ще е добре — след като е ваш съпруг — да го пусна в къщата.
Зелените й очи се присвиха от яд. Този да не би да беше кретенът на столетието или какво?
— Уволнен си — отсече тя.
— Добре ли си прекарваш? — попита Айзък.
— Супер — изкиска се Бриджит.
Да, тя наистина си прекарваше добре. Седеше в претъпкан ресторант с Айзък и ядеше каквото й душа поиска, обкръжена от неговите приятели. Беше ударила няколко водки и си бе поделила една цигара марихуана с едно от момичетата в дамската тоалетна.
В началото на вечерта беше скована, но питиетата я бяха отпуснали, а марихуаната я беше накарала да се чувства много по-естествено с тази нова група приятели.
— Хей, трябва да се поотпуснеш — каза Айзък. — Трябва да се отървеш от тази скованост.
— Това е, защото обикновено съм със сковани хора.
— Да. Е, сега си като отвързана, нали разбираш какво искам да кажа? — и той й подаде едно шишче. — Сдъвчи го, момиче, изцапай ръцете си. Знаеш как да го направиш, нали?
— Знам — отговори тя, взе шишчето и изкусително засмука месото.
— Дотук — много добре — засмя се Айзък.
След час напуснаха ресторанта и се отправиха към един частен клуб. Бриджит беше посещавала по няколко пъти повечето от дискотеките в Манхатън, но тази, в която я заведе Айзък, беше дълбоко във Вилидж — тъмна, опушена и с много фънк и соул.
Той не й беше намерил пистолет.
— Работя по въпроса — бе я уверил.
Но по това време вече не й пукаше.
Групичката се състоеше от Айзък, две чернокожи момичета модели, много надрусан бял младеж, превъзбуден пуерториканец и китайски танцьор травестит. Нона не би одобрила. Нона обичаше да се движи сред най-преуспяващите. Тази група беше в другия край — точно там, където Бриджит беше решила, че й е мястото.
Останаха в първата дискотека до три часа сутринта, след това се преместиха на друго място в Манхатън, където не започваха преди зазоряване. Първо спряха в едно кафене, за да погълнат маса сандвичи с пастърма и сирене.
— Имаме нужда от сили — пошегува се Айзък. — Ще танцуваш цяла нощ, момиче — това е нещо!
Беше много готин и приятелски настроен. Когато я целуна на дансинга, изглеждаше съвсем естествено. Тя му отговори много горещо.
— Искаш ли да дойдеш с мене у дома? — прошепна той в ухото й.
Тя не знаеше колко е часът. Но не й пукаше.
— Да — каза тя.
Взеха такси до собствената му стая във Вилидж. След като затвори вратата, той започна да я целува. Започна от устата и бързо се спусна надолу по врата. Ръцете му я докосваха навсякъде и тя усещаше огромното му желание.
Отговаряше му пламенно. Искаше да бъде с мъж. Искаше да бъде с Айзък. Това беше единственият начин да се отърве от всички спомени за Мишел и унизителните неща, които той я беше принудил да прави.
Айзък започна да я съблича. Тя изобщо нямаше нищо против. Всъщност дори го искаше.
Паднаха върху леглото и той вече беше отгоре й, ръцете му бяха върху гърдите й и я водеха натам, откъдето нямаше връщане. Точно преди той да влезе в нея, й хрумна неясна мисъл.
— Имаш ли… предпазни средства? — едва проговори тя.
— Разбира се, скъпа — отговори той, без да спре дори за момент. — Наоколо има по тузар с пистолет в ръката на всеки ъгъл.
Той се засмя. Тя се изкиска. На кого му пукаше все пак? Тя изцяло се отдаде на нощта.
