— Например?
— Например това, че е бил счетоводителят на Сантино Бонати. — Дълга, тежка пауза. — Лъки, Дона Ландсман е вдовицата на Сантино Бонати, Донатела.
В тялото й нахлу студ.
— О, Господи! — възкликна тя.
И внезапно всичко й стана съвсем ясно.
ГЛАВА 39
След като заряза майка си, Алекс подкара направо към дома си на брега. Тази къща беше неговата лична резиденция — модерна и недокосната. Той не позволяваше на никого да го посещава там. Жените водеше в апартамента си; бизнес срещите си уреждаше в офиса и тъй като никога не даваше приеми, къщата си беше негова — никакви натрапници.
Беше направил грешката веднъж да доведе майка си. Това беше достатъчно.
— Студена е — беше заявила тя, след като огледа всичко с критичното си око. — Има нужда от женска ръка.
Какво знаеше тя? Тя живееше в прекалено претрупан апартамент — беше абсурдно. Минималистичният стил, с който се беше обзавел той, му харесваше. Обичаше изчистените линии и свободните пространства.
Беше наел двойка японци, които се грижеха за мястото. Те никога не го безпокояха, освен ако той не изискваше присъствието им.
Къщата се намираше на висока скала, надвесена над океана. Беше обширна, с голяма тераса, която обхващаше дома в полукръг и включваше и два водоскока, сочна зеленина и изкуствено езеро с екзотични риби. Когато имаше време да медитира — а това не беше често, — той идваше тук.
Алекс смяташе дома си за най-мирното място на земята. Това беше неговото лично убежище, където нямаше връзка с околния свят.
Беше си обещал никога да не пие в къщата на брега, но днес щеше да направи изключение. Въпреки че беше изпил няколко мартинита на обяд, си наля голяма водка. След това взе екземпляр от сценария си и се разположи на терасата.
Не го знаеше, преди да се добере до частния й телефонен номер, но Лъки също живееше на брега. Това не ги правеше точно съседи, тъй като беше открил, че нейният дом е в Малибу. А неговият беше далеч по крайбрежната ивица, около Пойнт дюм. Обаче… Беше му приятно да знае, че тя вероятно също се наслаждава на океана толкова, колкото и той. Беше оставил няколко съобщения на телефонния й секретар, но тя все още не си беше направила труда да му отговори.
Придърпа един шезлонг, свали си ризата и започна да преглежда сценария си на „Гангстери“ с червен молив в ръка. Беше подлудил хората от продукцията. Всеки ден правеше промени — щеше да продължава така по време на целия филм.
Около пет часа следобед се звънна на входната врата. Остави да позвънят три пъти, преди да стане, да си облече ризата и да отиде до вратата.
Там стоеше Тин Лий.
— Какво, по дяволите, правиш тук? — свирепо се намръщи той.
— Алекс — каза тя, без да отстъпи от позицията си. — Майка ти се притесни за тебе. Настоя да дойда.
— Какви са тези глупости? — изрева той, бесен, че е нахлула в личното му пространство. — Тази жена не може да се меси в живота ми. Няма право да ти казва къде живея. Майната й!
Тин Лий се застъпи за себе си.
— Какво искаш да кажеш, Алекс? Че няма право? Та ние сме любовници. Как можеш да си толкова студен към мене?
Проклятие! Точно от това нямаше нужда.
— Извинявай — промърмори той, осъзнавайки, че вината не е нейна. — Майка ми ме влудява — ти знаеш това — виждала си я каква е, когато се развихри.
Тин Лий протегна ръката си с обич.
— Алекс, това е много напрегнато за тебе време. Започваш филма си, всичко се случва. Моля те… Може ли да вляза за момент?
Той не искаше натрапници в дома си. Но как можеше да я отпрати? Тя беше карала повече от час, за да дойде тук.
— Разбира се, влез — покани я той неохотно.
Тя пристъпи в предната стая — красива и дребна в лятната си бяла рокля и сандали с каишки.
— Чудесно! — възкликна тя, докато се оглеждаше. — Защо не живееш тук през цялото време?
— Това е убежището ми за края на седмицата — каза той. — Идвам тук да мисля, да работя.
— Извинявай, че ти се натрапвам.
— Хей, слушай, не е заради тебе. Бесен съм, защото Доминик ме влудява.
Тин Лий му съчувстваше.
— А защо й го позволяваш, Алекс?
— Защото ми е майка. Не разбираш ли, това е като гатанка. Но няма нито рими, нито причина да е измислена.
Той излезе на терасата. Тин Лий го последва.
— Искаш ли едно питие? — попита той и си помисли да си сипе още една водка.
— Не, Алекс — каза рязко. — Искам да ме любиш.
Това беше последното нещо, което би желал да прави.
Преди да я спре, тя разтвори ципа на гърба на бялата си лятна рокля. Тя се свлече на купчинка в краката й.
— Не! — протестира той.
— Да, Алекс — настоя тя. — Защо да ме гониш, след като ме желаеш?
Тя се приближи към него — прекрасно тяло с изключителни форми в бели бикини и нищо друго. Малките й гърди слабо се повдигаха, тъмнокафявите й зърна започваха да се възбуждат.
Той не трябваше да пие повече. Усети, че и у него започва да се надига желание.
Ръката му се протегна към ципа на панталоните му и бързо го дръпна надолу. Каква беше онази прочута фраза? А, да… „Възбуденият член не може да разсъждава.“
Хей — той беше свободен, бял и навършил двадесет и една години — значи, можеше да прави каквото си иска. Нямаше на кого да бъде верен.
Тин Лий падна на колене, хвана се за колана му и смъкна панталоните и бельото му надолу до глезените. Той постави ръцете си на тила й, хвана блестящата й черна коса и насочи втвърдения си член към малката й уста. Тя без малко да го поеме, но се дръпна назад и каза:
— Моля те, Алекс, не може ли да отидем в спалнята?
— Не — каза той, твърд като вековна скала. — Харесва ми тук.
Той не я беше канил, тя сама бе дошла при него. Сега трябваше да си понесе последствията.
Музиката беше силна, пулсираща и чувствена, декорът — опушен и тъмен, с мъгляви светлини, създаващи съвсем декадентска атмосфера.
Снимките бяха вдигнали адреналина на Винъс — тя обичаше това, което правеше. Единственият проблем беше, че това бе осмият им дубъл, а Родригес го проваляше всеки път. Той просто не беше професионалист.
— Скъпи — каза тя и го дръпна настрани. Мислеше, че трябва да обвинява само себе си, задето го е включила. — Трябва да си починеш. Всичко, което трябва да правиш, е да стоиш на бара, докато аз се плъзгам по тялото ти, раздирам ризата ти и те целувам. Това сме го правили достатъчно пъти в реалния живот, така че какъв ти е проблемът?
