разписки за залагания. Взе едната и я заразглежда. Джино обичаше да залага на баскетбол — двеста долара тук, триста там. Той никога не е бил голям играч. Наред с всичко друго имаше хотели във Вегас и беше виждал колко безразсъдно хората могат да загубят парите си.
Така… Не беше възможно да са го подгонили за неизплатени залози — всичките бяха толкова дребни.
Инка почука на вратата.
— Госпожице Лъки — поколеба се тя, — детектив Ролинс е тук.
— Нека да влезе.
Детектив Ролинс беше плешив човек на средна възраст с нещастно изражение. Говореше грубо.
— Съжалявам за баща ви — каза той, без изобщо да звучи съжалително. — Вие ли сте Лъки Сантейнджело?
— Да — отговори тя и се зачуди откъде знаеше името й.
— Прегледах данните за семейството ви — съобщи той със самодоволна и едновременно презрителна усмивка. — Помислих си, че може да има нещо, което да искате да споделите с мене.
— Какво например? — попита тя безизразно и забарабани с пръсти по бюрото.
Детектив Ролинс сви рамене.
— Вие знаете…
— Какво? — повтори тя — бързо губеше търпение с този кретен.
Той успя да изтрие усмивката от лицето си и каза:
— Ако е удар на някоя банда, ние не го одобряваме. Това тук е тихо общество.
— За какво, по дяволите, ми говорите вие? — прекъсна го тя остро и черните й очи проблеснаха.
Той се приближи, опря се на бюрото и големите му дебели пръсти се плъзнаха по тъмното дърво.
— Говоря за репутацията на вашето семейство. Получих файл за Сантейнджело от ФБР.
Тя се изуми.
— Баща ми лежи в болницата, а всичко, което вие можете да направите, е да получавате файлове от ФБР. Защо не търсите мъжа, който го е прострелял?
Усмивката се върна.
— Надявах се вие да сте в състояние да ми кажете кой може да е бил той.
Тя скочи.
— Не го вярвам! — възкликна тя ядно. — Баща ми не е свързан по никакъв начин, ако се опитвате да кажете това.
— Хайде, Лъки — рече той, сякаш тя беше най-голямата лъжкиня, с която се бе срещал някога.
— За вас съм госпожица Сантейнджело — ледено произнесе тя.
Детективът се отпусна с цялата си тежест на бюрото и я погледна.
— Добре, госпожице Сантейнджело, баща ви има лоша слава. Напуснал е страната, за да избегне обвинение в укриване на данъци. Известно време е бил в затвора за убийство. Да не искате да ми кажете, че това няма нищо общо?
Тя мразеше този човек — той беше гадняр.
— Ако наистина си вършите работата, щяхте да ми кажете какво се е случило, а не да ми правите тъпи намеци.
Той се дръпна назад.
— Добре, добре, знам, че хората като вас са узаконили всичко преди години, но това не означава, че нямате врагове.
Да, точно така, като че ли тя щеше да му разкаже.
— Детектив Ролинс, ако това е всичко, което имате да кажете, предлагам ви да си вървите.
Той тръгна към вратата и спря.
— Ако Джино оживее, ще го наблюдаваме — той размаха предупредително пръст срещу нея.
— Майната ви — заяви тя.
— Да, вие наистина сте Сантейнджело — изсумтя той.
Тя тръшна вратата зад него. Нямаше нужда някакъв малоумен детектив да си пъха дългия нос в техните работи. Всичко си беше законно — от доста години. Не беше честно да прострелят Джино, а ченгетата да се отнасят с него като с престъпник. „Ние ще го наблюдаваме.“ Що за глупости бяха това?
— Връщам се в болницата — тя информира Сиси. — Когато пристигне Буги, изпрати го там.
Влезе в спалнята на Джино и Пейдж и грабна един пуловер за Пейдж. Преди да излезе, отиде до бара и пийна скоч направо от бутилката. Имаше нужда да се подкрепи с нещо.
В болницата стана ясно, че състоянието на Джино не се е променило.
— Той се бори — каза Пейдж с подпухнали и зачервени очи.
— И ще победи — увери я Лъки и нежно прегърна доведената си майка през раменете. — Ето, донесох ти пуловер. Облечи го, трепериш.
— Той ще се оправи ли? — попита Пейдж с надежда. — Ще се оправи ли, Лъки?
— Разбира се — тя отговори по-уверено, отколкото го чувстваше. — Познаваш Джино, той ще се измъкне и този път. Джино ще се върне в собственото си легло и отново ще те люби.
— Това е радостна мисъл — Пейдж слабо се усмихна.
— И вероятно ще е вече на деветдесет и осем години по това време — добави Лъки. — Да, на деветдесет и осем, а все още бесен като дявол.
Използва влиянието си и си осигури малка стая с телефон. След това изпрати за храна и насили Пейдж да хапне. Около седем часа вечерта Буги пристигна с още двама мъже на по около тридесет години.
— Това са Дийн и Енрико — представи ги Буги. — Дийн ще остане тук, а Енрико ще пази в къщата. И двамата са наясно със ситуацията.
Лъки кимна одобрително.
— Трябва да поговорим — каза Буги.
— Откарай Енрико в къщата — нареди Лъки. — Когато се върнеш, ще седнем и ще говорим.
— Кои бяха тези мъже с Буги? — попита Пейдж, след като те си тръгнаха.
— Осигурявам ви малка охрана — обясни Лъки, като се опитваше да не я обезпокои. — Нали знаеш, Пейдж, и двете сме наясно с ъъъ… богатото минало на баща ми. Това са само предохранителни мерки.
Пейдж измъкна хартиена кърпичка от чантата си и си издуха носа.
— Нищо не разбирам от това.
— Просто съм прекалено загрижена — продължи Лъки. — Джино би направил същото, ако аз лежах в леглото.
Когато Буги се върна, той и Лъки взеха асансьора и слязоха в кафенето на болницата. Лъки седна на една пластмасова маса, а Буги отиде до бара и взе две чаши кафе. Върна се и й подаде едната.
Тя глътна от горещата течност.
— Любопитна съм да чуя за Дона Ландсман — каза тя. — Само че не съм сигурна дали това е времето да ме информираш. Много по-важно е да откриеш кой е стрелял по Джино и защо.
— Нещата може да се свързани — заяви Буги.
Тя се намръщи.
— Свързани? Как?
— Когато чуеш какво имам да кажа, ще разбереш.
Обхванаха я известни опасения.
— Давай.
— Открих това-онова за Дона Ландсман — компаниите, с които е свързана, другите, които се е опитала да погълне и не е успяла. Тези, които е придобила. Имам и информация за личния й живот.
— Да?
— Омъжена е за Джордж Ландсман.
Лъки отново глътна малко горещо черно кафе.
— Той да не й е активен бизнес партньор?
— Много активен. Той изкарва парите. Също така е и бивш счетоводител с изненадваща биография.
Тя се облегна през масата.
