ГЛАВА 40
Изписаха Джино от болницата една седмица, след като бяха стреляли в него. Лекарят му отбеляза, че той е силен като вол. Да, помисли си Лъки, само ако знаеше. Щяха да са им необходими много повече от два гадни куршума, за да приключат с Джино Сантейнджело.
Лъки не искаше да казва на Джино какво става, докато той беше в болницата, но след като го закараха у дома му и го настаниха в собственото му легло, тя му изложи фактите.
— Сантино Бонати е оставил вдовица — каза тя, докато неспокойно крачеше нагоре-надолу до леглото му. — Донатела.
— Е, и? — обади се Джино.
— Значи — продължи Лъки, — Донатела е възкръснала. След смъртта на Сантино се омъжила за неговия адвокат, образовала се и се префасонирала и днес е преуспяваща бизнес дама, известна под името Дона Ландсман.
— Какво се опитваш да ми кажеш? — попита Джино и направи опит да седне.
— Дона е започнала вендета срещу семейство Сантейнджело.
— Някаква проклета жена? — натърти той с гримаса.
— Да, Джино, жена.
— Да не би да твърдиш, че кучката е уредила да стрелят срещу мене? — пламенно изрече той.
— Сигурна съм, че е тя — отговори Лъки. — Тя е заговорничила, за да ми вземе студиото. И по някакъв начин е организирала смъртта на Лени. — Пауза. — Тази автомобилна катастрофа не е била случайна.
— И сега какво ще правим? — ядно рече Джино. — Какво, по дяволите, ще правим?
Очите на Лъки бяха черни и смъртоносни.
— Не „ние“, Джино. Ти си на осемдесет и една. Току-що преживя нещо много травматизиращо. Не можеш да участваш.
Джино стисна зъби.
— Кажи тогава кой! — настоя той.
— Да кажем, аз, Джино.
Погледите им се срещнаха. Навремето би се опитал да подчини волевата си дъщеря. Сега нямаше никакъв шанс.
— Ще изпратя Мария, бебето и Сиси при Боби и роднините му в Гърция — продължи Лъки по същество. — През това време ще оправя нещата по моя си начин.
— И какъв е твоят начин? — попита той войнствено — знаеше много добре колко дива е дъщеря му.
Тя се засмя невесело.
— Спомни си семейното мото: „Не се ебавай със Сантейнджело.“
Той поклати глава.
— Какво мислиш да правиш, Лъки? Да пръснеш главата на шибаната кучка?
— Не… Все още не все пак. Точно сега работя по въпроса да си осигуря контрола над достатъчно акции, за да мога да я изхвърля по същия начин, по който ме изхвърли тя.
— Чуй ме, Лъки — предупреди я той. — Нещата не са такива, каквито бяха навремето. Това не са отминалите дни, когато управляваше насилието.
— Знам — отвърна тя и си помисли, че той най-сетне е пораснал.
— Пейдж ми каза, че някакъв детектив си пъха носа в нашите работи и се опитва да открие нещо. В твоето положение трябва много да внимаваш.
— Детектив Ролинс — обади се тя пренебрежително. — Не се безпокой за него, той е глупак. На мнение е, че са стреляли бандити.
— Донякъде е така, а? — Джино поклати глава невярващо. — Какво ще кажеш?
— Главното е, че ти си защитен. Уредих постоянна охрана. Сега, след като ти си на сигурно място в къщи, този следобед тръгвам за Лос Анджелис. Все още имаш оръжие, нали?
— Попът пази ли си евангелието?
Въпреки всичко тя се усмихна.
— Спокойно, Джино. Помни, че вече не си толкова млад като навремето. Макар ти да си мислиш, че още си.
Той мрачно се разсмя.
— В мислите ми трябва да съм спрял накъде на тридесет и пет. Хей, дечко — много се палех на тридесет и пет.
— И сега много се палиш — тя отиде до леглото и го целуна.
— Слушай — той внезапно стана сериозен. — Един телефонен разговор и за тази кучка ще се погрижат. И изобщо няма да бъде шибан проблем.
— Не, Джино. Това не е начинът, по който аз смятам да действам.
— Съвсем е чист.
— Но не е моят начин.
— Добре, добре.
Тя стана от леглото и повтори една фраза от детството си:
— Значи, ще те видя, Джино.
Той си спомни и направи гримаса. След това неговите черни очи се срещнаха с нейните черни очи — приличаха си във всичко — и той каза:
— Значи, ще те видя, дечко. Не прави нищо, което аз не бих направил.
Тя му върна гримасата.
— Ето това обичам — голяма свобода на действие.
Буги чакаше долу. Вече беше натоварил багажа й в колата и беше готов за тръгване. Лъки се плъзна на мястото до шофьора.
— Ти карай — обади се тя, нетърпелива да се върне в Лос Анджелис.
Буги беше осигурил отлична охрана. Двама въоръжени мъже се сменяха в къщата в Палм Спрингс; Енрико щеше да придружи децата и Сиси в Гърция, а Дийн пазеше дома й на брега.
По обратния път тя се опита да поспи — безсмислено упражнение, защото в главата й се въртяха твърде много мисли.
Дона Ландсман, бившата Донатела Бонати. Тази жена беше чакала четири години, за да си отмъсти напълно за смъртта на законния си съпруг и баща на децата й, и го беше направила по един умен и заобиколен начин. Доколкото Лъки можеше да прецени, Дона беше много по-опасна, отколкото някога са били мъжете от семейство Бонати. Обаче колкото и да беше умна, тя си нямаше и представа колко незабавно и смъртоносно може да е правосъдието на Сантейнджело.
Лъки отново преживя сцената в офиса си. Трябваше да го разбере, трябваше да го види в очите на Дона. Защо не беше забелязала омразата в тях? Защо не беше го осъзнала по-рано?
Лъки знаеше, че трябва да се погрижи за нея. Каквото и да казваше Джино, нямаше друг начин. Първо, трябваше да си върне студиото. След това да си отмъсти съответно за прострелването на Джино и за смъртта на Лени.
Буги караше бързо и уважаваше мълчанието й. Тя си помисли, че когато е имало проблеми, Буги винаги се беше справял — бе го доказвал толкова много пъти в миналото. Той беше и най-добрият в своята работа — за четиридесет и осем часа бе открил всичко, което тя трябваше да знае за Дона Ландсман. Беше се добрал до данъчните й плащания, банковите сметки, кредитите. Знаеше името на лекаря й, размера на дрехите й, адреса й, колите, които караше. Дори се беше сдобил с пълна информация за цялата пластична хирургия, на която тя се бе подложила.
— Познаваш ме — бе казал и скромно бе свил рамене. — Веднъж като започна да ровя, всичко е свършено.
Беше открил също, че Мортън Шарки има много млада приятелка. Името й беше Сара Дърбън и живееше в апартамент, за който плащаше Мортън.
Адвокатът в Пасадена, който се грижеше за интересите на госпожа Сморг, беше отказал да даде адреса
