— Това „да“ ли е, скъпа?
Тя се прозина.
— Това е „може би“. Обади ми се отново след един час.
— Винъс, Винъс — въздъхна той. — Ти наистина си голям проблем.
Защо се беше съгласила? Защото искаше отново да види Мики, а ако и Алекс беше там, щеше да е още по-добре.
Както и да е, защо пък да не отиде? Да им се навре във физиономиите, да ги принуди да променят жалките си намерения.
Звънна на Антъни.
— Как така никой не ме е събудил?
— Беше оставила бележка снощи — каза Антъни. — Никой да не те безпокои преди обяд.
— Наистина ли?
— Разбира се. Родригес се обажда три пъти. Иска да знае кога ще гледаш видеоклипа си, каза, че би искал да го гледа с тебе.
— Обзалагам се — отвърна тя и реши, че Родригес се превръща във все по-голям проблем. — Имам ли някакви ангажименти, Антъни?
— Да, имаш.
— Отмени всичко. Днес си взимам свободен ден. Планът ми е да си седя край басейна, да ям каквото си поискам и да не правя абсолютно нищо. Изчакай няколко часа и след това се обади на Джони Романо и му кажи, че ще отида на вечерята у семейство Столи довечера. Разбери как трябва да съм облечена и в колко часа ще дойде да ме вземе.
Да, реши тя, би било добре да сблъска пряко Алекс Уудс и Мики Столи. Да им напомни, че тя е Лола и че те правят голяма грешка, като ангажират някоя друга.
ГЛАВА 45
— Здравей — каза Лъки.
— Здравей — отговори момичето, открито загледано в нея; беше облечено с бюстие и сцепени джинсови къси панталони.
Те стояха една до друга на щанда за гримове в „Дарт“ на Ла Сиенега.
— Опитвала ли си този цвят? — попита Лъки и й подаде бронзово червило.
Сара му хвърли едно око.
— Не, но изглежда доста интересно.
— И аз мисля така — каза Лъки и остави червилото. — Хей — тя се втренчи в нея, — ти не си ли Сара Дърбън?
Това привлече вниманието на Сара.
— Е, да, аз съм — отвърна тя, докато подръпваше късите си панталони, изрязани точно по извивките на задника й. — Познавам ли те?
— Всъщност не — заяви Лъки и взе друго червило. — Имаме общ приятел.
— Общ приятел? — Сара потриваше брадичката си с тънкия си показалец. — Например?
— Мортън Шарки.
— Мортън е твой приятел? — попита Сара и сбърчи нос.
— Точно така.
— Никога не съм срещала някой от приятелите на Морти — изкиска се Сара. — Откъде ме познаваш?
— Говорил ми е много за тебе. Виждала съм и твоя снимка.
— Той е говорил за мене? — изненада се Сара. — Мислех си, че съм неговата малка мръсна тайна. Нали знаеш, наред с това, че е женен и така нататък.
— Наистина трябва да си пада по тебе.
— Не разбирам — каза Сара и сбърчи чело. — Аз никога не трябва да казвам нищо на никого.
— Ти какво правиш, Сара? — попита Лъки. — Актриса ли си, модел ли си — какво?
— О, сега схванах — кимна Сара разбиращо. — Жена му те е изпратила, нали? Старата прилепка е разбрала за мене и сега ти си тук, за да ми кажеш да се разкарам, да ми отмъстиш или нещо подобно.
— За какво да ти отмъщавам? — Лъки се чудеше какво, по дяволите, е видял Мортън в тази оръфана тийнейджърка.
— Да не те е изпратила дъртата му жена? — войнствено настоя Сара.
— Не, не е. Обаче аз съм заинтересована да разменя пари за информация. Как се отнасяш към това?
Сара присви очи.
— Ама какво толкова му има на този Мортън Шарки? — попита тя. — Първо получавам всичките онези пари…
— Какви пари? — бързо се включи Лъки.
— Няма значение — Сара се осъзна, преди да си създаде проблеми.
— Сара, ти и аз трябва да седнем и да поговорим. Мога да ти бъда много полезна.
— Като например? — попита тя подозрително.
— Е, ако ти си актриса, аз мога да ти намеря работа. Ако си модел — също.
Недоверие изпълни очите на Сара.
— Че защо да го правиш за мене? Аз съм никоя.
— Имам си причини. На колко си години?
— На двадесет и една — излъга тя.
— Истината?
Сара сви рамене.
— На седемнадесет — призна си и се изхили. — Но сякаш че съм на седемдесет.
— Какво си направила? Да не си избягала от къщи?
— Откъде знаеш?
— Ще съм откровена с тебе, Сара. Имам лични сметки за уреждане с Мортън Шарки и съм готова да платя всичко, за да го направя. Кажи ми какво искаш и ти обещавам — твое е.
— Всичко? — каза Сара с нотка на алчност в гласа си, докато обмисляше възможностите.
— Назови го.
— Мадам, ти току-що сключи голяма сделка.
— Тя никога не ми се обажда, Киоко.
— Съжалявам, господин Уудс. Предадох й вашите съобщения.
— Да, да — Алекс започваше да се чувства като глупак. Поболял се от любов кинорежисьор пламенно преследва жена, която не дава и пукната пара за него. — В града ли е?
— Да, господин Уудс.
— Ще се обадя по-късно.
— Ще се върне в къщи в четири часа — каза Киоко — съжаляваше го.
Алекс затвори телефона. Беше пред започването на филм с бюджет от двадесет и два милиона долара, а единственото, за което можеше да мисли, беше Лъки Сантейнджело. Поне не я ли интересуваше какво става в бившето й студио?
Лили му се обади по интеркома.
— Алекс?
— Какво има?
— Всички са се събрали на долния етаж.
— Кажи им, че веднага идвам.
— Не забравяй, че ще вечеряш у Мики Столи. Тин Лий ще бъде в апартамента ти в седем и
