половина.
— Господи! Защо ли казах „да“?
— Не знам, Алекс, но си го направил.
— Добре, добре.
Той излезе от офиса си, недоволен от себе си — вечерите в обществото не бяха в негов стил.
Лили го спря на вратата.
— Джони Романо отново се обади за промените в сценария.
— Разкарай го, Лили. Знаеш как да го направиш по-добре от всеки друг.
Ръсел го поздрави на долния етаж. Бяха определили всички места за снимки с изключение на едно и днес беше последната им възможност да го открият.
— Определил ли си няколко добри места, а, Ръсел? — попита той.
— Няма да бъдеш разочарован — отговори Ръсел.
Качиха се във фургона, където ги чакаха останалите от екипа, и потеглиха.
Късметът беше на негова страна. Второто място, което посетиха, беше това, което търсеше.
— Работата е свършена — каза на Ръсел. — Няма нужда да гледаме нищо повече.
Фургонът го откара рано до колата му. Той погледна часовника си — беше около три и половина. За момент си помисли дали да не се върне в офиса си — имаше много работа. Но вместо това се качи в поршето си и подкара направо към къщата на Лъки на брега.
Ако Лъки Сантейнджело не искаше да говори с него по телефона, той щеше да я чака и да я поздрави, когато тя се прибере в къщи.
Толкова по-зле за нея, ако не й харесаше.
Лъки седеше със Сара на ъглова маса в едно от кафенетата „Хард рок“. Наоколо се носеше силна рок музика — инстинктивно беше усетила, че шумът ще накара Сара да се чувства по-удобно и оттам — да я направи по-разговорлива.
Вече й беше дала две хиляди долара в брой и сега очакваше да получи нещо в замяна.
— Добре, Сара — каза Лъки, докато наблюдаваше как Сара нагъва двоен сандвич със сирене. — Разкажи ми всичко. Когато го направиш, за тебе ще има още две хиляди.
Сара, която обичаше парите повече от всичко на света, беше готова бързо да съобщи новините и затова за малко остави сандвича си.
— Срещнах Морти, когато работех в салон за масаж на булевард „Холивуд“ — започна тя. — Той дойде един ден — изглеждаше толкова потаен и отчаян. Само че аз съм достатъчно опитна и му казах, че не бих направила някоя глупост в такова състояние. — Хитра усмивка. — Разбира се, все ми беше едно, но когато си в този бизнес, трябва да научиш какъв е проблемът на мъжете. Веднага можеш да различиш дали имат пари или неприятности. Разбрах, че той е от типа с парите, така че се направих на невинна. И още преди да разбера, ми беше пъхнал петстотин долара, за да ме гледа и да онанира — и тя завъртя очи, сякаш не можеше да повярва, че някой би бил толкова глупав. — Петстотин шибани долара за шестдесет секунди мастурбация! И след това продължи да идва. — Тя спря за малко, за да отхапе голямо парче от сандвича си. По брадичката й потече доматен сос, няколко капки паднаха и върху бюстието й. Тя, изглежда, не ги забеляза. — Добре, след това идваше да ме види след работа, така че го заведох там, където живеех. Той хвърли едно око и каза, че трябва да ме премести в мой собствен апартамент. Дядката се шегува — помислих си аз. Но неее — Морти беше сериозен. След това ме посети онази жена.
— Каква жена? — попита Лъки.
— Беше много модерно облечена. Появи се на вратата ми с някакъв мъж. Те ми предложиха много пари, за да им разреша да поставят скрита камера. Голяма работа. Казах „да“.
— Как беше името й?
— Не знам.
— И какво стана после?
— Сложиха камерата в гардероба в спалнята ми и ми казаха как да застана аз, за да направят няколко горещи снимки на Морти, докато ме работеше — Сара се изкиска. — Морти винаги беше готов за това. Предполагам, че жена му никога не му е пускала, защото той е най-похотливият старец, с когото някога съм била.
Лъки въздъхна. Похотлив старец, на когото му става. Гаранция, че ще те предаде по всяко време.
— Той знаеше ли, че има камера?
— Разбира се, че не — Сара се закашля, докато отхапваше поредното парче от сандвича. — Така че аз взех неговите записи, дадох им ги и те ми платиха толкова много пари, колкото ми бяха обещали. След това Морти разбра какво съм направила.
— Как разбра?
— Жената започнала да го изнудва. Той беше побеснял! Наби ме — не мислех, че може да бъде толкова груб — тя сграбчи шепа пържени картофи и ги напъха във вече пълната си уста.
— Той те удари?
— Предполагам, че си го заслужавах. Но както му казах, имах нужда от парите. Иначе за какво щях да постъпвам така?
— И какво стана после?
— Е — тя направи гримаса. — След няколко дена той ми прости. Премести ме на друго място, защото повече не можеше да ми има доверие. Сега живея в един скъп апартамент и той ме издържа. Истината е, че ако ми попадне нещо по-добро, веднага ще се хвана за него.
— Аз ли съм по-доброто?
— Зависи какво имаш да предложиш.
Лъки се отпусна назад и изложи условията си.
— Първо, тази среща е поверителна. Това означава, че няма да казваш на никого. Второ, искам копие от видеозаписите.
— Нямам.
— Стига си лъгала.
Сара се изкиска — да лъже за нея беше естественият й начин на живот.
— Откъде знаеш?
— Направила си копие, нали?
— Това ще ти струва много — каза Сара с поредната хитра усмивка.
— Колко много?
Сара изду бузи и издиша.
— Десет хиляди — обяви тя, докато пресмяташе наум. — Да, десет хиляди — в брой — ще свършат работа.
Веднага след като видя червеното ферари на Лъки да се появява по частното шосе, Алекс скочи от колата си, застана на средата на пътя и замаха с ръце да я спре.
— Какво, по дяволите, правиш? — попита тя, удряйки рязко спирачките. — Можех да те убия.
— Какво ти изглежда, че правя? — каза той и се приближи към прозореца й. — Очевидно трябва да взема драстични мерки, за да говоря с тебе, след като ти никога не ми се обаждаш.
Тя прокара ръка през дългата си тъмна коса.
— Ти си луд — поклати глава Лъки.
— Да, да. Не знаеше ли, че почти сме съседи? Аз живея в края на улицата.
— Наистина ли? — тя изобщо не се впечатли.
— Какво ще кажеш да дойдеш у нас за по едно питие?
— Алекс — каза тя търпеливо. — Мисля, че ти обясних по телефона какво чувствам.
