Ники си сложи колана.
— Моля те, карай внимателно. Бих искала все пак да стигнем дотам.
— Тя имаше ли приятел? — и Айдън намали скоростта.
— Не знам нищо. Шелдън говорил с момчето, което я завело на кино миналата вечер… Стюарт или нещо такова. Той не знаел нищо. О, Боже, Айдън, надявам се само да е в къщата.
— Нещо не се връзва. Ако се е върнала тук, защо първо не се е обадила?
— Откъде да знам? — нервно отговори Ники.
— Не се отчайвай. Ще я намерим.
— Може Ричард да знае нещо. Бяха много близки, докато тя беше тук.
— Обади му се.
Тя извади клетъчния си телефон и набра номера му.
— Ники е — каза, когато той вдигна слушалката.
— Как така не си на прощалното парти? — попита Ричард. — Тъкмо тръгвах натам. Лара ми каза да намина.
— Защо ще ти казва да идваш? — не успя да се въздържи Ники.
— Сигурно защото иска да ме види — Ричард се опита да я жегне.
— Не си познал, Ричард. Лара я няма.
— Откъде знаеш?
— Не е там и точка.
— Не се дръж като кучка.
Тя се отказа да го убеждава. Някой друг път, но не и сега.
— Шелдън се обади от Чикаго — равно продължи тя. — Съмър е изчезнала.
— Как така изчезнала?
— Не е ли ясно? Тя често говореше, че ще избяга.
— Е… какво искаш от мене?
— Благодаря ти за подкрепата, Ричард.
— Не, искам да кажа, ако има нещо, мога да…
— Имаш ли представа къде може да е отишла?
— Не.
— Не ти ли се е обаждала?
— Не, но ако ми се обади, ще ти кажа.
— На път съм за Малибу. Надявам се, че може да е там.
— Тогава, предполагам, ще се видим по-късно.
— Никого няма да видиш по-късно. Казах ти… Лара не е на партито.
— А къде е?
— Откъде да знам? Ако чуеш нещо, обади ми се — Ники прекъсна връзката и загриза ноктите си — лош навик, който се връщаше, когато беше особено напрегната. — Безчувствен кучи син — промълви. — Единственото, за което го е грижа, е да види Лара.
— Защо се омъжи за него, Ники? Защо се омъжи за Шелдън? Те и двамата са големи скапаняци.
— Да, зная — саркастично отговори тя. — Сигурно щях да се чувствам много по-добре с дрога като тебе.
— Това не беше особено мило — той поклати глава, сякаш не можеше да повярва, че тя може да се държи толкова гадно. — Опитвам се да се взема отново в ръце. И се надявах да ми помогнеш.
— Точно сега не мога да помогна на никого. Прекалено съм разстроена.
— Успокой се — загрижи се той. — Съмър сигурно е в къщата и те чака.
Обаждането на Ники подразни Ричард. Не понасяше склонността й да го поучава, че не трябва да се вижда с Лара. Демонстрира му колко е осведомена. Не само че щеше да се вижда с нея, но и щеше да се разведе с Ники и да се върне при Лара, за да изживеят отново всичко както трябва.
Познаваше Лара по-добре от всеки друг. С Джой, с когото не си подхождаха, тя сигурно щеше да се почувства самотна и уязвима в един момент. И той, Ричард Бари, щеше да дойде точно навреме, за да я утеши.
Преди някой да се усети, отново щяха да бъдат женени.
Да. Точно това щеше да се случи, независимо дали се харесваше на Ники или не.
— Надявам се още да ме харесва — Съмър си беше взела душ и бе облякла една от разголените рокли на Тина. Бяха вече в асансьора и се качваха към хотелския апартамент на Норман Бъртън, нает от него за постоянно.
— Разбира се, че все още те харесва — Тина понадигна прилепналото си горнище, за да разкрие още малко плът. — Според Дарлийн непрекъснато е питал за тебе.
— Е, това поне е добра новина — съгласи се Съмър и леко потрепери. Не беше сигурна дали е от нерви, от климатика в асансьора или от глупавото хапче, което Тина я накара да глътне. — Полудявам при мисълта, че ще го видя отново.
— Малката ми госпожица Романтичка — подигравателно подметна Тина. — Това ли е голямата любов?
— Мисля, че наистина е това — изкиска се Съмър.
Норман не отвори лично вратата на апартамента си. Този път го направи някакво момиче — очарователно чернокожо създание с провокираща усмивка и предизвикателно тяло.
Тина бързо избута Съмър напред.
— Боже! — възкликна тя. — Това е супермоделът Клуни.
— Здравейте, момичета — очарователно се усмихна Клуни. — Влезте и се позабавлявайте.
Съмър нямаше никакво намерение да се забавлява — тя искаше само да види Норман.
— Чудесно — зарадва се Тина. — Това е Съмър. Аз съм Тина, а ти си Клуни. Познах те — толкова си красива.
Клуни имаше пълни чувствени устни и омагьосващи котешки очи.
— Благодаря ти, скъпа — и здраво стисна ръката на Тина. — Вече можеш да станеш новата ми най- добра приятелка.
Влязоха в стаята. Беше пълно с момичета, но Норман не се виждаше никакъв.
— Сър е в банята — гърлено се засмя Клуни. — Но скоро ще се появи. Междувременно си свалете дрехите и се чувствайте като у дома си.
Повечето от момичетата, налягали по канапетата и по пода, бяха полуголи. Съмър се потресе — това въобще нямаше нищо общо с очакванията й.
— Какво става тук? — и въпросително погледна към Тина.
— Прилича ми на оргия — невъзмутимо отвърна тя.
— Мислех, че той иска да ме види — тъжно промълви Съмър.
— Както и още дузина други — също.
— Отивам си вкъщи — Съмър беше дълбоко разочарована.
— Не ставай дете — смъмри я Тина. — Какво, мислиш, е трябвало да прави той, докато ти беше в Чикаго — да седи и да страда по тебе ли? Вече сме тук. Да се залавяме за работа.
— Няма да остана тук — заинати се Съмър.
— Поне чуй какво има да каже — увещаваше я Тина. — Появихме се — значи трябва да ни плати.
— Няма да приема нищо — Съмър едва сдържаше сълзите си.
— Никой не го иска от тебе — Тина я буташе и двете си проправиха път към едно от канапетата. Накрая седнаха до някаква нисичка червенокоска, която смъркаше кокаин от лъскава табличка за кафе.
— Искате ли? — попита червенокосата с приятелска усмивка. — Безплатно е.
— Разбира се — заговорнически отвърна Тина.
— Какво правиш? — изсъска Съмър, когато Тина взе малка сламка и смръкна от белия прах.
— Смръкни и ти малко — прошепна Тина. — Прекалено си изнервена.
— Повече не искам да стоя тук — замрънка Съмър. — Наистина не искам.
