Робърт Бардо бе влязъл в заглавията по света след убийството на Ребека Шефер; а Марк Чапман бе чакал толкова време в Ню Йорк, за да убие Джон Ленън.
Заради постъпките си тези мъже отдавна трябваше да са забравени от историята. Но те се превърнаха в символи, появиха се на кориците на „Тайм“ и „Нюзуик“. За тях пишеха постоянно, интервюираха ги в килиите им, почитаха ги и ги въздигаха. Всеки знаеше имената им.
Това наведе Алисън на мисълта, че тя също може да стане известна. Нали не искаше цял живот да бъде никоя? Да я подхвърлят и да се отнасят с нея като с боклук. Трябваше да направи нещо.
Чичо Сирил много щеше да се гордее с нея, ако успееше. А останалите кретени, с които беше работила през всичките тези години — да, те щяха да се изтрепят да я снимат.
При тези мисли усмивката се разля по лицето й. Алисън Сиуел на корицата на „Нюзуик“. Трябваше да стори нещо много жестоко, за да изпълнят страниците със статии за нея.
Беше ли достатъчно да убие Лара Айвъри?
Границата между любовта и омразата е много тънка. Алисън Сиуел беше преминала тази граница.
Безумно обичаше Лара Айвъри. Сега вече я мразеше достатъчно силно, за да я убие.
Тази нощ Лара Айвъри щеше да си плати.
Тази нощ Лара Айвъри щеше да умре.
ГЛАВА ШЕЙСЕТ И ВТОРА
Голямата стара къща беше запустяла, тъмна и студена. Каси бе успяла да се промъкне през отворения кухненски прозорец и пусна Лара да влезе през задната врата.
— Няма ток — проплака тя. — Ако нямаш нищо против, Лара, това е идиотско.
— Вече сме тук — решително отговори Лара. — Единственото нещо, което можем да направим, е да поспим.
— О — Каси не успя да сдържи сарказма си. — Предполагам, яденето тук не е на мода. Да не говорим за отоплението.
— Да не би никога да не си била на палатка? — сопна се Лара. — Малко лишения няма да ни навредят.
— Ще донеса фенерчето от колата — заяви тя.
— Чудесно — Лара си мислеше, че единственото, което наистина иска в момента, е да се мушне в леглото и да се скрие от света. Джой Лоренцо я беше изиграл прекрасно, като я бе накарал да вярва, че му пука за нея. Никога не беше имала късмет с мъжете. Глупаво беше да си мисли, че Джой е нещо по- различно. Всъщност се оказа точно обратното.
Къщата беше студена. Може би Каси имаше право — хотелът май беше по-добра идея.
Не, ако бяха отишли на хотел, Джой щеше да я открие, преди още да се е усетила. Искаше напълно да се скрие. По този начин се самонаказваше, че е била такава влюбена глупачка.
Сериозно се замисли за Томи и за мъдрия съвет, който й беше дал. Бе й казал, че снимките са вчерашни новини — напълно да забрави за тях.
— Всички мъже са свине — така й бе казал Томи. — Зависи колко свинщина си готова да понесеш.
Каси се върна с фенерчето и двете започнаха да се оглеждат. Въпреки че беше купила маса прекрасни мебели, сега всичко беше покрито с прашни чаршафи.
Когато се качваха на горния етаж, Каси каза:
— Точно ми хрумна. Ако няма чисти чаршафи, мисля, че предложението ми за хотел е най-доброто решение.
— Спри да дрънкаш за този хотел — остро изрече Лара. — Боже, какво си мрънкало.
Разбира се, Каси беше права — спално бельо нямаше.
— Видя ли? — триумфално попита Каси.
— Не, нищо не съм видяла — отговори Лара, докато се опитваше да отвори голямата ракла в хола. Там имаше всичко, от което се нуждаеха. — Извинявай, Кас, но ми се струва, че можем да си оправим леглата.
— Не мога да заспя, преди да съм си сложила нещо в устата — измърмори Каси.
— Добре — съгласи се Лара. — Имам план. Ти ще отидеш да намериш магазин и ще напазаруваш, докато аз оправям леглата.
Каси вдигна вежди.
— Ще оправяш леглата?
— Мога да го свърша, Кас. Освен това мисля, че ще ми хареса.
Каси нямаше и представа, че е била камериерка в мотела на леля Люси и че можеше за отрицателно време да оправи легло. Не знаеше колко терапевтична може да бъде понякога домакинската работа.
— Добре. Ако си сигурна, ще отида да купя храна, батерии и свещи. Нещо друго?
— Нищо — отговори Лара. — Не се притеснявай, тук ще си прекараме чудесно.
— Какво да взема за вечеря? — попита Каси. — Нещо против няколко „Биг Мака“?
— Хм… — намръщи се Лара. — Наистина трябва да направим нещо за навиците ти на хранене.
— Какво да сторя, като имам толкова здрав апетит? — оправда се Каси, макар да беше съвсем наясно, че е с повече от двайсетина кила над нормата.
— „Здрав“ е неуместна дума, ако говориш за „Биг Мак“.
— Това е орално удоволствие.
— Не ме карай да започвам, Кас. Трябва да се грижиш за себе си.
— Ще се грижа — обеща Каси; знаеше, че няма. — Но не и тази вечер. Е, какво искаш за вечеря?
— Не съм гладна — Лара се чувстваше депресирана и тъжна. — Вземи каквото искаш.
— Скоро ще се върна — обеща Каси.
— Не е необходимо да бързаш. На кого са му притрябвали телевизия и свещи? Ако спре да вали, ще се поразходя по брега.
— Да не си посмяла да слизаш по тези паянтови стълби — строго нареди Каси.
— Прекалено много се безпокоиш — тихо отговори Лара. — Имам нова застраховка. Така че ще правя каквото си искам когато си искам и няма да се притеснявам за нищо.
— Мога ли да ти задам един въпрос? — полюбопитства Каси. — Джой ще дойде ли утре при нас?
— Джой? — безизразно я погледна Лара. — Кой е Джой?
Кучетата го посрещнаха преди госпожа Креншоу.
— Тя върна ли се вече? — попита той.
— Още не, господин Джой.
— Господи! Къде може да е?
— Нищо не знам — госпожа Креншоу се държеше малко официално. — Приготвила съм вечеря и ако сте гладен…
— Не, благодаря — той се взря във възрастната икономка. Дали не го лъжеше? — Убедена ли сте, че не е оставила съобщение?
— Напълно.
Качи се горе. Спалнята беше празна. Беше почти десет часа. Знаеше, че Лара е разстроена заради снимките, но защо не му се бе обадила?
Отново слезе долу в дневната и включи телевизора. Тъкмо започваше някакво шоу. Известно време погледа разсеяно. Джими Смит, хлъзгав като коприна; Денис Франц, своенравен както обикновено; Ким
