Дилейни, остра и агресивна. Това беше една от малкото програми, които му харесваха; всъщност беше решил да говори с Куин — ако може, да го уреди да гостува. Естествено, не искаше да става телевизионна звезда, но нямаше да е лошо да се появи в добро шоу като това.
Нямаше намерение да се превръща в господин Лара Айвъри само защото са се оженили. О, не, Джой Лоренцо искаше сам да си създаде име.
Що се отнася до него, още не беше започнал.
Колата на Каси се отдалечи от голямата къща. По дяволите, ако Лара не искаше да е толкова тайнствена, можеше да се обади на Линдън, да го инструктира да си докара задника тук и също да се грижи за Лара и за глупавата й идея да прекара нощта в празна къща без ток. Беше тъмно, страшно и безкрайно тъпо.
Първият супермаркет беше на петнайсет минути път, но там нямаше нищо, което тя търсеше. Само огромен продавач с жълти зъби, сива коса на фитили, кожени рокерски панталони и верига, висяща на врата му. Оглеждаше я така, сякаш имаше намерение да я купува. При това Каси изобщо не беше съблазнителна и никога не бе хващала окото на мъжете.
Отново се качи в колата и както си караше към големия супермаркет в Малибу, я осени великолепна идея — „Гранита“, един от любимите ресторанти на Лара, беше наблизо. Можеше да поръча нещо специално за Лара — една от пиците на Волфганг Пук беше по-добре, отколкото нещата, които щеше да напазарува от магазина. Преди да паркира и да влезе в ресторанта, се обади на сестра си, с която живееха заедно в малка къща.
— Къде се губиш? — попита Маги.
Каси й обясни ситуацията и завърши:
— Надявам се да си записала любимото ми шоу.
— Разбира се — увери я Маги.
— Предполагам, че утре ще се видим.
Слезе от колата и влезе в „Гранита“. Само като чу, че е тук заради Лара, Волф дойде при нея, поздрави я лично и обеща да приготви любимото на Лара ястие с пиле. След това я настани на една маса и след няколко минути й сервира една от вкусните си и ароматни пици със сьомга.
Опита се да се свържа с клетъчния телефон на Лара, но за нещастие той беше извън обхвата.
Е, изглежда Лара се чувстваше добре сама в къщата. Каси не мислеше, че тя ще има нещо против, ако се забави повече от очакваното.
Като си осветяваше пътя с фенерчето на Каси, Лара обходи голямата стара къща. Първо се качи в ателието, откъдето се откриваше панорамен изглед към океана. Не че успя да види кой знае какво тази вечер — само буреносното небе и океана някъде там, долу, бушуващ в мрака.
След това се върна в дневната с голямата тераса. На терасата имаше порта, откъдето към брега отвеждаха паянтови дървени стълби. Когато бе наела къщата, всяка сутрин в шест часа се разхождаше по брега и това й доставяше огромно удоволствие — караше я да усеща свободата.
За малко излезе на терасата. Беше студено, мокро и ветровито. Побърза да се върне вътре.
Да е сама в тази къща — това някак си хармонираше с настроението й; нямаше намерение да се самосъжалява, но й харесваше идеята, че никой не би могъл да я открие.
На сутринта щеше да се замисли за бъдещето си. Както всички се надпреварваха да й повтарят, беше работила твърде много, всъщност почти без да спира. Не беше ли тази причината да падне в капана на Джой, вместо да пристъпи предпазливо, както правеше обикновено?
Ники беше права, той я държеше сексуално, да върви по дяволите. Добрата стара Ники. Определено си знае работата. Всичко е в секса.
Хрумна й, че сигурно е била твърде несправедлива с Ники, като й приписа цялата вина за снимките. „Отмъщение“ нямаше нужда от евтина реклама — това беше голям филм, който щеше да пробие със собствените си достойнства.
Никога не съм била добра приятелка — мислеше си тя. — Ники имаше неприятности и аз трябваше да съм до нея.
Бръкна в чантата си и извади клетъчния телефон. За жалост батериите се нуждаеха от презареждане и не можа да се обади.
Изведнъж се почувства съвсем изолирана. Но това не беше никак лошо — даваше й възможност да размисли и преди всичко да контролира живота си.
Джой неспокойно сновеше насам-натам из къщата. Беше единайсет и половина и той имаше лошото предчувствие, че с Лара се е случило нещо. Не знаеше към кого да се обърне. Единственият човек, за когото можа да се сети, беше Ники. Намери бележника на Лара и потърси телефонния й номер.
Обади се Айдън. Джой разпозна гласа му и каза:
— Искам да говоря с Ники.
— За Съмър?
— Съмър?
— Изчезнала е. Не знаеш ли?
— Не, опитвам се да открия Лара. Тя там ли е?
— Не.
— Може би Ники знае къде е.
— Ще видя дали е в състояние да говори.
След малко се обади Ники:
— Нямам представа къде може да е Лара, Джой.
— Айдън ми каза за Съмър. Какво се е случило?
— Изчезнала е. Не знаем къде се е дянала.
— Би ли могла да е с Лара?
— Не виждам как. Лара оставила ли ти е някакво съобщение?
— Не. Не беше и на партито, казаха ми, че изобщо не се е появявала.
— Бих искала да мога да ти помогна.
— Да. Съжалявам за Съмър.
— Почакай — каза Ники. — Току-що се сетих за нещо. Тази сутрин Ричард беше на снимачната площадка.
— С Лара ли?
— Да. И нямаше търпение да плати десетте си цента за снимките в таблоида.
— Да не искаш да кажеш, че може да е с него?
— Не… но той кроеше нещо. С него имаше някаква възрастна жена. Той я въведе във фургона на Лара и двете останаха известно време сами.
— Коя беше жената?
— Не зная. Беше някъде около петдесетте, добре облечена, с червеникава коса.
Описанието го смрази. Възможно ли беше това да е Маделин Франсис?
Не. В никакъв случай.
Но все пак… Ричард го мразеше и все още беше навит на Лара. Навярно се бе съюзил с Маделин срещу него. Ако това беше вярно, работата му бе спукана.
— Благодаря ти, Ники — и той затвори.
Ако Маделин Франсис беше в Лос Анджелис, трябваше да я открие. А ако Ричард Бари я беше свързал с Лара, той щеше да си плати.
Нещо се беше объркало. И най-добре да разбере какво, преди да е станало твърде късно.
ГЛАВА ШЕЙСЕТ И ТРЕТА
Беше студено да се стои в колата и да се наблюдава голямата къща, но Алисън Сиуел кипеше от енергия. Наведе се, пресегна се към задната седалка на голямата си кола и сграбчи оттам топлата парка,
