— Родителите ми се разведоха, когато бях на пет години.
— Нямам много храна — каза той. — Вземи си сама.
Тя отвори хладилника. Там имаше половин парче пица и малко мухлясало сирене.
— Не съм гладна — съобщи тя. — Само съм скапана. Добре ли е да се настаня на кушетката в ъгъла?
— Легни на леглото — разпореди се той. — Имам да довърша някои неща и няма да ми се наложи да спя тази нощ.
— Сигурен ли си?
— Цялото е на твое разположение — благородно заяви той.
— Благодаря.
— А банята е там — и й посочи. — Пижама ще намериш на вратата.
Тя изтича в банята и се преоблече в пижамата. Въпреки че й беше с няколко номера по-голяма, тя се чувстваше по-добре от всякога. След това се мушна в леглото, като си мислеше, че утре ще си вземе багажа от Тина и може би ще отседне в хотел за няколко дена, докато реши къде да отиде след това.
Каквото и да се случи, никога няма да се върне в Чикаго.
Да остави Шелдън и Айдън сами заедно не беше най-доброто й хрумване, но Ники отиде в гостната да претърси нещата на Съмър, които тя беше оставила, преди да си тръгне.
След няколко минути откри името на Джед с две удивителни след него, надраскано на лист хартия.
Набра телефонния номер, но попадна на телефонен секретар:
— Здравейте, аз съм Джед. Вие имате нужда от мене, аз имам нужда от вас, така че оставете съобщение след сигнала.
Изчака сигнала.
— Ъ-ъ… името ми е Ники Бари. Обаждам се заради Съмър. Много е спешно. Искам да ви видя колкото е възможно по-скоро. Моля да ми се обадите — остави телефонния си номер, след това се обади на Мик в дома му. Той беше там.
— О — започна тя. — Мислех си, че все още си на партито.
— Щеше да ми е приятно, ако и ти беше там — насмешливо се отзова той. — За Бога, Ник, не е този начинът да си създаваш приятели и да влияеш на екипа си.
— Спешно беше.
— Кое? Например че голямата филмова звезда пикае газ заради онези снимки?
— Заради дъщеря ми, Съмър. Избягала е от къщи.
— О.
Последва дълга пауза. Ники наруши мълчанието.
— Мик, знам какво се е случило между тебе и Съмър.
— Какво? — той прозвуча уплашено.
— Зная, че си я принудил да извърши… сексуален акт, въпреки че е непълнолетна. Така че ако имаш някаква информация, ще е добре да я споделиш веднага.
— За Бога, Ник. Не съм си и представял, че е твоя дъщеря, и не знаех, че е на петнайсет.
— Е, не си ли чул нещо за нея? — хладно го прекъсна Ники.
— Не. Истината е, че не сме правили нищо такова.
— Не си ли се похвалил на Айдън.
— Мъжко перчене — малодушно отговори той. — Сигурно съм се поувлякъл.
Ники не знаеше дали да му вярва или не.
— И така — обади се тя. — Баща й дойде тук чак от Чикаго и когато се свърже с полицията, Бог знае какво може да им наговори.
— Да не си полудяла? — изкрещя Мик. — Ще ме хвърлиш в затвора за нещо, което не съм сторил? Да не би това да е нещо като онази публичност, която търсиш за нашия филм?
— Не става дума за филма, Мик, а за дъщеря ми. И аз си я искам обратно.
— Виж, пиленце — той въртеше възбудено очи, докато говореше по телефона. — Заклевам се в живота си, в живота на майка си, в този на Куентин Тарантино — знаеш, той е моят идол, — че никога не съм я докосвал и не съм чувал нищо за нея.
— Сигурен ли си?
— Да, съвсем.
Тя не беше убедена. Ами ако Съмър му се беше обадила? Ако беше в дома му дори в момента, когато разговаряха?
Когато се върна в дневната, извика Айдън настрани и сподели с него:
— Имам предчувствие за Мик. Искам да съм напълно сигурна, че Съмър не е там. Можем ли да отидем у тях? Ще оставим Шелдън тук.
— Хайде, Ник — поклати глава Айдън. — Даваш воля на параноята си.
— Ако той не крие нещо, няма да има нищо против да го посетим.
— Господи! Сериозно ли говориш?
— Шелдън — тя се приближи към бившия си съпруг, — с Айдън трябва да излезем. Ще се върнем възможно най-бързо. — Погледна го как си сипва още едно голямо бренди и саркастично добави: — И се чувствай като у дома си.
Съмър беше заспала в средата на голямото легло на Сам и сънуваше разходки по плажа с Норман Бъртър и с още седем голи момичета, когато усети ръцете на баща си върху себе си.
— Не — изпищя тя и ужасена отвори очи. — Махни се от мене! Махай се!
Но това не беше баща й. Беше Сам.
— Стига — нетърпеливо каза той. — Дай ми малко от онова, което даваш на Норман Бъртън. Знаеш, че и ти го искаш.
— Изчезвай, гадна свиня! — изскимтя тя, като се опита да се отскубне от него. — Излъга ме, че си ми приятел. А аз ти се доверих.
— Урок номер едно — и той затисна ръцете над главата й. — Никога не се доверявай на никого.
— По-добре ме остави на мира — предупреди го тя, докато ожесточено се бореше. — Иначе ще викам високо.
— Викай колкото си искаш. Никой няма да те чуе.
— Каква гадост! — пищеше тя.
— Майка ти не ти ли е казвала никога да не ходиш в дома на непознати? — говореше той, докато разкъсваше копчетата на горнището на пижамата. — Защо дойде с мене тогава, ако не си искала и ти същото? На мотора натискаше малките си цици към мене. Знаеш, че и на тебе ти се иска.
Хвана я за лявата гърда. Тя го изрита с коляно в слабините колкото сила имаше.
— Боже мили — изрева той. — Какво си мислиш, че правиш, по дяволите?
— Да се махна оттук — ето това искам — изкрещя тя и успя да се изтърколи от леглото, грабна роклята и обувките си от пода и изхвърча през вратата, преди той да успее да реагира.
Когато се озова отвън, започна да тича с всичка сила по калната алея пред къщите.
Някакво куче залая, но тя не му обърна внимание — бягаше толкова бързо, колкото я държаха краката.
О, Господи, това е най-кошмарният ден в живота ми — мислеше си тя, зъзнейки в роклята си. Опита се да се скрие зад едно дърво и да потърси подслон от дъжда.
Сам изскочи след нея от къщата и започна да вика името й. Тя замръзна безшумно. След малко той влезе обратно вътре и тръшна вратата след себе си.
Ама че боклук. С усмивката си на Том Круз и настърчалата си коса. Да не се мислеше за Брад Пит.
Почака, докато светлините в къщата изгаснат. След това се върна обратно дебнешком, вдигна остра клечка от земята и надупчи гумите на скъпоценния му мотор. Това ще му е за урок на този идиот повече да
