красива. Искаше да я очарова тук и сега — вече беше осъзнал, че тя е специална — не просто поредното завоевание.
— Партито изглежда успешно — небрежно отбеляза той. — Благодаря, че ме покани.
Тя се усмихна и освети нощта.
— Така е. — Ники й хвърли рязък поглед. — Ъ-ъ… запознай се с приятелката ми, Ники Бари — беше разбрала намека.
Джой кимна на красивата тъмнокоса жена, която едва забелязваше — доколкото го засягаше, всеки бледнееше в сравнение с Лара.
— Е, здравей — поизправи се Ники на стола си.
Барбара собственически го хвана за ръка.
— Ела да седнеш тук, Джой — и го дръпна настрани.
— Извинете ме — обади се той учтиво, докато Барбара го влачеше към другия край на масата.
— Извинен си — отговори Лара с очарователна усмивка — колкото да му покаже, че не й пука, ако го командва някой друг.
— Тя си пада по него — промърмори Ники, докато го наблюдаваше как се отдалечава. — И кой ли може да я обвини?
— Всичките си падат по него — спокойно отговори Лара. — Но не мисля, че той си играе на игрички.
— Това би било приятна промяна — вдигна вежди Ники. — Мъж, който наистина не се мотае наоколо постоянно надървен! Сигурна ли си?
Лара се усмихна и си пожела да може да спре неконтролируемото туптене на сърцето си.
— Сгоден е за адвокатка.
— По-стара от него?
— Откъде да знам?
— А той на колко е?
— Нямам представа — студено отвърна тя, въпреки че знаеше точно. — Казах ти — не ме интересува.
— О, да бе, да — Ники смигна знаещо.
— Защо го казваш?
— Ще ти обясня. Веднага щом той се появи, погледът ти се изпълни с непреодолимо желание.
— Глупости! — изруга Лара — нещо, което почти никога не правеше.
— О, глупости, а? — Ники наистина се забавляваше. — Сега знам, че те интересува.
Лара подскочи — Ники понякога можеше да бъде най-голямата досадница в света.
— Ти си такъв шибан таралеж в гащите! — избухна тя.
— Две мръсни думички! — възкликна все още смеещата се Ники. — Вече вярвам, че си влюбена.
Лара стана и тръгна между гостите; беше бясна, че Ники е направила такъв голям слон от мухата.
Ама защо все пак Барбара Уестърбърг се натискаше на Джой? Не беше ли наясно, че той е сгоден?
Фреди, осветителят, който беше ударил някоя водка в повече, я сграбчи за ръката, докато минаваше покрай него.
— Лара, Лара, Лара — примоли се той. — Потанцувай с мене, а?
Фреди я дръпна на дансинга, в тънкия й кръст се вкопчиха влажните му ръце.
— Какъв купон! — възкликна той. Имаше разрошена канелена коса, щръкнали във всички посоки вежди и костеливо лице.
— Забавно е, нали? — отговори тя.
— Никога не съм мислил, че ще имам куража да те поканя на танц — беше объркан от собствения си ход.
Тя се усмихна — с годините се беше научила да се държи приятелски, без обаче да фамилиарничи. И това действаше всеки път. Никой не се осмеляваше да направи нещо — освен ако тя не му дадеше зелена светлина.
Погледна към масата си, когато Фреди я завъртя около себе си. Майлс и Джини се караха както обикновено. Барбара Уестърбърг се беше навела над Джой и настоятелно му говореше. Кайл бе въвлечен в разговор с Ники, докато приятелката му се взираше празно в пространството.
Реши, че е глупаво да се ядосва на Ники — в края на краищата тя беше права — Лара намираше Джой за привлекателен, въпреки че никога не би си го признала.
— Благодаря — и тя ловко се изтръгна от прегръдката на Фреди. — Ти си забележителен танцьор.
— Никога вече няма да си измия ръцете — зъбатата му усмивка бе чаровна.
По-късно същата нощ, когато келнерите отсервираха, а всички се бяха прибрали по стаите си, Ники се разкайваше:
— Извинявай, че те ядосах.
— Не, не успя — отговори Лара.
— Всичко е само защото мразя да те гледам сама — обясни Ники. — За тебе не искам нищо повече от един мъж, който ще бъде толкова добър с тебе, колкото и ти — с него.
— Слушай, Ник — красивото лице на Лара беше съвсем сериозно. — Знам, че ми мислиш доброто, но това е мой проблем, не твой. И знаеш ли още какво? Дори не е проблем, защото нямам нужда от мъж. Много съм си щастлива и сама. Всъщност съм много по-щастлива, отколкото бях, когато бях с Ричард.
— О! — възкликна Ники.
— Така че ми направи една услуга — продължи Лара. — Спри да ме притискаш. Джой е привлекателен — това ще го потвърди всяка жена на снимките, но мене не ме интересува. Затова спри да ме закачаш за него.
— Тъй вярно, шефе — изкозирува Ники.
— Защо ме наричаш „шефе“? — възмути се Лара.
— Защото ще си звездата в моя филм. И ти ще определяш правилата.
— Не, Ник — и това го разбери отсега: ти си продуцентът, а това те прави шеф. И така и трябва да е, иначе всеки ще ти се качва на главата.
— Схванах — обади се Ники.
Лара наблюдаваше сервитьорите, все още заети с разчистването.
— Бих казала, че партито беше успешно.
— И те направи госпожица Популярната — Ники си взе един шоколадов бонбон и го пъхна в устата си. — О, а казах ли ти за Кайл?
— Какво за него?
— Покани ме в стаята си в хотела.
— А аз си мислех, че е с онзи хърбав модел.
— Хм… Реших, че господин Кинозвездата има тройка наум — изкиска се тя. — Стряскам ли те с такива думи?
— Всъщност…
— Не започвай пак — Ники размаха насреща й салфетка.
— Би ли отишла? — полюбопитства Лара. — Ако не беше омъжена?
— Нека да оставим нещата такива, каквито са — отговори Ники. — Защо мислиш, че толкова се нервирам със Съмър? Когато бях сама, съм пробвала всичко.
Лара се изправи и прикри прозявката си.
— Да влизаме вътре, време е за лягане.
— Да, а аз трябва да хвана някой ранен полет.
— Бих искала да можеш да постоиш повече — натъжи се Лара.
— Трябва да се връщам. Не мога да ги оставя твърде дълго сами. Познаваш Ричард — очаква да е обект на цялото ми внимание.
— На мене ли ще го разправяш? — измърмори Лара.
Влязоха в къщата, където Каси надзираваше доставчиците, който си прибираха нещата.
Лара се отправи към спалнята си.
— Не забравяй — извика през рамо. — Когато ще продаваш филма — използвай името ми; това ще ти