би уикенд в Кармел или Сан Франциско — на някое романтично място, където да са сами, без никакви външни дразнители.
Сутринта, когато се събуди, Ричард го нямаше — както и Съмър. Беше оставил бележка на кухненската маса:
Взех Съмър да види как върви. Ще ти се обадя по-късно.
Усети леко бодване на ревността. Защо не беше поканил нея?
Освен това той знаеше, че днес тя има среща с един от потенциалните режисьори — истината беше, че точно сега филмът й беше по-важен от всичко останало.
ГЛАВА СЕДЕМНАЙСЕТА
Беше понеделник сутринта и тъкмо щяха да започнат снимките в същия ресторант. Фургоните на гримьорите и фризьорите жужаха от разговори за партито на Лара.
— Беше си истинска лудост! — възкликна Рокси. — Определено знаеш как се прави парти. Много пиене, хубава музика, бесни танци. Аз се бях напила — както и всички останали.
— Благодаря — усмихна се Лара. — И аз самата се забавлявах доста добре.
— Да, видях като се носеше по дансинга с Фреди. Никога вече няма да спре да се хвали с това.
— Радвам се, че всички са се забавлявали.
— Покажи ми някой, дето да не е, а аз ще ти покажа кой може да развали един купон — след като приключи с фризурата на Лара, Рокси се огледа в огледалото. — Вчера имах адски махмурлук — изобщо не можех да функционирам. Днес се върнах обратно при обичайното ми и прекрасно „аз“.
— Хубаво е, че ми го каза.
— Между другото — добави Рокси с най-доверителния си тон, който казваше:
— Какво за тях? — стомахът на Лара се сви.
— Опитала се да завлече Джой в стаята си след твоето парти, а той я отрязал. Мадам Уестърбърг не е късметлийка.
Защо се почувства толкова успокоена? „Той е сгоден мъж, не мисли за него“ — сериозно нареди на себе си. Освен това тя не беше някаква отчаяна и прегладняла за мъж жена като Барбара Уестърбърг.
— Сърцето ми се свива — измърмори тя — не беше характерно за нея да се държи като кучка.
Йоко беше също толкова ентусиазирана по отношение на партито, както и Джейн, когато я съпроводи до снимачната площадка.
Веднага след като Майлс я видя, я хвана за ръка и я дръпна настрани.
— Имаме голям проблем — каза й, докато дъвчеше дървена клечка за зъби. — Кайл не харесва актьора, който играе Джеф. Иска да го разкарам.
— Моля?
— Знам, знам, това е лудост. Той беше във фона на твоята сцена през последните три дена.
— Какво ще правиш?
— Ще оставя актьора и ще пренебрегна глупостите на Кайл. Нямаме време да преснимаме тридневна работа. Предупреждавам те, защото е решен да те привлече на своя страна.
— Мога да се справя с Кайл.
Майлс се изсмя сухо.
— Сигурен съм, че можеш.
— Надявам се да не си споменал това пред Джой.
— Ама какво си мислиш? Тази сутрин снимаме неговата сцена.
— Хубаво — заяви тя. — Защото знаеш колко чувствителни са актьорите.
— Да бе, особено Кайл — Майлс се разсмя иронично. — Тоя тип е чувствителен като задника на миеща мечка.
Анджи, дубльорката й, седна на мястото й, докато осветяваха сцената. Джой беше на бара, заобиколен от жени. Лара забеляза, че Трини, хубавото момиче от гардероба, е непрекъснато до него.
— Планът е следният — обади се Майлс. — Снимаме сцената. Вече веднъж заснета, Кайл не може да направи нищо — освен окончателно да се вбеси. Ако даде твърде много фира, ще се оправям с това в монтажната.
— Не мога да повярвам, че е толкова несигурен — поклати Лара глава.
— Повярвай го — той е актьор.
— Много благодаря, Майлс. Не ти ли казах току-що колко чувствителни са актьорите?
— Скъпа, ти не си като другите актриси, с които съм работил. Ти винаги си се вземала в ръце.
Дали да се вземеш в ръце означава да си сама? Винаги сама? И винаги се чудиш защо няма кой да се погрижи за тебе, да те прегърне и да сподели тайните ти?
— Добре — извика първият асистент-режисьор. — Започваме репетиция. Всички по местата.
Лара се придвижи към масата. Майлс я последва. Дойде и Джой.
— Хайде — каза Майлс. — Джой, ти ще излезеш на сцената откъм камерата вляво.
— Най-сетне — Джой пусна широка усмивка.
Лара му върна усмивката и измърмори набързо:
— Познай какво става. Господинът Карсън ще отсъства от снимачната площадка тази сутрин, така че имаме късмет — всичко ще тръгне като по вода.
— Сега вероятно аз ще започна да обърквам репликите — обезсърчи се той.
— Не, няма.
— От известно време не съм играл.
— Ще се справиш.
— С тебе всеки ще се справи.
Тя ли си въобразяваше, или всеки път, когато се спогледаха, очите им се впиваха един в друг?
Майлс спря сцената, после им каза малко да си починат, докато операторът я освети, а вторият асистент-режисьор разположи статистите.
— Искаш ли да си вземем кафе? — попита Джой.
— Не пия кафе — отговори тя. — Може би минерална вода „Евиан“.
— Да вървим — подкани я той. — Доставчиците ни чакат.
Заедно отидоха до фургона със закуските, разположен точно отпред. Джой взе бутилка „Евиан“ и пластмасова чаша и театрално й ги подаде.
Каси пристигна с тичане.
— Добре ли си, Лара? — попита покровителствено.
— Добре съм, Кас — спокойно отвърна Лара. — Ще те извикам, ако имам нужда от нещо.
— Хубаво — и Каси хвърли подозрителен поглед на Джой.
— През цялото време някой те следи, а? — обади се той.
— Не през цялото време — докато отговаряше, се дивеше на невъзможно дългите му мигли, които хвърляха сянка върху тъмните му очи с мрачен израз.
— Чувам, че Кайл иска да ме изгонят.
— Това пък откъде го чу?
— Имам антена за неприятности. Само че не могат да го направят — защото присъствам във всички фонови снимки.
— Точно така.
— Тогава Майлс какво ще прави?
Тя отпи „Евиан“ от пластмасовата чаша.
— Той със сигурност няма да те уволни. А ако се осмели да го направи, аз имам какво да кажа по въпроса.
