да избера?
Мик свали очилата си и й се усмихна през липсващите си зъби; кафявата цигара беше залепнала о долната му устна.
— Мен? — опитваше се да бъде мил и обичлив. Не стана.
Ники поклати глава.
— Грешиш. Не само че Лара е добра актриса, но е и моя приятелка и се съгласи да работи почти за нищо. Така че, Мик, ако не се интересуваш, кажи ми го сега и да спрем да си губим времето един на друг.
— О, и гаднярка, а? — Мик завъртя очи. — До гуша ми е дошло от гаднярки.
Тя не обърна внимание на злобния му тон и заговори сериозно:
— Това е първият ми филм като продуцент и искам да се осъществи на всички равнища. Би ми било приятно да те наема, ако можеш да бъдеш част от екипа. Ако не можеш, казвай го сега.
— И тя ще изиграе сцената с изнасилването? — настоя той, а малките му очи остро проблясваха.
— Да.
— И без никакви шибани дублирани тела?
— Никакви — истината обаче беше, че Ники не бе обсъждала с Лара колко далече е готова да отиде тя.
— Щото ако смята да ми играе примадона — без мен. Но ако ще се вживее цялата в работата — вътре съм.
След като Мик си тръгна, Ники закрачи из къщата. От всички режисьори, с които се бе срещнала, той беше този, когото искаше. Имаше страст и ентусиазъм. Плюс това тя обичаше работата му — филмите му поставяха остри проблеми с истинския стил на деветдесетте години.
Погледна към часовника. Беше малко преди шест. Къде, по дяволите, е Ричард? Със Съмър ги нямаше цял ден, а той дори не си беше направил труда да се обади. Точно сега имаше нужда от консултация и съвет, преди да реши да наеме Мик. Беше важно и да поговори с Лара. Нищо не трябваше да се проваля — нейна работа беше да осигури това.
След като погледа как Ричард монтира филма си, Съмър се отегчи и се обади на Джед, който случайно си беше вкъщи. Заведе я на сърфинг — или поне трябваше да го гледа как сърфира. Джед се отнасяше с много уважение, защото тя ясно му даде да разбере, че не я интересува.
— Платонична връзка — предупреди тя. — Или нищо.
Беше се съгласил на платоничната.
По-късно следобед се срещна с Тина, която я отведе в ателието в центъра на града, където от време на време работеше — модел на бельо и бански костюми за купувачите извън града. Собственикът на мястото беше кръглолик грък, който я следваше навсякъде, похотливо ухилен — поне докато се появи дебелата му жена; после усмивката му бързо бе заменена от кисело изражение.
— Дъртата му госпожа му е глътнала топките — изкиска се едва-едва Тина. — Изненадана съм, че му позволи да ме наеме. Защото — добави замислено, — купувачите обичат да оглеждат хубавото ми младо тяло — особено онова, което прозира под облеклото.
— От колко време работиш тук? — попита Съмър, докато се чудеше дали и тя може да си намери работа.
— Достатъчно дълго — опули се Тина.
— Забавно ли е?
— Не знам — Тина не звучеше уверена както обикновено. — Понякога, като видя всичките тези стари коцкари с разширени очи, сякаш никога преди не са виждали жена, тогава е забавно.
— О — и изведнъж Съмър се зарадва, че не е тя тази, чието тяло изпиват с очи маса дърти похотливци.
Тина я откара обратно в града с червената си спортна кола и я остави пред Сенчъри сити.
— По-късно ще ти звънна — обеща тя. — Може да направим нещо.
Съмър кимна. Знаеше, че с каквото и да се заловят, определено ще е по-забавно, отколкото в Чикаго.
ГЛАВА ДЕВЕТНАЙСЕТА
— Така, пристигнахме — каза Джой. — А аз се чувствам, сякаш съм отвлякъл златната принцеса.
Лара го погледна сериозно.
— Това пък какво означава?
— Видя ли лицето на Каси, когато й каза, че отиваме да обядваме другаде?
— Тя се държи… покровителствено.
— Имам чувството, че всички говорят за нас.
— Че защо? Имам предвид — Боже мой, ако двама души не могат да обядват заедно…
— Хей, аз съм с тебе.
— Както и да е, прав си — и тя отпи от чашата с вода. Беше сменила филмовия си костюм с избелели джинси и развлечена бяла тениска. И пак изглеждаше невероятно. — Не бих могла да погледна поредното пиле от кетъринга. Хамбургерът е съвсем подходящ.
Джой имаше милион изпитани и искрени реплики, които би могъл да използва, но се отказа от всичките. Тя беше твърде добра, за да му слуша глупостите.
— Хайде, Лара — и я фиксира с настоятелните си очи. — Кажи ми нещо за себе си, което няма да прочета в списанията. Аз ти разказах за любовния си живот, така че просто ще сме квит.
Тя се разсмя непринудено.
— Аз нямам любовен живот.
— Нещо ме поднасяш — не й повярва той.
— Е… имах. Бях с някого една година… скъсахме преди шест месеца — тя въздъхна дълбоко. — Не е лесно човек да е с мене.
— И защо така?
— Не е ли очевидно? Когато ходя на филмова премиера или на парти, фотографите се втурват към мен. Мъжът, с когото съм, е просто ескорт, на когото таблоидите обръщат внимание, защото е нов в живота ми. А това не допринася за мъжкото его. На тебе би ли ти харесало?
— Хей, моето его е доста стабилно.
Тя не можа да се въздържи да не се усмихне.
— И аз така забелязах.
Той й върна усмивката.
— Ами?
— Наблюдавах те на снимачната площадка — всичките тези жени, които пърхат наоколо ти. Още не си звезда, но това определено ти предстои. Как ще се справяш тогава?
— Точно както и сега.
— Не, ти не разбираш — за момент очите й се замъглиха. — Всичко се променя, когато станеш известен. Оказваш се заобиколен от хора, които са готови да направят всичко за тебе.
— Грешиш, Лара, хората правят всичко за тебе, защото си мила.
— Как можеш да кажеш такова нещо? — попита тя, втренчена в него. — Едва ме познаваш.
— През последните три дена не съм правил нищо друго, освен да те наблюдавам.
— Защото така трябваше — меко изрече тя. — През цялото време висиш за фон на нашата сцена.
— Знам — честно си призна той, — че си най-красивата жена, която някога съм виждал.
— Гени — промърмори тя и от неудобство се засмя. — Всичко се дължи на моите… родители.
— Не обичаш да ти правят комплименти, нали?
— Объркват ме.
— Защо?
— Откъде да знам? — тя отхапа от хамбургера си и за двайсти път се зачуди какво прави с него. Той е зает. Тя е свободна. Комбинацията не става.
